В думите на Виктор Мезан се крие много от характерната за японците мъдрост, спокойствие и тиха самоувереност. В професионалния си път е видял възход, но и доста сривове, и всичко това го е научило на търпение, постоянство и стремеж към (само)усъвършенстване - и в личен, и в служебен план.
Въпреки това той не обича да гледа често назад, освен ако не го прави, за да си извлече поука. Вдъхновява се от успеха, но не крие, че едно от най-големите вдъхновения в живота му е жената до него. Като човек, завършил "Банково и застрахователно дело", Мезан умее да борави с цифри и ги използва като неопровержими доказателства на думите си.
С тях той чертае и плановете си за бъдещето, защото е от хората, за които "средното ниво" просто не е опция. Това е и принципът, който неотменно следва като човекът, начело на Mitsubishi Motors. Не е чудно, че на ръководния си пост в момента се чувства "на мястото си" - и той, и японската марка проповядват безкомпромисния перфекционизъм до най-малкия детайл.
За пътя към автомобилната сфера, за върховете и спадовете и за любимия си модел на Mitsubishi - разказва самият Мезан.
Каква кариера си представяше за себе си като студент?
Завършил съм Макроикономика в Пловдивския Университет. Докато следвах, нямах конкретни планове, но специализацията, която си бях избрал бе „Банково и Застрахователно дело".
А как стана така, че влезе в автомобилната сфера?
Всъщност, стана случайно. Братовчед ми работеше в „Безмитна зона" - Пловдив, където повечето японски марки складираха своите автомобили. Един ден ми се обади с въпрос искам ли да започна работа, защото дилърът на Toyota в града спешно си търси човек. Тогава още живеех при родителите си. Беше 1998-ма, а ето, че вече са изминали 20 години...
Какво научи за автомобилите, различно от това, което знае средностатистическият човек?
Когато започнах работа, имах съвсем общи познания за устройството на автомобила и 4 години стаж като шофьор. Първо се научих да работя с програмата за резервни части. Прекарвах цели дни, разглеждайки различните групи части в един автомобил и „досаждах" на колегите от сервиза (тогава се намираше в Пазарджик).
Впоследствие започнах да навлизам и в продажбите на автомобили - в тези години започнаха и първите продажби на лизинг в България. Прекарвах с клиентите повече време в обяснение на лизингови планове, отколкото за самите автомобили и наученото от специализациите по "Банково и Застрахователно дело" помагаше доста. Ако обаче трябва да откроя едно нещо, което съм научил, то е как да работя с клиенти.
Защо смени водещата марка Toyota с нишовата Mitsubishi?
През 2002 г., попаднах на обява на Балкан Стар (тогава вносител на марките Mercedes Benz и Jeep) за търговец на нови автомобили. Колебаех се дали да кандидатствам, защото вече бях „облъчен" от идеята за качеството на японските автомобили.
Оказа се обаче, че предложението е било за Mitsubishi, вследствие на закупуването на контролния пакет на марката от Daimler Chrysler. Друга причина за идването ми в София беше възможността за контакти директно с производителя, което сметнах че ще обогати познанията ми.
А също така е вярно, че имах и лична причина (не напразно французите казват „cherchez la femme") - преместването ми в София ми даваше възможност да бъда по-близо до тогавашната ми приятелка, а днес моя съпруга и майка на двете ми прекрасни деца.
А определението „нишова" не е съвсем коректно за марката. Mitsubishi има над 100-годишна история и винаги е била пионер в развитието на автомобилите - Pajero е първият SUV в света, изграден на самоносеща конструкция, i-MiEV е първият сериен електрически автомобил, Outlander PHEV е първият в света plug-in хибрид 4x4 и до ден-днешен е най-продаваният такъв.
Усещането за „нишова" марка идва от сравнително по-малките продажби в Европа и в частност в България. Но на много от азиатските пазари Mitsubishi е сред първите 5 марки по продажби.
Какво видя за толкова години работа за Mitsubishi?
Колко дни имам за отговор? На корпоративно ниво видях реалното влизане на Daimler Chrysler в управлението на Mitsubishi, а после и излизането им и колко тежкото се отрази това на марката. Бях свидетел на поемането на контрола от другите фирми от семейството - Mitsubishi Corporation, Mitsubishi Bank Tokyo и Mitsubishi Heavy Industries и възстановяването на марката.
Видях придобиването на 34% от акциите на Mitsubishi Motors Corporation от Nissan и влизането в Алианса Renault-Nissan-Mitsubishi. На европейско ниво станах свидетел на изграждането на Mitsubishi Motors Europe, свиването й до дейности, свързани само със след-продажбеното обслужване, впоследствие и последвалото възраждане, което се случва и през тази година.
Имах възможността да работя както с европейската централа, в която има служители от над 30 националности, така и с японската, което, повярвайте ми, не е никак лесно. Видях развитието на българския автомобилен пазар от 11 000 до над 50 000 продадени нови автомобила годишно, срива до 18 000 само за една година и възстановяването му до около 40 000 тази година.
Видях изграждането на дилърската мрежа на марката в страната и осъзнах важността на хората за успеха на една структура. В личен план, само за периода 2002-2007г. имах възможността да израста в структурата на фирмата от търговец, до ръководител продажби за цялата страна, минавайки през различни нива. Видях различни модели на управление и се надявам да съм успял да взема по нещо добро от всичко изброено дотук, за да изградя своя успешен модел.
Защо не се отказа в тежките години, когато марката почти изчезна в България?
Минахме през много трудни години по различни причини, както външни, така и вътрешнофирмени. Няма да е вярно, ако кажа, че не съм мислил за смяна, но много фактори ме накараха да не предприемам подобна стъпка. Основните са свързани с убедеността ми, че Mitsubishi е марка, която има своето място на българския пазар.
Видях как влагахме повече усилия от нормалното и пак не постигахме желаните резултати, но вярвам, че рано или късно постоянството ще даде резултат. Също така, бидейки на ръководна позиция, знам, че нося отговорност за екипа, който ръководя.
Затова предпочитам да гледам на изминалите трудни години като възможност за трупане на ценен опит, който ми помага да взимам правилните решения сега, когато марката е във възход.
Какви са ти амбициите? И лични, и за марката?
Тук мога да отговоря лесно в цифри - до 2020 - 1% пазарен дял в България и в топ 3 от азиатските марки по удовлетвореност на клиентите. По-труден е отговорът на въпроса как ще постигнем това. Очаквайте от Mitsubishi интересни новости още през 2019-а. А моята лична амбиция е показателите на Mitsubishi в България във всеки един параметър, който се оценява от производителя, да са над средното ниво за Европа.
Кой ти е любимият модел Mitsubishi?
Без колебание - Outlander. Това е моделът, който последните 10 години допринесе най-много за успехите в България, а и това е моделът, който дава отговор на всички мои нужди като личен автомобил. Ако имам право и на 2-ри избор, отново без замисляне - Lancer Evolution. Надявам се в близко бъдеще да има наследник на този емблематичен за марката модел.
Ако се върнем на студентските планове и това, което се получи впоследствие, би ли сменил сегашния си път, за да се върнеш към онези планове?
Определено не. Смятам, че човек трябва да се обръща назад, само за да се поучи от това, което не е направил добре, но никога със съжаление. Трябва да се стремим да правим нещата по-добри, както в личен и служебен план, така и като част от обществото, в което живеем.
Вярвам, че съвършенството е възможно, но за мен по-важен е пътят, по който даден човек или компания върви, за да го постигне. То не се измерва с KPIs, а с вниманието, което отделяш на всеки един наглед нищожен детайл, за да го направиш по-добър.
Да подобриш целия процес или продукт, върху които си съсредоточен. Радвам се че работя за Mitsubishi Motors, марка която също изповядва подобна философия.
