Великобритания поиска Brexit: близо 52 на сто от избирателите гласуваха в полза на напускането на Европейския съюз.
Въпреки че кампанията за излизане от ЕС се концентрираше силно върху емоционалните аргументи срещу имиграцията, в действителност съществуват немалко причини, които обясняват защо Островът предпочете да се отдели от Европа.
Тези аргументи идват от разнопосочни части на политическия спектър, а част от тях дори си противоречат взаимно. Ето кои са 7 от най-сериозните тези в подкрепа на напускането на ЕС.
Аргумент 1: ЕС заплашва суверенитета на Великобритания
Това е може би най-често срещаната теза сред интелектуалците от британското дясно, поддържана от консервативни политици като бившия кмет на Лондон Борис Джонсън и правосъдния министър Майкъл Гоув.
През последните няколко десетилетия, европейските договори прехвърлиха значителна власт от индивидуалните страни-членки към централната администрация на ЕС в Брюксел. По темите, по които ЕС има правомощия - като политиката за защита на конкуренцията, селскостопанската политика или законодателството за авторските и патентните права - решенията на Брюксел имат върховенство над националното законодателство.
Евроскептиците подчертават, че изпълнителната власт на ЕС - Европейската комисия - не носи пряка отговорност нито пред гласоподавателите във Великобритания, нито пред гражданите на останалите държави-членки.
Британските политици оказват известно влияние върху селекцията на еврокомисарите на всеки пет години. Но веднъж избрана - ЕК не може да бъде контролирана нито от британското правителство, нито от британските депутати, излъчени с преки избори в Европейския парламент.
Аргумент 2: ЕС задушава Великобритания с регулаторното си бреме
Критиците от кръга на Борис Джонсън твърдят, че европейските регулации стават все по-обременяващи:
"Понякога тези правила звучат просто налудничаво - като например правилото, че не можеш да рециклираш торбичката за чай, или че децата под 8-годишна възраст не бива да надуват балони, или че прахосмукачките трябвало да имат лимит на мощността.
Понякога правилата могат да те извадят от нерви: например, през 2013 г. разбрах, че не можело да се направи нищо, за да се вкарат в употреба кабини на камиони с по-добра видимост, така че да спрат катастрофите с велосипедисти. Това решение трябвало да се вземе на европейско ниво, а французите били против", каза той по време на кампанията.
От своя страна, Майкъл Гоув обяви, че европейските регулации ощетяват британската икономика с по 600 млн. паунда на седмица (доколко тази оценка е точна, подлежи на дискусия).
Аргумент 3: ЕС налага корпоративни интереси и не търпи радикални реформи
Това е "огледалният" образ на предходните два аргумента. Докато британските консерватори гледат на ЕС като на машина за налагане на левичарски политики, част от британските левичари критикуват Брюксел в обратното: според тях антидемократичната структура на ЕС дава твърде много власт на корпоративните елити и не дава шанс на британската левица да направи значителни реформи.
"ЕС е антидемократичен и не подлежи на промяна", заяви Енрико Тортолано, ръководител на предизборния щаб на "Профсъюзите срещу ЕС". Британският журналист Пол Мейсън коментира, че ЕС "създава най-благоприятната екосистема в развития свят за рентиерските монополни корпорации, укриващите данъци елити и организираната престъпност".
Тази лява критика спрямо ЕС е част от по-широкия дебат срещу елитистките институции, включително Световната търговска организация, Международния валутен фонд и Световната банка. Поддръжниците на Brexit от левия спектър имат доста общи черти с американците, които се противопоставят на търговски споразумения като Транс-тихоокеанското партньорство.
Аргумент 4: ЕС беше добра идея, но еврото е провал
Във Великобритания винаги е съществувала сериозна евроскептична фракция - още откакто страната се включва в Европейската икономическа общност през 1973 г. Но доскоро тази група представляваше малцинство.
"В момента има почти 130 депутати-консерватори, които декларират, че подкрепят напускането на ЕС", коментира икономистът Андрю Лилико. "Ако се върнете 10 години назад, едва ли ще намерите повече от 20-тина души, които да подкрепят подобна теза - и то само в частен разговор".
В такъв случай: на какво се дължи промяната?
Световната рецесия, която започна през 2008 г., удари целия свят, но нанесе много по-сериозни удари по страните, които приеха общата европейска валута - еврото. Нивото на безработица скочи над 20% в държави като Гърция и Испания, което предизвика огромна дългова криза. Седем години след началото на рецесията, Гърция и Испания все още не могат да се справят с тежката безработица, а някои икономисти смятат, че еврото е първопричината за тази криза.
Великобритания предпочете да не се присъедини към валутния съюз, затова няма голяма опасност за националната икономика при криза в Еврозоната. Но недостатъците на еврото дават допълнителни аргументи на поддръжниците на Brexit.
Много икономисти смятат, че на Еврозоната й е нужна по-дълбока фискална и политическа интеграция, за да може да заработи по нормален начин. За Великобритания обаче това не е опция. Страната не само не би искала да се замеси в по-задълбочена фискална интеграция, но и не би приела лесно създаването на нова паралелна система от институции, специфични за Еврозоната, до които Лондон няма да има достъп.
Тезата е следната: може да се окаже взаимоизгодно, ако Великобритания напусне ЕС, за да отпуши възможността за обединение на останалите европейски страни в единна държава.
Аргумент 5: ЕС допуска твърде много имигранти
Ако интелектуалната подкрепа за Brexit се концентрира основно върху икономиката, то емоционалната защита на напускането на ЕС е дълбоко повлияна от имиграцията.
Европейските правила гарантират, че всеки гражданин на страна-членка на ЕС има правото да пътува, живее и работи във всяка друга държава от общността.
Британците усещат все по-силно влиянието на това правило след финансовата криза от 2008 г. Когато пазарът на труда в страните от Еврозоната колабира, работниците от държави като Ирландия, Италия и Литва (както и от страни извън валутния съюз - като Полша и Румъния) заляха Обединеното кралство в търсене на работа.
Този наплив се приема като заплаха за благосъстоянието на местното работоспособно население.
През 2015 г. Великобритания е приела 333 000 нови жители. Това е сериозна бройка за държава с размерите на Обединеното кралство, макар че според базата данни на ЦРУ страната подслонява по-малко чужденци на глава от населението в сравнение със САЩ, например.
Имиграцията е един от най-проблематичните въпроси в страната. Говорителите като Найджъл Фарадж твърдят, че напливът на имигранти от Южна и Източна Европа е смазал заплатите на родните работници. Част от гласоподавателите се съмняват, че имигрантите пристигат само с цел да източват системата за социално осигуряване.
"Една от причините за голямото обществено недоволство е, че лейбъристките правителства от началото на века подцениха броя на потенциалните нови имигранти", коментира журналистът Дъглас Мъри, който защитава Brexit. По думите му, този опит за манипулация на статистиката обяснява защо гражданите вече нямат доверие в политическите обещания за контролиране на външния наплив.
Аргумент 6: Великобритания може да има по-рационална система за прием на имигранти, ако е извън ЕС
Ето още един парадокс: докато една голяма част от привържениците на Brexit се противопоставят на цялостния миграционен приток, друга част твърди, че Лондон просто трябва да разработи по-разумна имиграционна политика - за целта трябва да се отърве от "усмирителната риза на ЕС".
Европейските правила изискват от Великобритания да приема всички граждани на ЕС, които пожелаят да се преселят на нейна територия - без значение дали могат да допринесат към икономиката с професионалните си умения, и дали владеят английски език.
Защитниците на тезата за напускане на ЕС казват, че Великобритания трябва да се фокусира върху приема на имигранти с образование и способности, ценни за английското общество, които могат лесно да се интегрират в местната култура.
Те дават за пример точковата имиграционна система на Канада и Австралия, които оценяват потенциалните имигранти според езиковата им подготовка, работна квалификация, образование и възраст.
Така, според тях, Великобритания ще може да привлича повече лекари и инженери, които говорят английски, и по-малко неквалифицирани работници със слаби езикови познания
Аргумент 7: Великобритания може да спести парите, които изпраща ежегодно в ЕС
Европейският съюз няма правото да събира данъци директно от гражданите, но изисква от страните-членки да правят годишна парична вноска към централния бюджет на ЕС. В момента вноската на Великобритания представлява 13 млрд. лири (близо 16 млн. евро) на година, което означава по 270 евро на глава от населението.
Макар че голяма част от тези пари се харчат за услуги във Великобритания, поддръжниците на Brexit все пак смятат, че би било по-добре, ако държавата просто запази парите, така че парламентът да се разпорежда за какво да бъдат похарчени.
