Карло Анчелоти е футболно явление. Специалист и човек, сякаш дошъл от друга галактика, за да покаже на нас, хората, как се правят нещата. Показва го ненатрапчиво - със спокойствие, усмивка и разбиране към другите.
Затова и толкова го уважават всички. Без изключения. От сър Алекс до Жозе Моуриньо. Сами си правете изводите, след като Специалния заговори за "великия Карлето" на пресконференцията, на която обираше лаврите за класирането на Рома за европейски финал.
Пътят към величието на Анчелоти обаче беше дълъг и трънлив.
В средата на 90-те Карло е начело на Реджана, а в началото на сезон 1995/96 попада в капана на седем мача без победа в серия "Б". В днешните луди времена това е като подписана смъртна присъда за всеки млад треньор (тогава Анчелоти е на 36), но любимецът на Ариго Саки не само оцелява, но и използва клуба от Реджо Емилия за трамплин към върха.
"Тогава Карло Анчелоти висеше на косъм - разказва бившият руски нападател на Реджана Игор Симутенков, сега помощник треньор на шампионата Зенит. - Резултатите бяха срещу него и пресата оказваше натиск върху собственика на клуба да го изгони. Но тогава Анчелоти ни събра в съблекалнята и без никаква истерия ни каза нещо от сорта: "Ако ми вярвате, тогава продължете да преследвате общата ни кауза и ще се измъкнем от тази ситуация. Вярвахме му и в края на сезона влязохме Серия "А"."
Още преди три десетилетия Анчелоти загатва на футболния свят, че е изпреварил времето си и използва похвати, които не са много популярни преди голямата комерсиализация на играта.
Всеки четвъртък Карлето води отбора на вечеря, като често футболистите са придружавани в ресторанта от съпругите и децата си. Целта му е ясна - отбор-семейство. Отнася се с разбиране към играчите си за проблемите им извън терена и им помага със съвети. А запознати твърдят, че този стил на общуване не се е променил и до днес.
Описват разговорите с него като толкова естествени и непринудени, че "сякаш си край барбекюто със стар приятел и чаша вино в ръка".
От средата на 90-те години на миналия век, когато започва кариерата му в Реджо Емилия, измина цяла вечност и той се превърна в жива легенда на треньорството. Но продължава да е все същото адекватно човешко същество и приятен събеседник.
Ударите на съдбата обаче не бяха малко. И имаше тежки още в дните му на футболист.
Да, той спечели много трофеи, но контузия го лиши от световната титла със "скуадра адзура" през 1982-ра. През 1994 г. амбициозният помощник треньор Анчелоти беше в щаба на Ариго Саки, когато Италия загуби болезнено от Бразилия на финала на световното в САЩ след дузпи. Нали помните сълзите на Роберто Баджо?
В Реджана Карлето трябваше да бъде уволнен от отбора още след седем кръга, а в Ювентус завърши два пъти подред на второ място в шампионата и го нарекоха "вечно втори".
Дори и в Милан, където започна истинското му величие, имаше ужасни моменти, като финала през 2005 г. срещу Ливърпул в Шампионската лига. Да водиш с 3:0 на полувремето, а след това да загубиш след продължения и дузпи е трагедия, която би сломила мнозина. Но само две години по-късно Карло дочака своя час и вдигна купата срещу същия този Ливърпул в Атина.
Триумфите следваха един след друг, а Анчелоти не се променяше. И логично идва въпросът - как такъв добродушен и земен човек жънеше и продължава да жъне успехи на често истерични футболни места като Торино, Милано, Лондон, Париж, Мюнхен, Мадрид?
Ето и отговора на легендата на Милан Алесандро Костакурта: "Основната тайна на Карло ли? Ясно е, че познава футбола от А до Я. Освен това е страхотен психолог и брилянтен дипломат. Карло винаги е готов да изслуша президента или някой играч, да кима и да се преструва, че е съгласен със събеседника си. Последният си тръгва доволен и с чувството, че е убедил Карло, че е прав и следователно ще направи каквото го е посъветвал. Но след подобни разговори Анчелоти прави само онова, което той е сметнал за необходимо. Но някак си успява да обърне всичко толкова елегантно, че другите започват да си мислят, че всичко е било тяхна заслуга. И накрая всички са щастливи. Карло е просто гений!"
Може би величието на Анчелоти наистина се крие във факта, че той знае как да гаси огъня на безумната настояща реалност със своето спокойствие, аналитична мисъл и мъдрост. Радва се и на стабилна нервна система, с каквато малцина във футбола могат да се похвалят. И с помощта на която търпеливо изчаква славните си моменти, знаейки, че най-доброто предстои.
Карло падаше болезнено неведнъж, но това само го правеше по-силен. И никога не губеше почвата под краката си - нито в дните на поражения, нито в дните на триумфи.
Неговата фантастична способност да излъчва увереност и спокойствие се предава и на футболистите. А някои от суперзвездите на играта - настоящи и бъдещи - имат много какво да разкажат за прочутия италианец. Например как изяжда сладоледа си с детско задоволство и се качва в стаята си да подремне, като в тези мигове на блаженство времето спира за него.
Твърдят, че не ти трябва да си дълго около италианския треньор, за да проумееш как този спокоен и добродушен любител на храната и светските радости успява да кима с глава пред собственици-милиардери и играчи-милионери, след което да става неговото.
Същият този Симутенков, бившият нападател на Реджана, уверява, че Карлето изобщо не се е променил от времето им в Реджо Емилия. Преди няколко години се срещнали съвсем случайно и си говорели сякаш е един от онези семейни четвъртъци през 90-те.
Да останеш себе си през целия си живот, да стоиш здраво стъпил на земята и да обичаш професията си - може би това е простата, но и същевременно най-важната тайна на успеха на Анчелоти.
Самият Карло казва, че ще работи, докато грее страстта му към футбола. След това ще се оттегли от голямата сцена, за да се отдаде на титлата "дядо", с която толкова много се гордее.
Представете си тази картинка - дядо Карло, заобиколен от внучета, които разпалено му обясняват нещо, а той кима с белокосата си глава. Това ще са времена, в които волята си ще налагат събеседниците му. Засега обаче все още разговорите му са с футболни президенти-милиардери и играчи-милионери, които само си мислят, че са го убедили в правотата си.
