Жителите на едва три малки страни в Европа дишат чист и безопасен въздух. На Стария континент качеството на въздуха по-скоро се влошава, а макар и да не е сред отличниците, България не е и на дъното.
Това сочат данните от Световния доклад за качеството на въздуха през 2025 г. на швейцарската компания за наблюдение на въздуха IQAir.
Оттам са анализирали данните от станциите за наблюдение на въздуха в 9446 града в общо 143 страни.
Докладът се базира на информацията за най-малките фини прахови частици - ФЧП 2,5, а за здравословно ниво на концентрацията им във въздуха се приема препоръката на Световната здравна организация за не повече от 5 микрограма на кубичен метър средногодишно.
Според този показател, в 54 страни и територии по света качеството на въздуха се влошава, а в 75 се подобрява. В едва 13 обаче населението диша въздух, който отговаря за стандартите за безопасен. От тях три са в Европа - Естония, Андора и Исландия. Останалите са Френска Полинезия, Пуерто Рико, Американски Вирджински острови, Барбадос, Нова Каледония, Бермуда, Реюнион, Австралия, Гренада и Панама.
Петте страни с най-лош въздух са Пакистан, Бангладеш, Таджикистан, Чад и Демократична република Конго, а всички 25 от най-замърсените градове в света са в Индия, Пакистан и Китай.
В Европа 23 страни отбелязват по-високи нива на ФЧП 2,5 спрямо година по-рано, а в 18 те намаляват.
Авторите на доклада отбелязват, че положението на Стария континент през 2025 г. се влошава заради горенето на дърва през зимата и дима от горски пожари в Канада и праха от Сахара през лятото.
Най-голямо влошаване в качеството на въздуха се наблюдава в Швейцария и Гърция - над 30%, заради трансгранично замърсяване - при Швейцария заради пожарите в Канада, а в Гърция - заради прашните ветрове от Сахара. Най-сериозно е намалението на годишното средно ниво на фини прахови частици в Малта - с 24 на сто.
Най-сериозно е замърсяването на въздуха в 8 страни в Европа - Босна и Херцеговина, Северна Македония, Сърбия, Турция, Молдова, Румъния, Черна гора и Полша. В тях са регистрирани концентрации на ФЧП 2,5 над 15 микрограма на куб. м. - три пъти над безопасното ниво от 5 микрограма на куб. м.
Според СЗО за безопасни се приемат средногодишни нива от 5 микрограма на куб. м., тъй като фините прахови частици с големина под 2,5 микрометъра в диаметър се вдишват лесно и навлизат в дробовете и кръвоносната система. Постоянното излагане на ФЧП 2,5 се свързва с повишен риск от респираторни и сърдечно-съдови заболявания и рак.
В България данните на IQAir не показват общо подобрение на качеството на въздуха спрямо 2024 г., но поне има положителен напредък спрямо няколко години по-рано.
В София например средногодишното ниво на ФЧП 2,5 за 2025 г. е 12,1, докато година по-рано е било 11,2. Спрямо 2020 г. обаче има подобрение - тогава са отчетени средно 27,5 микрограма ФЧП 2,5 на кубичен метър.
Пловдив отчита устойчиво намаление - за 2025 г. показателят е 13,1 при 14,4 през 2024 г., и цели 22 при 2021 г.
Варна е на обратния полюс - там за втора поредна година се отчитат нива от 15,8 ФЧП при 14,9 през 2020 г.
От големите измервани градове у нас с най-добро качество на въздуха е Бургас - 10, 4 микрограма ФЧП 2,5 на куб. метър средногодишно. Това е отстъпление от 2024 г., когато показателят е бил 10,0 и подобрение спрямо 2020 г. и показателя от 17,8 тогава.
| Град | ФЧП 2,5 за 2020 г. | ФЧП 2,5 за 2024 г. | ФЧП 2,5 за 2025 г. |
| София |
27,5 |
11,2 | 12,1 |
| Пловдив | 22 (данните са за 2021 г.) | 14,4 | 13,1 |
| Варна | 14,9 | 15,8 | 15,8 |
| Бургас |
17,8 |
10 | 10,4 |
Макар че Естония, Андора и Исландия като страни са с най-чистия въздух, най-много градове и населени места с чист въздух логично има в по-големи държави. Първенец е Финландия с 25 града, следвана от Швеция - 15, и Испания - 12.
Общо в Европа са анализирани данните от 2303 града. 1182 от тях отчитат ръст на ФЧП, а едва 104 са с концентрации в рамките на препоръчителното.
Най-малко замърсеното място в Европа е остров Ютьо във Финландия - със средногодишно ниво на ФЧП от 1,3 микрограма ФЧП 2,5 на куб. м. На дъното е Ъдър в Турция с показател от средно 64.
