Когато имат ликвидни проблеми, банките трябва да могат да фалират като всеки друг предприемач на пазара.
Но да започнем от началото. Откъде тръгна финансовата криза? Отговорът е лесен - от банките в САЩ. Обаче истинската причина, за която обикновено не се говори е, че те даваха ипотечни кредити, които въобще не очакваха да бъдат върнати.
Става въпрос за разнообразни финансови продукти, обикновено с ниска фиксирана лихва за първите години и висока променлива лихва след това, предоставяни на домакинствата с малки доходи.
Как американските банки печелеха от заеми, които никога няма да им бъдат върнати? Като ги структурираха заедно с по-нискорискови кредити в сложни финансови инструменти, които продаваха една на друга или на банките в останалия свят.
Сред купувачите имаше и кредитни институции от България, за което не можем да ги виним. До 2007 г. щатските деривативи бяха като финансов iPhone - всеки искаше да си има от тях.
Но българските банки са виновни за друго. Въпреки тежките регулации в българската банкова система те също търсеха риска и даваха кредити, които нямаше как да им бъдат върнати.
Иначе би било невъзможно делът на лошите и преструктурирани задължения да скочи от 2.5% в края на 2007 г. до над 23% през 2011 г, особено с оглед на регулациите на българската централна банка, които са по-строги от тези на Базел III.
Например, БНБ иска от банките в страната да имат капиталова адекватност от минимум 12%. В новите, по-строги правила на Базелския комитет за банков надзор, които трябва да бъдат приложени до 2017 г., изискването за капиталова адекватност е 9%.
Всъщност, друга част от регулациите на БНБ дори помогна за повишаването на риска. До 2010 г. рисковите тегла на експозициите на дребно и на експозициите, обезпечени с недвижимо имущество в българските банки, бяха съответно 100% и 50%, при нива в еврозоната съответно от 75% и 35%.
За разлика от американските кредитори, българските не структурираха сложни финансови инструменти, а просто придобиваха обезпеченията по кредитите. Този рисков подход имаше силна регулаторна подкрепа. За това допринася и законовата рамка в страната, която дава предимство на кредитора. В ЕС има само две държави без закон за индивидуалния фалит - България и Румъния.
Освен това процедурата за фалит на юридическо лице е такава, че на практика води до прекратяване на дейността на задлъжнялата компания. А на теория законът би трябвало да защитава бизнеса и работните места.
Така се стигна до кризата, но как да се излезе от нея? САЩ вече показа как - като системата се прочисти от проблемните активи. От 2007 г. насам са фалирали над 420 американски банки, включително и четвъртата по големина в страната - Lehman Brothers. Колко европейски банки фалираха за същия период? В Европа не фалираха банките, фалираха държавите, които спасяваха кредитните си институции.
Европейският подход има един сериозен проблем и това не е социализацията на банковия риск, а фактът, че проблемните активи остават в системата. Иначе социализация има и в САЩ. От началото на кризата насам Федералният резерв наля над 2.3 трилиона долара за спасяване на американската банкова система.
Да не говорим за близките до нула лихвени нива на централната банка (Фед, бел.р.). В същото време и финансовото министерство даваше пари на кредитните институции. Общата сума е огромна. Реално спасяването на американската банкова система е основна причина за нарастването на федералния дълг до 16 трлн. долара (почти колкото БВП).
Ако Европа не правеше същото, единната валута вече щеше да се търгува за над 2 долара. Само в края на миналата и началото на тази година ЕЦБ раздаде над 1 трилион евро на банките в еврозоната. Проблемът е, че и след спасителните операции, те все така са пълни с рискови активи.
В Китай, след Азиатската финансова криза, бяха създадени 2 лоши банки, в които Китайската народна банка вкара лошите активи на системата. Въпросните токсични финансови институции все още съществуват. Тоест единственото решение е ликвидирането на проблемните активи и започване на чисто.
Кой губи от един банков фалит? В една нерегулирана система губят обикновените хора, депозирали парите си в банката. Пример за това е станалото в България през 90-те години на XX век. Но когато депозитите са застраховани, загубите са най-вече за тези, които държат големи суми в банката, вместо да ги инвестират в икономиката.
Наистина банковите фалити водят до повишаване на системния риск и на лихвените нива, но само в краткосрочен хоризонт. В САЩ цените на заемите, както за бизнеса, така и за потребителите, са по-ниски от средните в еврозоната, защото след фалитите на банки, проблемните активи са по-малко.
Кризата в Европа е банкова, не на държавния дълг. И ще продължава - докато лошите заеми не бъдат изчистени от банковата система на еврозоната.
В България кризата също е банкова. Независимо от фискално стабилната ни държава, средният лихвен процент по потребителските заеми в страната е по-висок от този във фалирала Гърция.
Нивото на лошите и преструктурирани кредити остава около 23% и ще продължава да е високо още години наред. Какво означава това за икономиката? По-скъпи заеми, по-високи лихви по депозитите, заради които банките налагат повече такси и комисиони, за да поддържат нормите си на печалба. Изискване на по-големи обезпечения при отпускане на кредити.
Всичко това се отразява и на инвестициите. Бизнесът се страхува да инвестира и държи резерви от налични пари, защото не може да си позволи високите обезпечения и цени на заемите, с които да финансира оперативната си дейност. При чуждестранните инвеститори е същото - идвайки в България те работят с български партньори и български банки.
Така рецесията се превръща в стагнация, и вместо кризата да бъде последвана от период на силен растеж, след нея идва застой на икономиката.
И за това не трябва да обвиняваме банките. Рискът е част от всеки бизнес. Когато една компания фалира, на нейно място идва друга. Банкирането трябва да е бизнес като всеки друг.
Проблемът идва от регулаторите - БНБ и ЕЦБ, които третират кредитните институции по специален начин. От една страна налагат високи капиталови изисквания към тях, а от друга, дори когато регулациите се окажат недостатъчни, не позволяват на банките да фалират.
Отличен анализ, адмирации към автора.
Някой да не е разбрал ? А изходът от ситуацията е много лесен - нареждаме се на опашката пред EXIT , а не там , където искат да ни наредят някои другари .
Списък на нещата, който са Ваши, всичко останало е на Банката : Според чл. 444. от ГПК изпълнението НЕ може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице: 1. Вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет. Тук влизат: 1.1. Вещи за лично употребление: а) по едно горно зимно палто, едно горно есенно палто, една шапка, два костюма (съответно панталони, ризи и жилетки или пуловери - за мъжете, и поли или панталони, блузи и жилетки или пуловери, или четири рокли - за жените) и работното облекло; б) Употребяваните обувки и бельо. 1.2. Всички детски храни и принадлежности. 1.3. Вещи за домашно употребление: а) по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два ката спално бельо за всеки член от семейството; б) един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, обикновените маси и столове; в) обикновените домашни и кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене; г) необходимите уреди за отопление и една печка за готвене; д) една пералня и един хладилник; е) един телефонен апарат и един радиоапарат. 1.4. Изкуствените органи, протезите, очилата и другите помощни приспособления и предмети, които се употребяват от длъжника или от членовете на неговото семейство поради физически недъзи или наранявания, както и лекарствата и другите приспособления, средства и материали за лечение. 1.5. Учебните пособия, включително книгите и музикалните инструменти, използването на които е необходимо при общото и професионалното обучение на длъжника и членовете на неговото семейство. 1.6. Домашните животни (домашните любимци), ако не са отглеждани за продажба. 1.7. Семейните и личните ордени и отличия: 2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава; 3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца; 4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие; 5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година; 6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша; 7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността ; 8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.
Всичко е много точно, но автора е пропуснал да отбележи ,че ФЕД пуснаха печатницата на долари без покритие, нещо което все още ЕС се срамува да направи.
Авторът ме изгуби още на втория парагараф, с отговора на въпроса откъде тръгна финансовата криза. Вероятно това е отговор на финансист, но аз като нефинансист ще предложа друг отговор, пък нека всеки реши за себе си. По стечение на обстоятелствата брат ми е ръководител на счетоводния отдел на компания базирана във Щатите. Когато го питах защо се докараха до там, той ми каза че по принцип идеята в счетоводството на всяка компания е да не бъде на печалба, за да не ги облагат с данъци. Затова ако излезе печалба на хоризонта, тази печалба се инвестира в подобни на описаните продукти - т.нар. "секюритита" и други подобни. Това действие води до една игра която представлява кръстоска м/у надуване на балон и прехвърляне на горещ картоф, която според някои е "правене на пари". Но уви горещия картоф стана много голям и труден за прехвръляне и някои изгоряха. Въпросът е дали "правенето на пари" на всички нива, от корпоративно-банковия сектор до обикновения човек, ще изостави треакторията на надхитряне и ще се върне в коловоза на създаване на блага или ще продължи да надува балони спекулирайки с основните потребности на хората.
Купувайте физически злато и сребро, после взимайте пуканките и бирата и се наслаждавайте на екшъна!
Седем човешки навика, които са в основата на световните пазари: 1. Мисленето в близка переспектива. 2. Алчността. 3. Вярата в по-големия глупак от теб. 4. Чувство за стадна принадлежност. 5. Свръхгенерализирането. 6. Следване на тренда. 7. Играта с чужди пари П.С. @3 John ------- 1.4. Изкуствените органи, протезите, очилата и другите помощни приспособления и предмети, които се употребяват от длъжника или от членовете на неговото семейство поради физически недъзи или наранявания, както и лекарствата и другите приспособления, средства и материали за лечение. ------------ Вибраторът влиза ли в тази подточка?
Вибраторът лекува стрес,нерви, масажира-следователно е лекарство. Споко Леле Мале, няма кой да ти вземе Безценното.... А ако го вземат, аз съм насреща....ще ги съдим
Сори , сър ,но....към дамата - след първия , според закона - автоматно .
Добре, че има някой, който може компетентно да каже нещо по въпроса, без да се опитва да прокара някаква "политика" толкова силно, че да нарича бялото "черно".
Тцъ, нема как да е у т.2... Ако не е у 1.4 е у т. 4 или т. 8...
explorer - мога само да ти кажа 4е ти нишо не си разбрал и си наистина дале4 от истината, но вината изобшо не е в теб, а в брат ти, който може да е наясно с с4етоводството, но най добре да си седи само там, зашото ако наистина ти е казал такива неща, и на него не му е ясно нищо, което ве4е е подсъдно хихих ина4е до автора - адмирации за статията, не съм о4аквал 4е ще видя нещо подобно тука, ако е авторска разбира се. Нивото на лошите кредити в БГ банкова система е крити4но високо, и не мога да проумея защо никой не обръща внимание на този проблем, но ситуацията е пред издъхване. За справка, в испания нивото на лошите кредити токъ що 4укна 10.7%, който малко следи какво става там е наясно накъде сме тръгнали ние, паралели с Испания бол, от вида на раздаваните заеми до имотния бум до закона за ли4ния фалит. От друга страна, авторът изглежда защитава позицията 4е Европа трябва да следва примера на Америка и да остави банките да фалират, за да се про4исти система, което е принципно много ясна и правилна позиция в идеален свят. Идеалният свят оба4е в слу4ая зна4и Европа да е Федерална Република като САЩ с централизирана фискална и пари4на политика, освен това финансова, което не така, и няма да стане така (според мен) в обозримо бъдеще защото това ще зна4и загуба на суверенитет, а ред страни в Европа няма да се съгласят, и популистите ще яхнат народното недоволство и ето ти социализъм на власт в Европа. Съшо, защо не може да се оставят банки да фалират, за да се про4исти системата - Лиман Брадърс беше огромна, но като размер от ГДП на САЩ беше в едини4ни проценти. В Европа това не е така - Исландските и Ирландските банки са в пъти по големи от икономиките на съотвентите държави, та нито върви да ги оставиш да фалират, нито има пари (на национално ниво ) да ги спасиш, за това това решение уви докато структурата на европейския съюз е фрагментирана, е неприложимо. Какво е решението? Пред Европа има два пътя - единият е към тотална интеграция на фискална и монетарна политика и централизиране на управлението за целият съюз за да се полу4и модел близък до този на Федералната държава в САЩ, или към разпадане (отна4ало 4асти4но) на Съюза. Едва след това, когато има и единен банков надзирател и единна комисия за надзор на капуталовите пазари, единна банкова система за гарантиране на спестяванията, и единни правила за предлагане и търговия с финансови продукти в Европейския Съюз, можем да говорим за оставяне на неефективните банки да фалират. Но дотогава, това просто не е опция. Тук ще си позволя да не се съглася изцяло с автора, който твърди 4е кризата в ЕУ не е породена от държавен дълг а от лош 4астен (разбирай ипотеки, кредитни карти, етц). За да не навлизам в детайли, ще кажа накратко 4е редица Европейски страни не са конкурентноспособни от момента в който са влезли в европейския съюз и до сега финансираха прахосни4еството си с евтин дълг, който те изведнъй можеха да вземат (2-3-4%), защото по презумпзия този дълг беше гарантиран от Германската марка, оттам ниските лихви. Най големите купува4и на суверенен дълг бяха местните банки, (в Испания - Испанските, Италия - Италиански). Отгоре на вси4ко, тези банки бяха поставени под огромно напрежение от европейските регулатори да продълват да изкупуват държавен дълг, с други думи да финансират ина4е фалиралите си държави, и това се прото4и с години. В момента редица държави в Европа са на дереджето на Гърция - с изклю4утелно раздут държавен апарат и десетилетия на безметежно живеене с евтини кредити и строителство, без де факто никкави промени в икономиката които да стиулират конкурентост. Но ве4е стигаме педела. За капак се спука и жилищния балон, просто нещастно съвпадение с липсата на ясна структура на еврото и евро съюза и в момента са необходими много радикални решения за бъдещето на европа. спасението е едно, както написах по горе, тотална интеграция, на която много страни няма да са съгласни, богатите - 4е ще хранят бедните, а бедните, 4е ще загубят свсякакъв суверенитет. За това мисля 4е ще видим месеци и години на полити4ески битки докато положението продължи да се влошава, преди да се вземе единственото възможно решение за спасение. Другият вариант е разцепване на еврозоната, вълна от социалисти и популисти които идват на власт (ве4е се слу4ва), и оттам нататък лошо.. и при двата варианта ни 4акат поне 2-3-4 доста сурови години. Последно, другата разлика между европа и европейските банки и американските е, 4е САЩ могат да пе4атат долари с които да налеят капитал в техните банки. В Европа това е невъзможно на национално ниво защото еврото се пе4ата в ЕЦБ, което е в Франкфурт и се ръководи от немци, които още сънуват кошмари от хиперинфлация и не дават и дума да се издума. не 4е това е решение (по скоро се купува време с това, като се надяваме 4е междъвременно юга ще прокара много решителни реформи и ще запо4не да произвежда нещо със стйност за някой). Според мен скоро ЕЦБ ще запо4не да пе4ата (на практита това ве4е е факт, макар и тихомълком и дори и да са "стерилизирани). Но това няма да се слу4и без сурови изисквания от страна на Германия ( и разбираемо, най големия платец и кредитор в съюза и спасител на вси4ки). И за българските банки - болшинството са 4ужди и ще бъдат рекапитализирани скоро от банките майки, защото при това ниво на лоши кредити (и ще се пока4ва), пе4алба е мираж. Българските ще запо4нат да се консолидират и да из4езват една по една и ще останат 4-5 банки максимум в страната. И наистина последно, банките продължават да увели4ават активите си в имоти (от фалирали платци), но ще запо4нат да издъхват и да ги предлагат на пазара, скоро на много по ниски цени, никой да не бърза да купува, пазара на имоти има само една посока, и тя е строго и сигурно надолу, който ви казва друго или не разбира или ви лъже ;) поздрави
vseznaiko, струва ми се доста странно, че явно си доста грамотен и разбиращ човек, и нещата, които пишеш, са доволно логични и последователни, а в същото време правописът ти е като на първолак. Що не вземеш да внимаваш повече? Не друго, ама иначе повечето хора тук надали биха ти прочели целия коментар, а всъщност си струва.
deowin - от леглото с лаптопа на тъмно и без кирилица, с фонетиката, та каквото уцеля в тъмницата, извинявам се за което ;)