През последната година реалността малко се скапа и все повече залитнахме към най-различни форми на ескейпизъм.
Може би най-безопасната от тях е четенето на художествена литература и трябва да ви кажем, че през последната година злоупотребихме с потъването в светове, създадени от огромни умове. Просто този тук не беше много приятен.
И докато всеки жанр на художествената литература има своите достойнства (включително т.нар. чиклит в моменти на умствено помрачение), то научната фантастика е от онези жанрове, които имат капацитета, ако произведенията са написани добре, да те отведат далеч от дома, далеч от пандемията, далеч от всичко злободневно и грозно, и да те пренесат другаде. Това "другаде" често е страшно и мрачно, но е "другаде" и в този смисъл е чудесно.
"Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз."
Тези думи са част от романа "Дюн" и принадлежат на един от най-големите създатели на светове, Франк Хърбърт, който си тръгва от тукашния свят на 11 февруари 1986г.
Чували сме, че "Дюн" е в научната фантастика това, което е "Властелинът на пръстените" във фентъзи жанра и това не е далеч от истината. Романът, чиято нова екранизация с участието на Тимъти Шалъме трябваше да гледаме на кино тази година, но няма да го направим, защото, знаете, е първият голям екологичен научно-фантастичен роман и дефинира екологичната научна фантастика като жанр.
След "ДЮН" Хърбърт написва още минимум 20 романа и оставя много ярка следа в историята на научната фантастика. Но не е само той. В галерията сме избрали някои от най-забележителните писатели на научна фантастика, които имаме шанса да четем.
Всеки от тях е създал свой свят. И е заслужил името му завинаги да свети на писателската алея на славата. Приятно четене!