За Бразилия това бяха най-слабите световни квалификации, които този легендарен национален отбор някога е изигравал.
Бразилците завършиха едва на пето място в класирането в зона КОНМЕБОЛ със скромните за тях 28 точки от 19 мача.
"Селесао" загуби на два пъти от големия враг Аржентина, а унизителното 1:4 в Буенос Айрес коства селекционерския пост на Доривал Жуниор.
Бяха записани загуби и от Уругвай, Колумбия, Парагвай и Боливия.
Но всичко това в момента е зад гърба на Бразилия и страната очаква с големи надежди Мондиал 2026, най-вече заради фигурата на Карло Анчелоти.
Щом Карлето е начело на най-успешния национален отбор, всички неволи са в миналото и целта може да бъде единствено световна титла и нищо по-малко.
Вече се правят паралели с пътя до Световното през 2002 г., когато "кариоките" взеха само 30 т. в квалификациите, но после в Япония и Южна Корея спечелиха всичките си мачове и грабнаха купата с такива митични фигури начело като Роналдо, Ривалдо и Роналдиньо.
Следващото лято, когато предстои турнирът в САЩ, Канада, и Мексико, Анчелоти ще опита да повтори това постижение, макар да няма играч с индивидуалната класа на споменатото трио.
Това може да не е съставът на Бразилия с най-заслепяващ звезден блясък, но дълбочината на всеки пост е забележителна, а и типичната бразилска магия не липсва.
Последното си припомнихме при разгрома с 5:0 над Южна Корея в контролата в петък, когато Родриго от Реал Мадрид и Естевао Уилиан от Челси вкараха по два гола, а накрая се разписа и Винисиус Жуниор.
В защита все още има проблеми за изчистване, но ако Анчелоти намери правилния баланс в атаката, отборът може напълно да разгърне красивия стил на игра, с който традицията го свързва.
И е способен да осъществи мечтата си за ново изкачване на световния връх след пауза от близо четвърт век.
Кои са очерталите се основни козове на Бразилия в месеците преди Световното първенство?
Възраждането на Родриго като №10
Макар че не дойде в официален мач, победата срещу Южна Корея беше важна стъпка напред за Бразилия.
Корейците спечелиха квалификационната си група без да загубят мач и миналия месец победиха САЩ с 2:0, но бяха разбити от "селесао".
А Родриго беше човекът, който се отличи най-много, макар че от началото на сезона има твърде малка роля в Реал Мадрид.
Свикнали сме да наблюдаваме този футболист по крилото, но срещу Корея той игра като №10 и показа уникалния си талант и разностранните си качества.
Не е ясно дали Чаби Алонсо ще му намери постоянно място в схемата на Реал, но Анчелоти явно му е намерил такова в националния тим.
Битката при централните нападатели
Позицията на върха на атаката за Бразилия е свързана с огромни очаквания, но Матеус Куня се справя с предизвикателството, макар по начало да не е централен нападател.
Футболистът на Манчестър Юнайтед затруднява защитниците с интелигентното си движение и срещу Корея записа асистенция за попадението на Винисиус.
Проблемът е, че засега се е разписвал само веднъж в 15 мача за националния отбор и това може да се окаже проблем, колкото и добро да е разбирателството му с останалите в предни позиции.
Матеус Куня е способен да бъде необходимата на Анчелоти фалшива деветка, но ако не се справя, за мястото му се борят също Игор Жезус от Нотингам Форест и Еванилсон от Борнемут.
Играещите в Бразилия нападатели Кайо Жорже (Крузейро), Педро (Фламенго) и Витор Роке (провали се в Барселона, но се възражда в Палмейрас) също са претенденти за мястото.
Не бива да забравяме и големия талант Ендрик, който не успява да се пребори за игрови минути в Реал Мадрид, но от януари би могъл да заиграе другаде под наем.
Все пак други двама са основните конкуренти на Куня и те също се състезават във Висшата лига.
Ричарлисон срещу Жоао Педро
От едната страна стои топ попълнението на Челси Жоао Педро, който се радва на впечатляващ старт на "Стамфорд Бридж".
Той още няма гол за Бразилия, но е изиграл само пет мача с жълтия екип и се очаква да бъде по-сериозно интегриран от Анчелоти.
Макар че в момента не е в състава заради контузия, едва ли има съмнение, че треньорът ще разчита много на него.
И стига да е здрав, Педро ще участва на световните финали, вероятно като титуляр.
Основният му конкурент е Ричарлисон, който пази най-добрите си изяви за националния тим и има вече 20 гола и 8 асистенции в 58 мача за Бразилия.
В Тотнъм Ричарлисон не е постоянен и контузиите му пречат, но през този сезон се приближава до топ формата си, а с Анчелоти се познават още от времето им в Евертън.
Ерата на Естевао
Все пак талисманът на бразилския отбор най-вероятно няма да е на върха на атаката, а по фланговете и за първи път от 12 години няма да е Неймар.
Карлето подчерта, че вратата за Неймар не е затворена, но 33-годишният ветеран е твърде ненадежден в последните години с постоянните си травми.
А новата генерация вече настъпва и Естевао Уилиан се очерта като най-обещаващия наследник на Ней.
18-годишната сензация натрупа 8 мача и три гола за "селесао", на път е да се наложи и в Челси, въпреки конкуренцията при лондончани.
Ще бъде вълнуващо да видим какво може да направи Естевао на Световното първенство, където има потенциала да се превърне в един от играчите на турнира.
Конкуренцията по крилата
Но и Естевао не може да бъде сигурен за титулярното си място, защото по фланговете за Бразилия ще искат да играят също Винисиус, Рафиня, Габриел Мартинели, Самуел Лино, Антони и други играчи.
Тепърва ще се види кои ще са в най-добра форма през лятото, но сигурното е, че селекционерът ще има богат избор.
Във феноменалната си кариера Анчелоти е доказал, че може да превръща множеството звезди на свое разположение в истински отбор.
А ако го направи и в Бразилия, този състав ще бъде страшилище за всеки противник.
Перфектният човек на поста
Бразилците отдавна преследваха Карло Анчелоти и мечтаеха за него, защото бяха наясно какво може да им даде той.
Предимството му е, че не е обвързан с конкретна и неотменна футболна философия и е доказал, че може да побеждава във всички най-силни първенства при всякакви обстоятелства.
"След 40 години все още не знам коя е най-добрата стратегия да печелиш мачове. Но знам, че тя зависи от характеристиките на играчите, които имаш", отбеляза италианецът на първата си пресконференция като селекционер на Бразилия.
За първи път му е да води национален отбор, но едва ли нещо във футбола може да го изненада.
И няма да е учудващо, ако запише още един рекорд и се превърне в първия чуждестранен треньор, който вдига световна титла.
