С излизането си в Netflix в края на февруари сериалът Vikings: Valhalla предизвика доста интерес. И логично - той се явява нещо като продължение на едно от най-хитовите заглавия в последните години - Vikings.
Оригиналният сериал до голяма степен провокира вълна от интерес към викингите и северняците като цяло, представяйки на модерния свят поглед към северняшките саги и историята. Така че когато създателите на шоуто представиха неговото продължение, мнозина фенове откликнаха.
Но макар Vikings: Valhalla да се превърна бързо в едно от най-гледаните неща в Netflix, то предизвика и доста ярки негативни или най-малкото раздразнени реакции, съсредоточени най-вече по една линия - ърл Хакон - чернокожата управителка на познатия от предния сериал (измислен) пристанищен град Категат.
Да, идеята за чернокож викинг, който да управлява едно от най-важните пристанища на Норвежкото кралство звучи странно, а в сериала е обяснено, че Хакон е поела властта след смъртта на съпруга си, а самата тя е дъщеря на известен викинг, пътувал до Африка, и африканска принцеса, която взел за жена.
В поредицата тя управлява мъдро и с твърда ръка, балансирайки между езичници и християни и пречейки тяхната вражда да избухне с пълна сила. Освен това тя е поверила защитата на града на елитна гвардия от жени бойци.
Официално ърл Хакон е измислен персонаж, който обаче е базиран върху истинска историческа личност - Хакон Ериксон, управител на Норвегия и васал на датския крал Кнут Велики (също изобразен в сериала).
Така в крайна сметка се получава, че имаме един персонаж, който в историческата реалност е бил бял мъж, а в сериала е заменен с чернокожа жена, на която многократно се акцентира колко мъдра и способна е.
Освен това, тя, като управител на изключително важен град с пристанище и своеобразен център на търговията, разчита на охраната на жени бойци, които се предполага, че превъзхождат повечето мъже по бойни способности.
Да, звучи странно и откачено и по-важното - звучи не особено на място, особено предвид факта, че действията се развиват в самото начало на XI век - време, което исторически погледнато е силно доминирано от мъжете.
Съответно онлайн вече са се появили редица статии, публикации и видеа, разглеждащи този въпрос - как за пореден път американски сериал жертва историческата автентичност в опит да прокарва модерни политики на идентичността и крайноляв либерализъм.
Ако трябва да сме честни, никой тук не говори за история. Ърл Хакон е най-малкият проблем на Vikings и Vikings: Valhalla, що се отнася до историческа достоверност.
Защото в тези два сериала са всичко друго, но не и исторически. Екранизациите на "Дисни" по известни приказки имат повече общо с оригиналните истории, отколкото Vikings има общо с историческата реалност.
Още от самото начало на първия сериал там формулата е ясна - единственото историческо нещо са имената и някое и друго събитие.
Един от сериалите, които най-често са сравнявани с Vikings например, е The Last Kingdom, който разглежда идентичен период от историята. Но разликата между тези две шоуто показва защо The Last Kingdom е исторически сериал, а Vikings не е.
The Last Kingdom е базиран върху романите на Бърнард Корнуел от поредицата "Саксонски хроники". Самият Корнуел е заявявал в свои интервюта, че гледайки към тези моменти от миналото, ние знаем само някои от фактите и събитията, но не и как точно са се случили, защото са останали сравнително малко записи и летописи.
Затова той решава да "запълни празнините", вкарвайки в тях своите измислени персонажи, преплитайки ги с действителните личности. Той не променя събитията, а дава художествено обяснение за тях - как са се случили нещата. И му се получава много добре.
От своя страна пък създателите на Vikings тръгват по друг път. Те просто взимат купища известни имена от историята или от сагите, събират ги на едно място, разджуркват хубаво и ги вплитат в собствения си сюжет, често без да им пука за неща като разлика във вековете или някакви реални роднински връзки.
Култов пример в случая са "братята" Рагнар и Роло, които като цяло ги делят няколко десетилетия (ако приемем, че Рагнар е бил действително съществуваща личност), а при смъртта на Рагнар Роло трябва да е бил някъде в началото на 20-те си години.
Друг забавен пример е, че макар в сериала Бьорн Железния да е син на Лагерта (която е първата съпруга на Рагнар), според сагите неговата майка всъщност е Аслаг (в шоуто - негова мащеха и майка на полубратята му).
Колкото до Vikings: Valhalla, там за основен двигател на събитията в сюжета е избрано клането от Деня на Св. Брайс, при което крал Етълред решава да избие всички северняци в Англия като отговор за честите викингски рейдове. В отговор на това се формира голяма коалиция от вождове и крале, които с войните си отиват да завладеят Лондон.
Макар в сериала начело на тази шарена група от викинги да стои крал Кнут, в реалността рейдът за отмъщение се ръководи от неговия баща крал Свен I, като историците спорят дали по това време Кнут е бил достатъчно голям, че да се включи във войската. И ако го е направил, той е имал много по-малка роля от тази, която му се приписва.
Така ако самото клане от Деня на Св. Брайс е през 1002 г., Кнут поема властта от баща си някъде около 1013 г., когато баща му го оставя да контролира Англия, докато той сам се прибира в Скандинавието, за да консолидира властта си върху териториите там.
Един от главните герои - Харалд Хардрада, според хрониките той е роден някъде около 1015 г. Другият водещ персонаж - гренландският мореплавател Лейф Ериксон е роден около 970 г., а по времето на клането Деня на Св. Брайс е откривал "Новата земя" - днешен Нюфаундленд, Канада. И няма индикации да се е срещал с Харолд или дори с крал Кнут.
Разбира се, може да се продължава и още, и още с примери за това защо сериалите от света на Vikings нямат почти нищо общо с историята. Нещо повече - двете шоута до такава степен се отделят от реалните събития, че дори от екипа на "Смело сърце" начело с Мел Гибсън биха казали, че това тук е прекалено.
Тогава защо се палим от чернокожа викингска благородничка?
В една откровено измислена история тя е управител на един измислен град, а самата тя си има измислената биография, която не е чак пък толкова невероятна (възможно звучи - не вероятно, но възможно).
Отговорът тук е прост - защото самото поставяне на ърл Хакон в този ѝ вид изглежда като насилване на историята. Изглежда самоцелно и сложено единствено и само да прокарва политическа линия.
Дразненето на такива елементи в съвременната развлекателна индустрия не е толкова плод на расизъм (въпреки че и това може да е част от въпроса), колкото на умора от тези целенасочени, редовно повтарящи се прокарвания на политически идеи, които с нищо не обогатяват историята.
На фона на цялата тази вакханалия от гаври с историята, ърл Хакон все пак успява да се отличи като зле стояща кръпка и квотно наложена бройка от местния партиен секретар.
Ако този случай беше сам по себе си, ако ставаше въпрос за отделен подобен пример, вероятно той щеше да бъде подминат със сумтене и извъртане на очите или щеше да бъде разглеждан като странно и екзотично решение.
Но това не е така. През последните години се наблюдава едно сериозно тикане на чернокожи персонажи в исторически филми и сериали, без реално там да има място за подобни. Като например чернокожата Ан Болейн или онзи злополучен проект за троянската война с черните Ахил и Зевс.
Или желанието да се вкарат чернокожи персонажи в света на "Властелина на пръстените" или други фентъзи истории, които отново представят средовековен, европоцентричен свят.
В днешното общество в САЩ (които са основен производител и консуматор на поп-култура) нуждата от репрезентация на различните малцинства в популярната култура е значителна.
След като десетилетия наред звездите са били предимно бели и хетеросексуални, представителите на други етнически и расови групи имат желанието и са достатъчно значими потребителски групи, за да видят "хора като себе си" в образи на герои и протагонисти.
Това е пазар - има ниша на търсене, появява се и предлагане. И появата на редица продукции, където чернокожи и латино актьори са водещите персонажи, е нещо повече от логично. Примерите за такива заглавия стават все повече и повече.
Кастовете стават все по-"шарени" и включват редица различни по своя бекграунд герои. Търсене и предлагане.
Проблемът идва обаче, когато стане въпрос за исторически продукции, където (логично в нашия европеидноцентричен свят) фокусът най-често пада върху европейското средновековие или Викторианската епоха в Англия - два изключително расово хомогенни периода за Европа.
Затова при сериали, засягащи тези периоди, сценаристите или трябва да съобразяват героите си с времето, в което се развива сюжетът, или да проявяват креативност, за да вмъкнат някой и друг цветнокож персонаж.
А второто е доста трудно за изпълнение, водейки най-вече до подобни на Vikings: Valhalla "кръпки" - персонажи, които са чернокожи, просто за да има чернокож актьор в продукцията.
Тяхното присъствие с нищо не развива сюжета, а цветът на кожата им, освен че е нетипичен за конкретната история, стои странно и нелепо. Стои си направо натрапено, сякаш демонстрира неуважение към изходния материал, бил той самата история или фентъзи книга със свои правила.
И именно това неуважение, прокарано за сметката на политическо послание, е нещото, на което феновете се дразнят.
Има ли решение на този проблем? Вероятно да, все пак говорим за развлекателната индустрия, а не за политически конфликт или война.
Едно от възможните решения е да се търсят истории, в които има логика да има чернокожи персонажи - дали ще е управлението на Шака Зулу, историята на чернокожия самурай Ясуке, Етиопската империя или дори история за Константинопол - най-космополитния град в Средновековието, където действително е можело да се видят хора от множество етноси и раси.
Или пък просто ако се слага чернокож персонаж в историята, то да има реален смисъл да го има там.
Две неща са наистина важни - да се подхожда с достатъчно уважение към изходния материал и да се създава наистина добра история. Спазят ли се те, всичко ще е наред, ако ще и да имаш чернокожа викингска лидерка.
Колкото до Vikings: Valhalla, сериалът е приятен, стига да не търсите каквато и да е историческа истина в него.
