Какъв е образът, с който ще запомним легендата Робер Ербен?
С емблематичната му бухнала, къдрава и рижа коса, с червендалестото му лице с остри черти и стиснати устни, със стройното тяло, облечено във вечния зелен тренировъчен анцуг на любимия му Сент Етиен.
Франция тъгува за една от своите най-вдъхновяващи и уважавани футболни личности. Ербен, който почина тази седмица на 81-годишна възраст, несъмнено е сред най-великите френски треньори и смъртта му напомни на цялата страна годините, когато Франция беше зелена.
Роби, както го наричаха играчите му, има шест титли и три купи на Франция още като футболист с екипа на Сент Етиен. Като старши треньор на клуба той става 4 пъти шампион на страната си, взима още три пъти Купата на Франция и достига до прочутия финал за КЕШ през 1976 г., който губи минимално от Байерн Мюнхен. Всичко това той постига със зеления екип на отбора, който през 60-те и 70-те се е превърнал в символ на целия френски футбол.
Може би най-голямото постижение на Ербен, който освен Рижавия е наричан и Сфинкса заради сдържаното си и премерено поведение, е, че успява да върне френския футбол на картата в период, когато националният отбор разочарова и въобще не успява да се класира за световните първенства през 1970 и 1974 г.
От 1957 чак до 1983 г. Робер Ербен носи единствено зеления екип.
Това включва цялата му кариера като футболист и първите му 11 години на треньорската скамейка.
Дефанзивен халф през активната си кариера, още тогава той се слави с тактическата си проницателност и нищо чудно, че едва 32-годишен получава доверието да стане треньор на Сент Етиен. Той точно е окачил обувките на пирона, когато президентът Роже Роше му предлага да наследи големия Албер Бато.
Доскорошният капитан на "зелените" тъкмо е започнал треньорското си обучение, но се съгласява директно да се хвърли в дълбокото и започва революцията си. Годината е 1972-а.
Ербен вдъхва нови сили в състава като смесва свои бивши съотборници с млади таланти от школата и ги възпламенява с разбиранията си за модерния футбол: строги изисквания в защита и свобода и креативност в атака. Както и много други, той е вдъхновен от Аякс и тоталния футбол. Робер Ербен се слави като строг и взискателен в тренировките, а големият тим, който успява да изгради, изпъква с атлетичността и отборната си игра.
Ербен постига това като изисква големи усилия от футболистите във физическата им подготовка. Той първи във Франция въвежда тренировки по два пъти на ден, които обаче са много разнообразни и поддържат интереса на състава.
Някъде тогава Робер получава прозвището Сфинкса. Безстрастен, спокоен, взискателен, младият треньор обича футболистите си, но знае как да поддържа дистанция.
Наясно е и как да развива големите таланти, но поставя акцент върху отборната игра. "Играчите ми не са роботи. Разчитам на тяхната интелигентност. Вдъхновението за един футболист идва, когато той играе с топката. Привърженик съм на инстинктивна игра с повтарящи се бързи пасове", разяснява философията си наставникът. Ербен е твърдо срещу това да критикува футболистите си публично и сам признава, че отношенията му с медиите са "далеч от обогатяващи".
На терена обаче Сент Етиен прави удивителни неща. Между 1967 и 1970 тимът е едноличен господар във френския шампионат, като печели четири последователни титли и две купи на страната. Фанатичната подкрепа от публиката в работническия град е сравнима с тази в други индустриални центрове като Билбао и Дортмунд. С мощния тласък от феновете, Сент Етиен става безпощаден домакин и през 70-те регистрира невероятна серия без домакинска загуба, която продължава над четири години.
Ербен става и единственият треньор във френския футбол, който се отчита с гол за своя тим. Вкарва го в последния мач от сезон 1974/75, когато Сент Етиен вече е шампион. Наставникът се записва в състава, взима участие в срещата и вкарва от дузпа срещу Троа.
Не е преувеличено да се каже, че в кариерата си Ербен превръща невъзможните неща във възможни.
Това се случва и на европейската сцена, когато Сент Етиен прави невероятен обрат в осминафинал за КЕШ през 1975-а. Тимът отнася тежко 1:4 като гост на Хайдук Сплит, но в реванша звездата Жан-Мишел Ларке и съотборниците му успяват да отстранят хърватите с 5:1 след продължения.
През следващата година Сент Етиен осъществява своя рейд до финала, минавайки през още един голям обрат. Динамо Киев на Валери Лобановски побеждава с 2:0 като домакин, но "зелените" отново са във вихъра си на свой терен и печелят с 3:0 реванша (пак след продължения). Тогава Сент Етиен изглежда способен да се покрие с вечна европейска слава, но единствено Байерн Мюнхен и едни квадратни греди се оказват големите пречки.
Тогава Робер Ербен още е само 37-годишен и има шанса да стане най-младият треньор, печелил КЕШ. На "Хемпдън Парк" в Глазгоу обаче, френският състав три пъти уцелва гредите, а Байерн печели с 1:0 с гол на Франц Рот и отнася купата в Мюнхен. След срещата Ербен произнася прочутата си фраза "Квадратните греди ни провалиха" - и наистина не може да се отрече, че те са с различна форма от кръглите, които се ползват във френския футбол...
Въпреки загубата, страхотната игра на Сент Етиен във финала е оценена и тимът на Робер е посрещнат възторжено като победител в Париж, а после и в своя град.
След този славен момент, Сфинкса остава още няколко години начело на "зелените", но те започват постепенно да западат в началото на 80-те. През 1982 г. клубът е разлюлян от финансови скандали, президентът Роше даже влиза в затвора за 4 месеца, а Робер Ербен също напуска.
Рижавия минава през няколко други клуба, но изненадващо и без еуфорични настроения се завръща начело на Сент Етиен през 1987-а и изкарва още три години, преди да бъде уволнен. Така сезоните му като треньор на тима стават общо 14.
Откакто се оттегля от професията, той води дискретен живот и рядко прави някакъв контакт с играчите, които е тренирал. Поддържа обаче колонка във всекидневника Le Progrès, в която не спестява критики към отбора на сърцето си.
Накрая няма как да не си спомним и още един факт за Ербен и френския футбол от онези години.
През 1979 г. Сфинкса привлича Мишел Платини от Нанси и с него в състава си става шампион на Франция две години по-късно.
Ербен прави и смелото твърдение, че Платини ще стане футболист №1 в Европа.
Не след дълго легендарният плеймейкър е продаден на Ювентус и три пъти поред печели "Златната топка". Печели и Евро 1984 - с което носи големия успех на националния отбор, който така липсва на Франция в най-силните години на Сент Етиен...
