Галя Дзанато - името й вече е бранд, а дизайнът е в ДНК-то й. Години наред Галя развива последния етаж на една бивша печатница в центъра на София на ул. "Бенковски" 11 като концептуално пространство за дизайн, известно под името СКЛАДА. Освен че можете да купите мебели от най-интересните съвременни дизайнери, в СКЛАДА винаги има страхотни събития и интересни хора. Галя е омъжена за италианец, а комбинацията "дизайн и Италия" я прави най-естествения домакин на нашите SAECO срещи.
Въоръжени с по едно ristretto, започваме разговора за културата на кафето и на интериора.
Галя, разкажи ни как пиеш кафето си?
По всички възможни начини. Доскоро сутрин можех да пия само турско кафе - естествено, в джезве, с кафе от Турция. Години наред го правех по този начин – събуждах се с турско кафе, а чак към ранния следобед преминавах на еспресо или нещо друго.
Не знам как се случи, но в един момент тази традиция просто спря - денят ми вече започва с мока. Все пак, продължавам да си пазя джезвето, ако някога реша да се върна към него.
Ако съм в Италия - сутрин пия еспресо. В Италия кафето е изключително меко и ароматно. Тук кафетата са по-остри, не знам на какво се дължи това. Вероятно смесването на различните сортове и начинът им на изпичане води до такъв вкус, който може да бъде дефиниран като по-мек.
Какво кафе не можеш да си поръчаш в Италия, защото би ги скандализирала?
Италианците не пият филтър кафе. За тях пиенето на кафе в никакъв случай не може да представлява "засядане" за два часа на по чаша. Това не е в тяхната култура. Правят го много силно, концентрирано и ароматно. Изпиват го за две секунди сутрин и заминават. Навсякъде в техните офиси или заводи има кафе машини за ристрето. Традицията е да излезеш за кратка пауза, да се насладиш на чаша кафе за няколко минути и да продължиш с работата си.
А тук никога не можеш да си поръчаш едно кафе. Винаги те питат късо, дълго, с мляко…
В България дори "късото" кафе всъщност представлява средно. Тук никога не съм пила късо кафе, като това, което съм пила в Италия.
А твоят съпруг италианско кафе ли пие?
Той пие еспресо, да. Не пие никакво друго. По отношение на кафето не се е побългарил.
Как се връзва кафето с дизайна?
Връзва се, защото кафето е винаги актуално и винаги може да предложи нещо ново.
Чашата за кафе например е силно свързана с дизайна. Тя може да бъде във всякаква форма - не е както при чая, който има по-ритуален характер и изисква определен вид чаша. Кафе се пие навсякъде – можеш да го пиеш и "на крак", и в супер изискано място.
Аз не мога без кафе. Аз съм зависима от кафето, "кафеман". Не знам дали съществува такава дума, но има такава зависимост. Мания по една субстанция, която тялото ти иска да приеме.
Препоръчвам с кафето да се пие много вода, за да пазят бъбреците си. Това е единственият му проблем. Няма друг. Ако пиеш достатъчно вода, можеш да пиеш и много кафе. Италианците го пият и след вечеря, а никой не се оплаква от проблеми със съня. Всичко е въпрос на адаптация на тялото.
Най-голямо разочарование от кафето изпитах в Америка. Там се пие кафе от "кофи", разфасовки от по един литър, например. Това не е кафе, а някаква оцветена вода, която носиш със себе си и пиеш в продължение на целия ден. Беше ми страшно трудно да възприема тази култура и да си намеря качествено кафе.
Дизайнът при кафе машините?
Кафе машината "поддава" на дизайн. Тя е съоръжение, което наистина можеш да пресъздадеш във всякакви форми.
Ако трябва да класираш електрическите уреди в твоята кухня по важност, кои са най важни?
Тостерът и кафеварката. Това са моите машините. За мен е така.
С какви предразсъдъци се бориш в работата си в СКЛАДА?
Всички ние съществуваме в определени "клишета" и това е нещо нормално. Появявайки се на този свят, ние се адаптираме към средата. Клишето е нещо, което ни центрира. Дизайнът обикновено се опитва да те накара да намериш онова, което те отличава от другите. Той търси твоята индивидуалност, това нещичко, което те различава. Там минава една много тънка линия, по която човек понякога се страхува да се открои. Страхът от открояването е страх от евентуалния отказ на групата да те припознае като част от себе си. Това е животински страх, не е толкова културологичен свръхфеномен. Оттам идват големите грижи.
От колко време имаш това пространство?
СКЛАДА същестува, мисля, от 7-8 години. Иначе се занимавам с това от вече 20 години.
Можеш ли да кажеш, че благодарение на него вече си отъпкала една пътека, променила си хора, сменила си вкусове?
По-скоро създадох място - съвременно, активно спрямо времето си, пространство, което реагира на начина, по който днес се живее, днес се мисли, днес се говори. СКЛАДА е "днешното" място. Тук миналото е интегрирано през погледа на съвремието. И това за мен е много важно - склонността да се крием в миналото и да търсим в него стойности, които тук и сега не откриваме, е един бъг. Това спира креативността.
Какви хора ще дойдат днес тук? Ти си изградила свое пространство, което не е само магазин. Можем ли да го дефинираме през хората, които идват.
Хората са любознателни, любопитни, пътешественици.
Това пространство е едно пътешествие през дизайна и това е една от най-хубавите му страни. През продукта той разказва за хората. За начина им на живот, за начина, по който преминава ежедневието им, за навиците им, за това как възприемат света. Това е нов начин за общуване. Ако трябва да опишем един народ от миналото, винаги в разказа ще присъстват вярата, езикът и т.н. В съвремието ние можем да кажем, че дизайнът е нашата експресия. Ние разказваме своите истории, предпочитания, начин на мислене чрез тези вещи, чрез материала им, чрез начина, по който всяка от тях е сглобена… Всъщност, когато ти пътешестваш, какво искаш да разбереш? Искаш да усетиш хората.
Има ли вещи, с които трудно се разделяш?
Има, да, по принцип се привързвам много силно.
Разкажи ни за някоя вещ?
Очевидно е, че се идентифицирам с някои вещи. Ние ги гледаме като столове и маси, каквито те са - буквално. Но от друга страна, те са своеобразни застинали хора, истории и моменти. Те са като фотографии. Като мигове от живота. В определен момент, някои от тези вещи много ми пасват. Аз се привързвам към тях като към хора. Започвам да не си ги пускам. Но това е начин да разбереш ти кой си. Това, че хващаш едно нещо и не го пускаш, е показателен за начина, по който се държиш и спрямо хората. Трябва да се научиш да ги пускаш. Това е нещо, което можеш да научиш през дизайна. Ако се науча да "освобождавам" нещата, към които съм толкова привързана, ще успявам да давам повече свобода и на хората, с които живея.
През дизайна се получава комуникация между култури, между народи, между хора. Тя е много лежерна, на този фронт няма военни действия. И това е така, защото нито една вещ не претендира да е съвършена, да е единствена, да е върхът.
Дизайнът е комуникация – ние се свързваме помежду си, бидейки различни, обменяйки идеите си. По един много човешки, красив начин, хората общуват през дизайна. И затова той няма граници.
Колко кафета ще изпиеш днес?
Знаеш ли какво правя... Аз си правя кафе, изпивам две глътки и след един час си приготвям нова чаша. Самият ритуал е важен за мен. Днес мога да направя 10 кафета и ще съм изпила едно през целия ден. Имам особена връзка с него – не мога да го пия в големи количества, но трябва винаги да е някъде наблизо.
Когато сложа чашата с кафе на масата до мен, вече влизам в хармония.
