Оказа се последната вечер на една треньорска легенда в Шампионската лига, въпреки всички надежди, че ще има и още.
Реал Мадрид пристигна в Манчестър и си тръгна с победа с 2:1, а мениджърът на противника нямаше как да компенсира оставането с 10 души заради червен картон на португалски футболист.
Мечтите за още един европейски триумф се изпариха.
Дори да си мислите, че говорим за Пеп Гуардиола и неговия Манчестър Сити през тази седмица, всъщност става въпрос за Манчестър Юнайтед и сър Алекс Фъргюсън през 2013 г.
Но паралелите са очевидни.
Чуваме все повече слухове, че Гуардиола е към края на престоя си на "Етихад" и може да си тръгне още след настоящия сезон, макар че има договор до 2027 г.
Преди 13 години Фъргюсън беше наясно, че приключва и беше толкова бесен от изгонването на Нани в онзи реванш срещу Реал, че пропусна интервютата след мача.
В сравнение с него, Пеп прие много по-спокойно едно доста безславно отпадане срещу "кралете" и не обвини нито Бернардо Силва, нито рефера за случилото се.
Легендарния статут на каталунеца отдавна е осигурен и нищо не може да го разклати, макар че остават някои обвинения, че той можеше да спечели още повече със Сити.
"Трябва ли да спечеля шест Шампионски лиги, за да бъдат признат? Да, със сигурност", коментира Пеп с присъщата му комбинация от сарказъм и преувеличение.
Но в случая има право, макар да е лесно да се каже, че играчите и финансите, с които разполага, го задължават да се представя по-силно в Европа.
В своето десетилетие на "Етихад" той спечели само веднъж Шампионската лига, но колко пъти го направиха бившите му клубове Байерн Мюнхен и Барселона в същия период? Байерн успя един път, а Барса - нито един път.
Всъщност през тези десет години само Реал го постигна повече от веднъж.
Не е трудно да се намерят обяснения и самият Гуардиола би изтъкнал непредвидимостта на елиминационните дуели, късните драми, головете на чужд терен (когато още важаха), лотарията на дузпите, намесите на ВАР.
"В един шампионатен сезон най-добрият отбор триумфира през 95% от случаите. В Шампионската лига невинаги най-добрият печели", беше анализът на капитана Бернардо Силва във вторник и в него има много истина.
От пристигането на Гуардиола през 2016-а се случи на няколко пъти Сити да изглежда най-добрият тим в цяла Европа.
Но дори във великия сезон на требъла през 2022/23, Арсенал оглавяваше таблицата в първенството цели 248 дни.
За няколко месеца в онази кампания, най-впечатляващият отбор на континента беше Наполи на Лучано Спалети. В края на сезона вече най-убедителен беше тъкмо Сити, но Гуардиола трябва да благодари на вратаря Едерсон за намесите му във финала срещу Интер.
Сити със сигурност можеше да е спечелил Шампионската лига повече пъти, но ще е несправедливо да кажем, че е бил длъжен да го направи.
В дебютния сезон на Пеп, той разполагаше с един застаряващ състав, с който все още не можеше да реализира футболните си идеи и да достигне до европейския връх.
А през тази и през миналата година ранните отпадания показаха, че въпреки вложенията в селекция, Сити се намира в преходен период и трябва още време, за да бъде изграден нов печеливш отбор.
През останалите години от ерата на Гуардиола, най-добрата възможност беше пропусната през 2021-ва, когато мениджърът избра грешната единайсеторка във финала срещу Челси.
Тогава Сити излезе без Родри и Фернандиньо, а най-резултатният играч Илкай Гюндоган беше оставен да изпълнява ролята на опорен халф.
Пеп носи вина и за други сгрешени състави, с които навреди на отбора си.
Историята помни Гюндоган по дясното крило на "Анфийлд" през 2018-а, титулярното място на Савиньо на "Бернабеу" миналата седмица и тримата централни защитници срещу Лион през 2020-а.
През 2019 г. Гуардиола трябваше да заложи на Кевин Де Бройне в първия двубой срещу Тотнъм, но в онези епични сблъсъци повлияха и много други фактори.
Понякога шансът обръщаше гръб на Сити, но може би най-голямата вина на треньора е, че тимът му почти винаги оставаше страшно уязвим при контраатаки и за пореден път беше надигран по този начин и от Реал.
"Гражданите" могат да изтъкнат, че си тръгнаха от турнира непобедени през 2023/24 (когато Реал ги отстрани с дузпи), но поредицата им от 26 мача без загуба беше последвана от 9 поражения в 17 срещи.
В последните два сезона отпаданията от Кралския клуб бяха с общи резултати 3:6 и 1:5 и се забеляза отдалечаване от най-елитните съперници на континента.
А освен ако не направи някакъв рязък скок в развитието си, Манчестър Сити няма твърде големи шансове да покори Европа във финалната година от договора на Гуардиола.
Каталунецът разполага с голям състав, но за момента в него количеството е повече от качеството - и ако търсим играчи от световна класа, ще намерим само Ерлинг Холанд, Джанлуиджи Донарума и Родри, стига последният да възвърне старата си форма.
"В момента не сме завършен отбор", призна Гуардиола, който вече е изграждал достатъчно много отбори в кариерата си, за да прави разликата между добър и изключителен състав.
Може би той ще остане достатъчно дълго на "Етихад", за да извлече максималното и от сегашните си футболисти.
Но трофеите му от Шампионската лига със Сити най-вероятно няма да се увеличат.
И за един от най-великите мениджъри в историята винаги ще тежат упреците, че не е постигнал повече в Лигата на богатите - както със Сити, така и когато имаше Лионел Меси в Барселона.
