Вчера на практика адвокат Тодор Батков слезе от сцената като главно действащо лице в Левски.
Новият шеф (председател на Управителния съвет и изпълнителен директор) Иво Тонев обяви лично на пресконференция, че вече той носи отговорност за решенията в клуба. Двамата дори не си направиха труда да запазят някаква интрига, ако юристът бе съобщил за това, сякаш решението зависи от него.
С въвеждането на новия ред на „Герена" се сбъднаха две мечти - на самия Батков да намери стратегически инвеститор от Русия, след като самият той вече се затруднява да издържа отбора, и на феновете, които лепяха стикери и плакати с лозунга „Батков вън!".
Дали обаче всичко това е за добро или е в сила старата максима „Внимавай какво си пожелаваш", предстои да видим.
Важният въпрос в случая е на кого е наместник Иво Тонев - на руската външнотърговска банка ВТБ или лично на министър-председателя Бойко Борисов, който действаше като посредник по сделката за спонсорство.
Защото общинският съветник от ГЕРБ и шеф на Спортния тотализатор определено е външна фигура за „сините" - дългогодишният ръководител в Локомотив (София) бе назначен в Левски, не защото е постигнал върхове в българския футбол, а защото е приближен на „премиера-слънце".
Засега Тонев прави добро впечатление с премерените си и точни изказвания и с изразената решителност за действия, които да подобрят състоянието на най-популярния български клуб. Но от опит знаем, че с политиците трябва за всеки случай да поглеждаме към небето, когато ни казват „добър вечер", така че за него ще съдим, когато от работата му има резултати.
Още по-ключовият въпрос е какво получава ВТБ в българската икономика, за да се съгласи да финансира бойкоборисовото PR начинание, наречено намиране на нов спонсор на Левски и целещо се в гласовете на левскарите на следващи избори. Защото е ясно, че руснаците не идват просто ей така, от любов към спорта, и може да се окаже, че цената за тяхната подкрепа към клуба е доста висока и щем, не щем, ще я плащаме от джобовете си чрез данъците.
Може и всичко да е наред, така наречената „win-win" ситуация, но при липса на информация, човек си задава логични въпроси. А е вероятно и никога да не разберем...
Що се отнася до самия Батков, неговото управление си имаше и добрите, и лошите страни и той ще остане в историята като президентът, при когото „сините" играха в групите на Шампионската лига и бяха четвъртфиналисти за Купата на УЕФА. Както се казва, на раздяла зло да забравим!
