Замисляли ли сте се колко от дрехите в гардероба си наистина носите и колко от тях държите на дъното на рафта, надявайки се лъжовно, че все някога ще ги облечете отново?
Този сценарий е познат почти на всеки, а проблемът с прекомерното пазаруване стои все така нерешен. Тук се появява и бързата мода, която всяка година води до изхвърлянето на планини от текстил, като по този начин се нанасят огромни вреди върху околната среда.
Около 85% от всичкия изхвърлен текстил в САЩ, който през 2017 г. се е равнявал на 13 млн. тона, е бил пренесен в сметища или изгорен. В световен мащаб цифрите са още по-стряскащи - годишно на сметищата се събират около 92 млн. тона от този отпадък. Това означава, че всяка секунда някъде по света камион разтоварва подобен боклук.
Ако тази практика продължава, до 2030 г. се очаква изхвърленият текстил да нарасне до 134 млн. тона годишно.
Известен факт е, че модната индустрия е отговорна за 10% от всички вредни емисии в света, като само производството на дрехи насища атмосферата с 1,2 млрд. тона парникови газове за 12 месеца. Освен това за създаването на дрехи е нужно огромно количество вода, което е и причината модната индустрия стои зад близо 20% от отпадъчните води в глобален мащаб.
Въпреки всички тези щети, бизнесът с дрехи процъфтява. Обикновеният потребител купува 60 на сто повече неща за гардероба си, отколкото преди 15 години. В света всяка година се купуват около 56 млн. тона дрехи, а очакванията са до 2050 г. тези цифри да са нараснали до 160 млн. тона. Във Великобритания пък на всяка минута се пазаруват над 2 тона дрехи, което нарежда страната на челна позиция в тази класация.
Един от главните виновници за тази страховита статистика е честата смяна на модните тенденции, които изкуствено съкращават живота на облеклата.
Но може ли рециклирането да помогне за намаляването на вредите за околната среда, причинени от така известната зависимост на някои хора да пазаруват?
В момента дрехите и обувките, които се преработват в САЩ, са само малко над 13%, докато средностатистическият американец изхвърля около 37 кг всяка година. В световен мащаб само 12 на сто от текстила бива рециклиран, което го поставя почти на дъното в тази класация. Всъщност по-голямата част от преработения полиестер, използван от водещи световни марки, идва от пластмасови бутилки, а не от стари дрехи.
Но голям дял от проблема всъщност са материалите, от които са изработени материите за бъдещите облекла, тъй като обикновено става дума за съмнителна комбинация от естествени прежди, изкуствени влакна, пластмаса и метал.
Например тениска от 100% памук съдържа в себе си много други компоненти, като етикети и конци, които в състава си имат най-често полиестер. Подобен е случаят и с една от най-носените дрехи сред мъжете и жените - дънките. Всъщност те са направени от памучна прежда, която обаче е премесена с еластан и други изкуствени компоненти. Освен това по тях присъстват и различни допълнения - като ципове, копчетата и полиестерните шевни конци, обагрени с разноцветни бои. Именно те и трудното им отделяне от основния плат допълнително затрудняват ефективността на рециклирането.
Сортирането на текстил пък е трудоемко, бавно и изисква квалифицирана работна ръка. Нарастващата употреба на модерни смеси от тъкани в платовете също затруднява механичното им отделяне, въпреки че европейски изследователи разработват техники с използването на специални камери за по-доброто идентифициране на различните видове тъкани.
За да може памучната прежда да бъде използвана отново пък багрилата за оцветяването на дрехите трябва да бъдат премахнати, което създава допълнителни проблеми.
Понастоящем обаче много малко от преработените облекла са превърнати в нови или използвани за създаването на интериорен текстил. Например старите вълнени пуловери могат да станат чудесен килим, а кашмирът - костюм. Но от 2015 г. по-малко от 1% от използваното облекло е рециклирано по този начин.
Все по-голяма скорост набира и пазарът за дрехи втора употреба, изхвърлянето им в контейнери за дарения или организирането на базари, където всеки може да размени тези, които не носи. Всичко това обаче не решава генерално проблема с прекомерното количество отпадъци, а се превръща в предаването му от един човек на друг.
Освен това, въпреки че съществуващите технологии за рециклиране имат успех, те не се използват масово, а промяната в тази посока се оказва истинско предизвикателство.
По този повод група изследователи, ръководени от Карол Лин, химическия инженер от градския университет в Хонконг, разработват техника за преработване на тъкани, състоящи се от памук и полиестер, използвайки определен вид плесен. Тя произвежда ензим, който може да разгради памука до глюкоза, която след това да бъде превърната в сироп. Останалите от обработката полиестерни влакна пък могат да се използват повторно за изработването на нови дрехи.
Австрийски учени също работят по технология, чиято цел е да позволи старото вълнено облекло да бъде преработено в материал, който да се използва за смола или лепило.
Но ако имаме желанието дрехите да не нанасят такива огромни щети върху природата, ще трябва да се направят по-фундаментални промени в шивашката индустрия. Тъканите и влакната, от които са направени, ще трябва да бъдат измислени така, че рециклирането им да става по-лесно.
Едно от основните условия е елиминирането на предварително произведените химически багрила. Ако се подходи към по-естествен начин за придобиването им, процесът по премахването на цветовете ще намали вредните въглеродни емисии във въздуха, а също и използването на прекомерно количество вода.
Но проблемът с текстилните отпадъци не зависи само от индустрията.
За да се реши генерално, ние като потребители също ще трябва да променим генерално навиците си, ако искаме да бъде намалено пагубното въздействие, което модната индустрия причинява на планетата.
