Момче в седми клас в Московска област намушква свой 13-годишен съученик във врата по пътя към училище. В Уфа тийнейджър стреля по учителя си с въздушна пушка и хвърля бомбичка в класната стая. В същия ден в Сибир седмокласничка напада съученичка с нож.
В курортния град Анапа 17-годишен ученик открива стрелба в техникум, убива охранител и ранява още трима души. В Красноярския край 14-годишно момиче подпалва класна стая и атакува ученици с чук.
Това не са изолирани случаи, а част от поредица от нападения в руски училища през последните седмици - вълна от насилие, която експерти определят като тревожна тенденция за състоянието на руските младежи.
Според специалисти причините са комплексни, но две линии се открояват ясно - засиленият контрол в училищата и нарастващата милитаризация след инвазията на Русия в Украйна през 2022 г.
От 117 регистрирани случая на насилие в руски училища от 2000 г. насам около половината са се случили през последните пет години, показват данни, събрани от училищния психолог Юрий Лапшин и социалния антрополог Александра Архипова.
"Само през последните пет години, включително 2026 г., има 51 случая. Това е приблизително половината. Тук имаме ръст и той е постоянен", казва Лапшин пред The Moscow Times.
Парадоксът е, че след обсадата на училището в Беслан през 2004 г. мерките за сигурност в училищата постоянно се затягат. Камери за наблюдение има почти навсякъде, с изключение на тоалетните, а правилата за достъп до сградите са изключително строги. Паралелно с това от 2018 г. децата нямат право да напускат училищния двор без разрешение.
Въпреки това правилата не пречат на учениците да внасят оръжие вътре.
Психолози свързват нарастването на насилието в училищата с по-широката нормализация на силата в руското общество на фона на войната в Украйна. Милитаристичният дискурс става все по-популярен и все по-налаган, а войната се представя не само като героична, но и като легитимен начин за разрешаване на конфликти.
"Авторитетни възрастни говорят за това и приканват децата да го възприемат като интересна игра. Войната се представя като нещо справедливо - защитаваме ценностите и честта си. В същото време има и скрито послание: хората решават проблемите си чрез война", коментира Лапшин.
Така, по думите му, посланието, което достига до децата, е ясно - силата е допустим инструмент.
В медиите се появяват случаи на хора, върнали се от фронта, които извършват престъпления и избягват наказание, като отново се записват в армията. Военнослужещи, включително представители на разформированата вече частна военна компания "Вагнер", започват редовно да посещават училища и да разказват истории от фронта.
Александра Иванова, клиничен психолог, работещ с тийнейджъри, предупреждава, че това изкривява начина, по който младите възприемат реалността.
"Когато насилието се нормализира в обществото - а това се случва в момента - и когато липсва наказание, което те също виждат и чуват, тези хора, които се връщат от войната и какво им е позволено да правят без последствия - тогава тийнейджърите нямат адекватна представа за реалността", обяснява тя.
Според нея дори ако наемник от "Вагнер" не се превърне директно в модел за подражание, самото му присъствие в училище изпраща сигнал, че това е нормално.
Павел Таланкин, бивш училищен видеограф и преподавател в училище в Челябинска област, казва, че е станал свидетел на рязка промяна към военна и патриотична тематика в училищата след 2022 г.
Неговият филм "Mr. Nobody Against Putin", който проследява милитаризацията на образованието в Русия, спечели "Оскар" за най-добър документален филм на тазгодишните награди.
По думите му училищата са били инструктирани да провеждат задължителни "патриотични" занятия - формално доброволни, но на практика задължителни.
"Започнахме да получаваме готови уроци, презентации, видеа. Имаше много за войната... Показват гранати, истински оръжия, учат децата как да стрелят, как да разглобяват и сглобяват пушки", споделя той.
Според Таланкин ефектът не е толкова в изграждането на директно подражание, колкото в притъпяването на чувствителността към насилието.
"Когато на децата се дава много агресивна информация по много агресивен начин - че човешкият живот няма стойност - те започват да се озлобяват", казва той.
По думите му властите също изглежда са предвидили ръста на насилието.
Въпреки че напуска Русия през 2024 г., Таланкин остава абониран за имейлите от училището, в което е работил. През септември същата година получава нови указания "как да се разпознават насилствени и терористични наклонности при децата".
Документът свързва училищното насилие с чуждестранно влияние и посочва предупредителни признаци като социална изолация, ниско самочувствие и критика към политическите лидери - характеристики, които психолозите определят като типични за юношеството и не непременно сигнал за насилие.
В същото време се въвеждат и "съветници по възпитателна работа", които следят учениците - включително в социалните мрежи.
"Това на практика превръща учителите в информатори", казва Таланкин.
Психолозите подчертават, че екстремистките онлайн общности рядко създават насилие от нищото.
"За да прибегне един тийнейджър до насилие, той трябва дълго време да се чувства зле", казва Лапшин, като отбелязва, че много извършители са тихи ученици, чиито проблеми с продължителен тормоз, конфликти с връстници или чувство за изолация остават незабелязани.
А междувременно ресурсите за превенция на насилието намаляват. Официално обявените увеличения на заплатите в образованието често са постигнати чрез увеличаване на натоварването, а не чрез неговото намаляване - за сметка на по-малко време за внимание към отделните деца.
"Ключов инструмент в работата на психолога е свободата - свобода на вниманието, готовност сам да търсиш контакт, да бъдеш отворен, да създаваш възможности и най-вече да мислиш накъде да се насочиш и какво да направиш", коментира Лапшин.
Според Таланкин понякога самите учители също влошават ситуацията с отношението си към учениците.
"Някои учители наливат масло в огъня. Особено по-възрастните. Те не разбират съвременните деца, а децата не разбират тях. Прибягват до викане, унижения - това се случва постоянно. Тормозът от страна на учители към ученици също е на високо ниво", казва той.
В подобна среда тийнейджърите, които и без това се чувстват отчуждени, могат да стигнат до извода, че няма възрастен, към когото да се обърнат безопасно.
А когато натрупаният гняв се срещне с нормализирана агресия, насилието започва да изглежда като единствения изход, предупреждават психолозите.
"Ако нищо не се промени, тази серия от нападения ще продължи", казва Лапшин.
"Ще се сблъскаме с такива проблеми в обществото... Тези деца ще завършат училище, след това ще имат свои деца и ще ги възпитават. Не изглежда оптимистично. Това ще продължи години наред - за цяло едно поколение напред", казва Таланкин.
