Ако преди 105 години британците спират огъня с германците по Коледа за един ден спокойствие и футбол, днес независимо от идващите празници престрелките във Великобритания - този път само словесни - нямат спирка. Не и дни преди "Коледните избори".
Коледният елемент се засили от поредната реклама на британския премиер Борис Джонсън, който разиграва сцена от популярния филм Love Actually.
Подобно на един от героите във филма, Джонсън звъни на вратата на едно семейство с касетофон в ръка, от които свири коледна музика, а той предава посланието си, написано на големи картони.
Рекламата е нестандартна и забавна и акцентира на това колко много торите се нуждаят от още 10 места в парламента, които най-сетне да сложат край на цялата история с Брекзит и Великобритания да излезе от ЕС.
Британските избиратели продължават да бъдат призовавани към урните - и всеки път възможностите пред тях са по-лоши. Консерваторите (торите) и Лейбъристите - някога дясноцентристката и лявоцентристката партии на Великобритания - сега се отдалечават все повече от центъра, предоставяйки на гласоподавателите избора между твърд брекзит в леко комичен Борис Джонсън стил, или Джереми Корбин, който обещава да пренапише икономиката на страната, връщайки социализма от 70-те обратно на мода.
И ако Джонсън управлява най-непопулярното правителство от десетилетия насам, то Корбин е най-непопулярният опозиционен лидер от десетилетия насам. И на фаталния петък 13-и британците ще се събудят с един от двамата начело на държавата.
На последните избори преди 2 години, когато Тереза Мей реши да свика предсрочен вот, за да си осигури свобода за действие около излизането на страната от ЕС, анализаторите изразяваха съжалението си, че политическите платформи се отклоняват към крайности. Днешните манифести отиват много по-далеч.
През 2017 г. лейбъристите бяха вече вляво от европейския мейнстрийм. Днес те вече настояват за изземане на 10% от капитала на големите компании, за да бъде държан във фондове. Това постепенно ще прерасне във въвеждане на 4-дневна работна седмица, в която обаче хората няма да загубят от заплатите си.
Джереми Корбин
В програмата им също така нараства списъкът с отрасли за национализиране, а това, естествено, ще стане чрез вдигане на данъците върху богатите, като данъчната тежест ще стане от една от най-ниските в най-високата в Г-7.
И да - това е опит за справяне с проблемите на XXI век с помощта на политики, които не успяха през XX-и.
Същевременно Корбин не прави нищо, за да опровергае или поне да смекчи съмненията спрямо по-широкия му светоглед. И не, тук не говорим за обвиненията срещу него и хора от екипа му в антисемитизъм.
Критик на западната външна политика и симпатизант на режимите в Иран и Венецуела, които й се противопоставят, през 2014 г. лидерът на лейбъристите обвини НАТО за инвазията на Русия в Украйна. Миналата година той се изказа публично в посока на това проби от използвания невропаралитичен агент при отравянето на Сергей Скрипал в Солсбъри да бъдат пратени на Москва, за да може Кремъл да каже дали са от техните запаси на "Новичок".
При условие, че НАТО все още гледа на Русия като основната заплаха за сигурността на държавите членки (особено на фона на мащабната хибридна война, която свързани с Кремъл групи извършват), идеята за премиер Корбин не дава особена сигурност за стабилност вътре в НАТО, камо ли за сериозно сътрудничество.
Неговата надежда обаче пада върху онези гласоподаватели, които все още не са се примирили с Брекзит и се надяват на обещания от лейбъристкия лидер втори референдум, който да определи дали ще се излезе със сделка, или въобще няма да се излиза от ЕС. За много обаче това не е достатъчно висока цена, че да рискуват да изпратят "социалистическия дядо" на Номер 10.
Добавете към това и неговите надежди, че може да управлява в коалиция с Шотландската национална партия, която ще подкрепя политиките от платформата му в замяна на одобрение за втори референдум за независимост, за да се запълни съвсем картинката от притеснения спрямо идеята за Корбин на власт.
И ако лейбъристите изглеждат страшно и неприятно по един начин, консерваторите се стараят да не изостават.
За последните две години опцията да гласуваш за торите стана не по-малко стресираща, откакто Борис Джонсън захвърли постигнатото от Тереза Мей споразумение за Брекзит и го замени със свое - според мнозина значително по-лошо споразумение.
На новата сделка може да се гледа като на фактическо отказване от Северна Ирландия, за да може останалата част от страната да напусне ЕС спокойно.
На широката общественост в Обединеното кралство отдавна й е писнало от цялата олелия около Брекзит и затова обещанията на премиера "да приключи с цялата тази работа" всъщност звучат примамливо и той печели подкрепа.
Борис Джонсън
Но след като страната евентуално напусне ЕС, ще започне трескавата работа по ново търговско споразумение с общността. Джонсън казва, че би направил това до края на 2020 г. или би повел Великобритания към изхода и без такова.
По този начин опцията за Брекзит без сделка все още остава на масата за преговори и е истинска перспектива, тъй като получаването на търговска сделка за по-малко от година изглежда на експертите като наистина трудна задача. Най-оптимистичните оценки предполагат, че без търговска сделка средните доходи във Великобритания за 10 години ще паднат с 8%.
И не, Брекзит не е единственият проблемен момент в този нов образ на торите, водени от Джонсън.
Той проведе чистка в партията, очиствайки я от всички по-умерени или социално-либерално настроени лица, като зададе един интервенционистки и културно-консервативен облик на проповядваната политика.
Флиртувайки с настроените в подкрепа на Брекзит работници от северните части на Англия, той предложи да се вкарат допълнителни държавни помощи, целенасочени обществени поръчки за региона и схематичен план за данъци и разходи, който малко не отговаря на реалността.
Допълнително с това Джонсън изглежда е усвоил уроците за кампанията за Брекзит - колкото и да лъжеш и да преиначаваш истината, ще ти се размине. Той обеща, че няма да суспендира парламента, а след това го направи. Обеща да не удължава преговорите за Брекзит, а след това ги удължи. Твърдеше, че не иска нови избори и в крайна сметка ги свика след няколко неуспешни опита. Тези увъртания разяждат доверието в демокрацията.
Подобно на Корбин, Борис Джонсън нормализира предразсъдъците, като демонстрира своите собствени и се проваля в това да разследва прояви на ксенофобия в собствената си партия. Затова около 30% от избирателите смятат и двамата партийни лидери за расисти.
Това оставя чиста писта пред Либералните демократи за натрупване на гласове. Те обаче също решиха да не изостанат от тенденцията за изтласкване в крайностите.
При новия си лидер Джо Суинсън те излязоха извън идеята за втори референдум и се насочиха към смелото обещание едностранно да спрат Брекзит - нещо, което логично предизвика скандал.
Джо Суинсън
И все пак техният икономически подход - умерено увеличение на разходите, плащани от широко увеличени данъци - е най-разумният от тези на основните страни и е единственият, който е честен за разходите на застаряващото общество.
По отношение на климатичните промени и социалната политика те постигат най-добрия баланс между амбиция и реализъм. Както и през 2017 г., те остават единствената твърда опция, която да е алтернатива на твърдия Брекзит на консерваторите и на плановете на левицата да направи социализма отново велик.
И все пак техните шансове за победа са по-малки от тези на България за спечелване на Евро 2020. Това обаче не означава, че вота за тях ще е похабен. Надеждите на техните поддръжници са, че при липса на ясно мнозинство в парламента, те може да се окажат партията, която да държи ключа към мнозинството.
Този сценарий също не е от най-вероятните, но представлява спасителен пояс за всички онези, които смятат, че Великобритания е изпаднала в крайности между левите амбиции на Корбин, твърдия и строго консервативен подход на Джонсън и амбициите за независимост на Никола Стръджън и Шотландската национална партия. Последните социологически данни обаче показват спад в подкрепата за ЛибДем.
Което ни изпраща на север, където действително се подготвят не толкова за избори, колкото за втори дубъл на референдума за независимост от... Великобритания.
Сепаратистките амбиции на Никола Стърджън и партията й бяха попарени през 2014 г., но само две години по-късно с вота за Брекзит те бяха възобновени. Сега първият министър на Шотландия работи с пълни сили за свикване на нов референдум, който да реши дали Шотландия да стане отделна и независима държава.
Никола Стърджън
За целта тя трябва да получи одобрение от правителството в Лондон за извършване на допитването - нещо, което с торите на власт няма как да се случи. Затова надеждите на шотландските националисти са за съвместно управление с лейбъристите, което да им осигури така желаното мотивиращо "да" за нов плебесцит.
Оттам нататък силите вече са доста изравнени и кампанията за оставане или за излизане ще е доста оспорвана. Преди да се стигне дотам обаче в северните избирателни райони трябва да изберат кого да подкрепят. Досега доминация имат кандидатите на ШНП (които са по-скоро леви като виждания) и Лейбъристите, като торите се представят значително по-зле в региона.
Очакванията от социологическите изследвания са, че ШНП ще вземе значителната част от общо 59-те депутатски места от Шотландия.
Британската Камара на общините има общо 650 депутатски места, като необходимото мнозинство е 325+1 народни представители.
По данни на EuropeElect торите получават около 43% подкрепа, лейбъристите - 36%, Либералните демократи - 12%, Шотландската национална партия - 4%, Партията за Брекзит на Найджъл Фараж - 3%, а Зелените - 2%.
Заради специфичната мажоритарна избирателна система обаче избирателите гласуват за конкретни кандидати и тази подкрепа не се разпределя равномерно. Използвайки обаче метода на многостепенна регресия и постстратификация социолозите предвиждат около 342 места за торите, 207 места за лейбъристите, 47 места за ШНП, 31 за ЛибДем, 9 за северноирландската Демократична юнионистка партия и още по няколко депутати за други фракции.
UK: With three days to go until this Thursday's General Election, the Conservatives (ECR) look poised to win a majority in the lower chamber of the national parliament.
— Europe Elects (@EuropeElects) December 9, 2019
What's at stake and who are the key players? Our own @euanspeaks provides an overview: https://t.co/aiocmqPagw pic.twitter.com/kk8FiYGayO
Социолозите напомнят, че въпреки сложната методология, която използват, тя не може да се приема на 100% като прогноза за резултат и изненади са възможни дори и дни преди изборите. Дали обаче ще видим такива?
