Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Легендарният отбор на Барселона, който вкарваше по 20-30 гола на мач

Може би, най-силната академия в историята
Може би, най-силната академия в историята

Представете си, че сте треньор на малки футболисти и само няколко секунди след началото на мача искате да ги извадите от терена. Не точно искате, а трябва. Повечето от тях няма да станат професионалисти, но не и нужно самочувствието им да се срива от най-ранна детска възраст.

„В един от мачовете водехме с 3:0 още в третата минута – разказваше покойният Тито Виланова, който тогава водеше децата на Барселона. – Направо не беше за вярване. Обърнах се към помощника си и го попитах: „Какво да им кажа?“ Наистина, какво да кажеш на почивката на отбор, който вече води с 8:0?“

Поколението набор 1987 г. от Ла Масия бе, може би, най-силният отбор от която и да е академия в историята. Но затова си има обяснение. В онзи тим „бродираха“ малките Лионел Меси, Жерар Пике и Сеск Фабрегас.

Жерар бе първият от тримата, който бе приет в Ла Масия, доведен от дядо си Амадор Бернабеу. През 1982-ра Бернабеу започва като директор на базата, преминава през президент на Барса Б за период от девет години през 90-те, след което се издигна до член на Борда на директорите и вицепрезидент на клуба.

Бернабеу мечтае внукът му да играе за Барса. Пике получава акции на клуба и клубна карта още с раждането си на 2 февруари 1987 г. 10 години по-късно дядо му го води в академията и оттам започва футболната приказка за бъдещия защитник.

За разлика от Пике, Сеск влиза в Ла Масия, благодарение на качествата си. Треньорът на друг каталунски отбор – Матаро, го оставя на пейката за двубоя с Барса в опит да заблуди скаутите на „лос кулес“, но безуспешно. Целият регион вече знае за таланта на Фабрегас.

Още през следващия сезон Сеск е част от академията на Барса. Тимът печели Купата на Каталуния и детската Ла лига, но се проваля в другия голям турнир – Torneo de Brunete, испанският вариант на детска Шампионската лига. Той се излъчва по телевизията, вестниците анализират мачовете, „готвят“ колонки за най-изявилите се играчи.

„Сеск имаше дарба – спомня си Марк Валиенте, бивш негов съотборник от онзи тим. – Четеше играта по великолепен начин. Когато тренирахме в квадрата, винаги избираше най-неудобната позиция, но никога нямаше проблеми с топката.“

Що се отнася до Меси, той пристигна в Ла Масия през 2000 г., но записа първия си мач едва през март 2001 г. Барса не бързаше, защото в клуба не е имало единодушие за това дали привличането на Лео си струва. По онова време в академията рядко има чужденци, а и „поддръжката“ на Меси бе скъпа.

Лео отказва (по-скоро баща му) да живее на клубната база и затова му се наема жилище. Намира се работа за баща му. И, разбира се, разноските за хормона на растежа, от който аржентинецът се нуждаеше, бяха доста скъпи – по около хиляда евро на месец. В добавка, Меси е изключително дребен.

„Беше ни страх да го докоснем на първата тренировка. Лео беше толкова дребен, че се страхувахме да не го нараним“, разказва Пике.

Ситуацията обаче бързо се променя. Меси започва да се вписва в състава, а на една тренировка вкарва шест гола на две години по-големите батковци. Лео се разписва и в първия си мач за академията, в който играе и Фабрегас, но в следващия чупи крака си. Не губи време и веднага след възстановяването се връща на терена.

„Меси ни вбесяваше. Не беше приятно да играеш срещу него на тренировки – спомня си друг представител на онзи тим Роджър Франш. – Започнахме да се чудим дали сме достатъчно дори за това ниво.“

Брат му – Робърт Франш, разказа, че каталунците са спретнали номер за новобранци на Меси: „Бързо разбрахме, че това момче е физически и интелектуално три нива над нас, и затова решихме да му „чупим“ краката на всяка тренировка – да видим как ще реагира. Но Меси беше толкова бърз, че не успявахме дори да го докоснем. Докато някой се опитваше да го притисне, той го преминаваше и тръгваше към следващото „колче“.“

Но адаптацията на Лео не е лесна. Почти всички момчета са местни, говорят каталунски и се познават отдавна. Меси тренира и се храни заедно с отбора, но не живее в кампуса, а в града. На тренировките едно в едно другите го отбягват, защото знаят, че няма да могат да пипнат топката, и то срещу новак. Аржентинецът дори рядко поздравявал, а Фабрегас го смятал за „бавен“.

Затова номерата продължили и по време на турнир във Валенсия през 2002-ра Пике и Фабрегас решили „да изчистят“ стаята му.

„Изнесоха PlayStation-а, леглото, саковете му, всичко. Когато меси се прибра в стаята, замръзна – спомня си нападателят на набор 87 Виктор Васкес в интервю за FourFourTwo. – Той беше много стеснителен и не каза нищо, просто поклати глава. Обяснихме му, че това е нормално и погаждаме подобни номера на всички новаци. Едва тогава Лео се отвори към нас.“


Оттогава започва и истинската доминация. Загубата във финала на Torneo de Brunete от Реал Мадрид е последната. В следващите четири години Барса не допуска нито едно поражение. През сезон 2001/02 тимът печели титлата в каталунското първенство срещу отбори година по-големи. Барса печели мачовете си с лекота и с по седем-осем гола разлика.

„Никога няма да има второ подобно поколение – казва Алекс Гарсия, един от треньорите на набор 87. – „Това бе великолепен тим от родени шампиони. Комбинация от изумителни таланти и други много добри футболисти.“

Меси, Пике и Фабрегас се отличават от всички, докато останалите играят поддържащи роли. Интересното е, че в онзи отбор играе и стар познайник на феновете на българския футбол – бившият футболист на Левски Тони Калво, който прекара един сезон на „Герена“ през 2011/12.

„Въпросът не бе дали ще победим, а колко гола ще вкараме. Печелехме с по 10:0, 15:0“, разказва още Васкес.

През сезон 2002/03 Барса вече играе с връстници, а не с по-големи момчета. Тогава головата разлика скача. Един от мачовете свършва 32:0, а Меси бележи над 40 гола през кампанията, въпреки че пропуска доста двубои, тъй като вече е викан да тренира с мъжкия тим.

Краят на този сезон бе краят и на легендарния отбор на Ла Масия. През май 2003-та Барса победи Еспаньол във финала за купата на Каталуния. Мачът остава в историята като „маскираният мач“.

Седмица преди финала двата тима се срещат за първенство и играч на Еспаньол чупи скула на Меси. Аржентинецът излиза във финала с маска, но скоро я сваля, тъй като не му е удобно да играе с нея. След това вкарва два гола, а Барса бие с 4:1.

След този мач отборът се разпада. Меси отива в Барсеона, а година по-късно дебютира и за мъжкия тим. Пике е купен от Манчестър Юнайтед, а Фабрегас заминава за Арсенал.

Най-четените