Едва ли можем да кажем, че The Expanse / "Експанзията" е сериал, който ще промени историята на телевизията. Със сигурност обаче той ще остави своята следа за всички фенове на научната фантастика, нареждайки се като едно от най-добрите неща, излизали в този жанр въобще.
На 14 януари в Amazon Prime се появи последният епизод на шестия и засега последен сезон на шоуто, което даде една нова перспектива за това как гледаме към фантастиката и космическите приключения.
The Expanse остана по-скоро скрит и подценен диамант, като не получи цялото внимание, което заслужава с брилянтния си сценарий, качественото развитие на героите си и цялостната комплексност на света, който представя.
Причините да не се превърне в истински глобален хит ги има - от по-тромавия първи сезон, който трябва да бъде изгледан, преди да може човек да се "гмурне" в цялото приключение, през тази малко по-висока "сложност" на историята, преплитаща няколко успоредни сюжертни линии, та до самия факт, че говорим за фантастика - жанр, който макар да се радва на определена популярност, често е подминаван с пренебрежение.
Можем да добавим и това, че The Expanse първо се излъчваше по американската телевизия SyFy, където беше прекратен след три сезона, а след това животът му беше удължен за още три от Amazon Prime след мащабна фенска кампания.
Сега дойде краят и на тези допълнителни три порции епизоди от космическата епопея, а създателите и феновете на сериала се надяват, че това няма да е съвсем окончателният край.
Шоуто е екранизация на едноименнта поредица на Джеймс С. А. Кори - всъщност измислен автор, зад когото стоят писателите Даниел Ейбрахам и Тай Франк. Тя се простира в общо 9 романа и още няколко новели, които разказват за живота на човечеството през XXIV век.
Човечеството е започнало космическата си Одисея и е колониализирало до голяма степен Слънчевата система - Марс, Луната, астероидния Пояс и отвъд тях, но далечните звезди все още са извън обсега му.
Земята е пренаселена до пръсване и се управлява от ООН, Марс е отделна република, чието управление е изключително милитаризирано, а живеещите на далечните колонии като Ганимед, Европа и планетата джудже Церера, са обхванати от амбицията да придобият независимост от "вътрешните планети".
Въпросните колонии се експлоатират за ресурси от Земята и Марс, докато местните се борят за всяка глътка въздух и вода, живеейки в състояние на постоянна мизерия.
И цялата тази сложна система има нужда само от една искра, за да пламне мащабна война.
Искрата идва, когато големият кораб "Кентърбъри", превозващ лед за колонията на Церера, се натъква на изоставения кораб "Скопули", излъчващ сигнал за помощ. На "Скопули" обаче има сериозна тайна, която ще стане причина за унищожаването на "Кентърбъри" от тайнствен кораб без обозначения и с технологии, превъзхождащи всичко познато до момента.
Единствените оцелели са екипът, който е изпратен за да помогне на машината в беда. А когато старшият офицер на борда Джеймс Холдън изпраща към света видео, в което разказва за инцидента, това ще открие след себе си такъв хаос, който е способен да доведе до заличаването на цялата човешка раса.
Междувременно на Церера един застаряващ детектив от полицията е натоварен със страничната задача да открие едно изчезнало момиче (дъщеря на богат лунен бизнесмен), а следите го отвеждат малко по малко към "Скопули".
Всичко това се заплита, вкарвайки в историята солидни дози политика, разрешаване на мистерии, космически битки, биологични оръжия и още други странни приключения.
Спокойно може да се каже, че първият сезон е малко объркан заради многото персонажи и липсата на желание от страна на създателите на шоуто да облекчат зрителя. Напротив - оттам още от самото начало залагат на сериозната мистерия, следвайки доста плътно самите книги.
С всеки следващ сезон обаче сериалът става все по-добър и по-добър, добавяйки нови пластове смисъл към историята.
Едно от наистина ценните неща в The Expanse е, че сериалът е наистина научна фантастика, залагайки толкова на научния елемент, колкото и на фантастичния. Шоуто се движи действително по книгите, а двамата автори са подходили доста педантично към изчистването на реалната база в науката, която би позволила един ден на хора да пътуват в Космоса и да живеят в него.
Така например жителите на астероидите от Пояса са започнали да се изменят биологично в сравнение с тези на Земята и на Марс заради по-ниската гравитация. Те са значително по-високи и по-кокалести - както заради по-ниското g, така и заради по-малкото качествена храна.
Междувременно марсианците са също по-високи от земляните заради по-ниската гравитация, но техният начин на живот, подчинен на общия дълг и на идеята, че всеки гражданин трябва да допринася за обществото и за тераформирането на Марс, хората там са в по-добра форма от тези на Земята.
Самата гравитация пък също е проблем, който си има своето решение - ако пътуваш в Космоса, единствената форма на гравитация идва от двигателя на космическия ти кораб. Затова и корабите приличат повече на многоетажни сгради и небостъргачи, отколкото на това, което си представяме днес (или което Джеф Безос си представя за форма на ракетите).
Тази достоверност обхваща и малки детайли като ефектите на радиацията в Космоса при раждането на деца, самата крехкост на космическите колонии, които могат да бъдат унищожени от иначе съвсем дребни явления, както и всички съвсем реалистично звучащи политически търкания между три големи сили в обтегнати отношения.
В един от по-късните сезони имаше сцена, в която един от героите скача в открития Космос без скафандър за няколко секунди и оцелява, която експерт физик оцени като правдоподобна, което вече трябва да говори за сериозността на сериала в това отношение.
Подобна правдивост на детайлите в сюжета е нещо много важно, защото ти дава усещането, че макар да става въпрос за фантастика, сякаш един ден това е възможно да се случи.
Същевременно с това The Expanse не пренебрегва и самия фантастичен елемент. Всеки един сезон представя нова мистерия и ново изпитание, с което героите да се справят, като различните препятствия държат зрителя наистина обвързан със съдбата на персонажите.
Комбинацията между тези два фактора пък дава този ефект, заради който The Expanse е толкова ценен и интересен за гледане. Това е шоу, което те кара да мислиш сам, да теоретизираш, да се чудиш какво ти би направил, да обмисляш това сега възможно ли е, или не толкова...
От средата на XX век насам Космосът винаги е бил голямата цел - стремежът да прекрачваме граници и да се развиваме напред, а този сериал позволява да помислим как наистина би изглеждало човешкото бъдеще сред звездите, без да спестява онези проблеми.
С други думи, The Expanse е като добро вино - наслаждаваш се на вкуса му, докато отпиваш, а след това на усещаш приятния послевкус, след като виното вече е в стомаха ти.
Именно този ефект е едно от най-ценните неща в един сериал - способността шоуто да остане с теб, много след като епизодът е свършил.
А The Expanse ще се помни дълго време и убедително се нарежда до класики на космическия епос като Star Trek, Battlestar Galactica, Stargate и др.
