Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За тях трофеите не са най-важното, но те завладяха "Камп Ноу" и търсят щастливия финал на своята приказка

Приказката на Айнтрахт в Европа се случва на фона на един разочароващ сезон в Бундеслигата Снимка: Getty Images
Приказката на Айнтрахт в Европа се случва на фона на един разочароващ сезон в Бундеслигата

Един уникален германски клуб се готви за една от най-великите вечери в историята си.

Вечер, която може да върне славни спомени отпреди 42 години.

Айнтрахт Франкфурт ще се бори за трети европейски трофей в историята си тази вечер, когато ще се изправи срещу Глазгоу Рейнджърс във финала на Лига Европа.

Миналите две континентални купи са от забравени времена - Купата на УЕФА от 1980 г. и Интертото от 1967-а.

Сега "орлите" се намират в края на безупречна кампания в Лига Европа, където не са допуснали нито една загуба и са готови за финалната крачка.

Преди три години те достигнаха до полуфиналите във втория по сила турнир на УЕФА и имаха малшанса да отпаднат от Челси с дузпи, но тази година изглеждат по-силни.

Приказката им в турнира достигна върха си с отстраняването на Барселона насред "Камп Ноу" на четвъртфиналите.

Знаменитият двубой, завършил 3:2 за германците, се запомни и с невероятната им агитка от цели 30 000 души, проникнали на стадиона на Барселона, създали невероятна атмосфера и накарали каталунците да се чувстват като гости.

Да, Айнтрахт не може да се сравнява по успехи с Байерн Мюнхен или Борусия Дортмунд, но има една от най-отдадените фенски маси в Германия.

Което пък го свързва със съперника в предстоящия финал, Рейнджърс.

Шотландците също могат да се похвалят с фанатизирана агитка, а техният тим също надскочи предварителните очаквания и отстрани много по-богати съперници, за да достигне до финала.

Освен това Айнтрахт и Рейнджърс направиха своите рейдове с треньори, намиращи се в дебютния си сезон.

Но най-поразяващото в приказката на "орлите" е, че тя изобщо не би трябвало да се случва.

Водещият нападател, голямата звезда Андре Силва, беше продаден миналото лято. Отборът е чак девети в Бундеслигата.

А онази нощ в Барселона беше постигната едва първата победа в рамките на осем мача. Единствено походът в Европа спасява този сезон за Айнтрахт.

Какво е обяснението?

Снимка: Getty Images

"Обикновено в Бундеслигата, особено като домакини, срещаме доста противници, които се защитават дълбоко и трябва да търсим решения в последната третина от терена", обяснява спортният директор на клуба Маркус Кроше. "Това са затворени пространства и не е лесно, опонентите ни играят на контраатаки".

Срещу Барса, а и преди това срещу Бетис, ситуацията беше различна.

"Имахме повече пространства, съперниците ни бяха по-офанзивни и можехме ние да играем на контраатака. Това е много по-лесно във футбола, отколкото да търсиш възможности във финалната третина", смята Кроше.

Контраатакуващият стил на старши треньора Оливер Глазнер изглежда идеален именно срещу силни съперници, които се надиграват с Айнтрахт.

Неслучайно през октомври отборът от Франкфурт нанесе една от двете домакински загуби на Байерн Мюнхен през сезона.

"Треньорът ни има ясен план и е на топ ниво в анализирането на противниците", добавя Кроше.

Това е прозаичната, чисто футболната причина за успеха на Айнтрахт в Европа, но в клуба вярват и че има нещо повече - едно далеч по-романтично обяснение.

Все пак именно Айнтрахт е участник в може би най-прочутия финал за КЕШ, онзи от 1960 г.

Мачът е запомнен като апотеоз на великия Реал Мадрид, спечелил със 7:3 благодарение на три гола на Алфредо ди Стефано и четири на Ференц Пушкаш.

Още отпреди да достигне до двубоя с Мадрид, Айнтрахт е силно свързан с европейските турнири.

"Всичко идва от историята на клуба", разяснява главният изпълнителен директор Аксел Хелман - фен на Айнтрахт от дете.

"Още от 50-те години това е интернационален клуб от един широко скроен град, финансов център. Много хора от чужбина се чувстват приети, чувстват се като у дома си във Франкфурт. Това е дълбоко в нашето ДНК".

"През 1951 г. ние сме били първият германски клуб, който отива да играе в Щатите след Втората световна война".

"Тогава на германците не се е гледало с добро око там, но ние сме строили мостове по света. Присъщо е на футболната ни култура и международните турнири са топло посрещани от феновете ни".

Снимка: Getty Images

"Айнтрахт Франкфурт не е само футболен клуб", допълва Хелман. "Имаме 52 отбора в различни спортове, със спортисти от над 100 държави. Членовете на клуба са над 100 хиляди. Няма граници тук".

Във Франкфурт знаят, че когато играят в Европа, публиката го оценява като нещо специално - тя изживява по неповторим начин евротурнирите.

Затова и няма съмнение, че за финала в Севиля ще има нова инвазия на фенове с бяло-черни шалчета.

Очакванията са поне 60 000 германци да стигнат до Андалусия. 

"Нашите фенове са невероятни. Те ще намерят начин да се снабдят с билети. Ще има поне два пъти повече, отколкото в Барселона. Смятам, че ще имаме невероятна подкрепа в Севиля, ентусиазмът е огромен", отчита Кроше.

Не бяха малко онези, които очакваха Уест Хем да победи Айнтрахт на полуфиналите. Лондонският клуб от Висшата лига разполага с предостатъчно ресурси, на свой ред притежава страхотни фенове и глад за нещо повече в Европа. 

Собствениците на "чуковете" също подкрепят отбора си от деца. Аксел Хелман пък е член на Айнтрахт още от 3-годишен.

Голямата разлика обаче е, че във Франкфурт феновете запазват контрола заради все още действащото правило в голямата част от Бундеслигата: 50+1 процента от акциите да са за клубните членове.

Докато конкурентите им от Премиър лийг мечтаят да бъдат придобити от щедри милиардери, "орлите" от Франкфурт имат съвсем други идеи за развитието си.

"Вярваме, че футболът е повече от спорт и повече от бизнес, той е една жива общност", казва Хелман.

"Това е една от причините правилото 50+1 да е добро - защото дава възможност на феновете да управляват клуба си със своите решения".

"Бих казал, че трофеите и мястото ни в класирането не са най-важните неща. Най-важното е хората, които застават зад клуба, да чувстват гордост и достойнство, да се чувстват част от нещо автентично. Това е най-високата цел, която можеш да си поставиш".

"Всички искаме да печелим, искаме да вземем купата. Но това не е най-високата възможна цел в спорта. Най-високата цел е да го направиш по правилния начин, чрез феърплей, чрез принос от феновете и пълно признание от целия регион. Това е нашата философия", категоричен е Хелман.

С толкова достойна за уважение философия, Айнтрахт ще си спечели доста симпатии и сред неутралните фенове. Отборът вече направи впечатление на мнозина с красивия си контраатакуващ футбол в Лига Европа през сезона.

Остава да бъде преодоляно последното препятствие - естествено, с помощта на мощната агитка.

"Уверявам ви, че много хора ще се присъединят към нас в Севиля", усмихва се Кроше. "Не знам кой въобще ще остане във Франкфурт".

 

Най-четените