Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс има нова кауза и настоява тя да се случи максимално бързо. Той иска американци пак да стъпят на Луната в следващите пет години - доста кратък и смел срок за подобно начинание.
Пенс е в правото си да изисква подобно нещо - той отговаря за космическата политика на Белия дом.
Затова и на годишната среща със специалистите от НАСА в Хънтсвил, Алабама, той очерта ясни и точни срокове и държи да бъдат спазени. Първоначалната цел беше до 2024-а в орбитата около Луната да бъде изстрелян спътникът "Портал", а най-късно до 2028-а американските астронавти отново да направят една малка крачка за човека, но голяма - за човечеството.
Зададената от Пенс цел ще изисква от Космическата агенция да ускори работата си по някои от хардуерните елементи, към които спадат "Портал", космическите скафандри, механизмите за кацане на Луната и много други детайли. Мисията ще изисква ново финансиране, което трябва да бъде одобрено от Конгреса и което ще пренебрегне приоритетите на Тръмп като стената по границата с Мексико.
2028-а изглежда като нереално кратък срок, след като непрекъснато възникват скъпи за поправка технически проблеми. Първата пробна мисия, която е съвместен проект на "Боинг" и "Орион", беше отложена за 2021-а.
Сега американската администрация иска от НАСА да побързат.
Същото искат и специалистите, които нямат търпение хората да се завърнат на Луната, за да изследват нейната геология и да се опитат да разгадаят мистериите на Космоса чрез радиотелескопи, инсталирани на най-близкия ни спътник. Откритието, че на Луната има лед, доведе до мечти за добив на ресурси, а мисията на Китай даде геополитически повод САЩ да се завърне към спътника.
Новите частни космически компании като SpaceX на Илон Мъск, BlueOrigin на Джеф Безос и израелската SpaceIL, заедно с редица амбициозни стартъпи, показват, че лунната индустрия може да се окаже много доходоносен бизнес.
Вече не сме 60-те години на миналия век, когато по времето на Джон Кенеди технологиите все още не са били толкова напреднали. Сега вече космическите агенции разполагат с достатъчно технологии и ресурси, както и с международно сътрудничество, което да подпомага работата им.
Не е ясно обаче дали Белият дом ще успее да убеди Конгреса за допълнително финансиране на космическата програма на НАСА.
Въпреки това един бърз напредък в изследването на Космоса може да се отрази благоприятно на предизборната кампания на Доналд Тръмп през 2020-а. Това няма да е първият път, в който НАСА се опитва да се хареса на властта. Въпреки това от американската космическа агенция настояват, че не са в надпревара с когото и да било и че не искат огромни еднократни инвестиции, които няма да дадат дългосрочен резултат.
Напротив, те искат на Луната да бъде изградена устойчива инфраструктура, не просто да бъде изпратен нов космически кораб от серията "Аполо". Когато по-рано през март месец НАСА оповести бюджета си за 2020-а, той беше предвиден така, че през 2028-а да бъде изпратена мисия до Луната. Агенцията действително поиска повече пари, за да наеме частни компании, които да пренесат апаратура до спътника на Земята.
Тези роботизирани помощници и изследователи трябва да проправят пътя за хората и да улеснят изследователската им работа на Луната. Подобни "доставки" до там обаче най-вероятно няма да се случат преди 2021-а. НАСА поиска и още средства за "Портал", който ще играе ролята на междинна станция между Земята и Луната за астронавтите.
Всичко това плюс разработката на нови космически скафандри трябва да бъде финансирано и разработено най-късно до 2024-а.
Дали космическата агенция ще успее да се реорганизира, за да изпълни новите крайни срокове? Под новото си ръководство НАСА успя да притисне "Боинг" да отстрани забавянето по конструирането на ракетата им и настоя Конгресът да спре всякакво допълнително отпускане на средства, преди космическият кораб да бъде завършен.
Освен това НАСА има и намерение да строи свои собствени космически ракети.
Задаващият се 50-и юбилей на програмата "Аполо" носи и доза престиж в намеренията на Белия дом и ще спомогне на властта да е по-убедителна в аргументите си защо космическите мисии се нуждаят от повече средства.
Неща като сателити, които да проучват Земята и климата й, и телескопи на Международната космическа станция започват да изглеждат по-атрактивни и дори необходими.
Но в крайна сметка въпросът "роботи или хора да пратим на Луната?" не стои на дневен ред. Ясно е, че що се отнася до изследователска работа, нищо не може да замести човешкия фактор.
