51-вото Народно събрание най-накрая си има избран председател, парламентарните групи са сформирани и работата на депутатите най-сетне може да започне - месец, след като се заклеха.
Първото заседание на парламента отне цели 26 дни, като в този период имаше 11 гласувания на първи и втори тур за издигнатите кандидати. Това изгубено време няма как да се върне, а пред законодателния орган има натрупали се множество задачи, които трудно търпят отлагане.
Кои са основните задачи, с които парламентът трябва да се нагърби сега?
- Бюджет 2025
Тази седмица предстои служебното правителство да внесе в Народното събрание Закона за държавния бюджет за 2025 г., в който попадат още бюджетите за Здравната каса и за Държавното обществено осигуряване.
Основната цел, поставена пред финансовото министерство, е в него да има заложен дефицит до 3% според изискванията на Европейския съюз и за приемането на България в еврозоната.
Именно този момент според много икономисти поставя страната в доста спорна ситуация, при която може да се наложи орязване на някои разходи. От МФ посочват, че заплатите на полицаи, военни и учители ще се вдигнат, както е обещано, въпреки че според много икономисти вдигането на възнагражденията може да отдалечи държавата от целения дефицит.
Служебното правителство се надява хазната да се напълни най-вече от облагането на свръхпечалбите на банките, както и данък върху подземните богатства, увеличение на акцизите за цигарите и алкохола и отпадане на някои от намалените ставки. Залага се и на две данъчни амнистии - едната, свързана с деклариране на невнесени в срок данъци и осигуровки, другата - с недекларирани доходи.
Въпреки че от МФ твърдяха, че няма да има увеличаване на осигуровките, вече стана ясно, че ще се вдигне максималният осигурителен праг.
И все пак Законът за държавния бюджет може да се окаже сериозен повод за раздор между отделните партии, които ще се опитат да внесат свои редакции в план-сметката на държавата за догодина.
Изключително сложна задача ще е всичко това да бъде изпълнено до Нова година, когато на практика трябва да влезе в сила новият бюджет, и може да се наложи свикването на извънредни заседания. Най-важното обаче е да се намери мнозинство за този бюджет, тъй като отлагането на приемането му може да вкара държавата в състояние на блокаж.
- Промените в Закона за съдебната власт и избор на нови членове на ВСС
Изборът на нов главен прокурор от Висшия съдебен съвет се превърна в една от водещите теми, които разделяха депутатите до момента. От "Продължаваме промяната - Демократична България" активно се съпротивляват срещу това ВСС в сегашния си състав да избира нов топ обвинител в държавата, а на тяхната позиция са и някои от другите политически сили като "Възраждане", "Демокрация за права и свободи" (ДПС - Доган), ИТН и други.
Затова и в НС вече има входирани два варианта за редакции в Закона за съдебната власт - от "Възраждане" и от ПП-ДБ - които да гарантират, че ВСС може да открива процедура по избор на шефове на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и за главен прокурор само в рамките на своя мандат.
Редакциите предвиждат, че състав на ВСС с изтекъл мандат не може да предлага на президента да назначава и освобождава председатели на върховните съдилища и обвинител №1.
Другият важен момент е промяна в самия състав на Висшия съдебен съвет, където членовете от квотата на Народното събрание са с отдавна изтекъл мандат. Важен ход на парламента ще е да смени тези членове, като амбициите на част от формациите са това да се случи преди насрочения избор за нов главен прокурор.
- Попълване на домовата книга
Конституционният съд тепърва трябва да решава дали ограничените правомощия на президента относно сформирането на служебно правителство ще останат, или ще паднат.
Въпреки това депутатите трябва да се подсигурят с попълването на списъка с потенциални лица, които при сегашното положение могат да поемат отговорност да съставят ново служебно правителство.
От април насам страната няма омбудсман и зам.-омбудсман, след като Диана Ковачева стана съдия в Европейския съд по правата на човека, а заместничката ѝ Елена Чернева-Маркова подаде оставка, за да не бъде посочена за служебен премиер.
От ПП-ДБ също така настояват да се приемат нови правила за избор на зам.-председатели на Сметната палата. По сегашните правила зам.-председателите се предлагат от шефа на Сметната палата и се утвърждават от парламента, докато според градските демократи НС трябва да има правото също да предлага кандидати за зам.-председатели на одитния орган.
Не е ясно обаче доколко такава инициатива ще събере подкрепа, предвид факта, че масовите прогнози са, че "домовата книга" за избор на служебен премиер ще падне скоро с решение на КС.
- Приемане на законите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ)
До момента България е усвоила едва около 25% от парите по ПВУ - общо 2,7 млрд. лв. - и причината за това е, че Народното събрание все още не е приело всички закони, които са необходими за отпускането на средствата по следващия транш.
Европейската комисия вече даде да се разбере, че България няма да получи пари по второто плащане в размер на 1,2 млрд. лева до края на годината, тъй като не е изпълнила 8 ключови етапа и една цел, заложени в Плана.
Страната ще разполага с 6 месеца, в които да направи необходимите реформи, като в зависимост от изпълнението на мерките след това ЕК ще реши дали да ни изплати цялата сума или само част от нея.
Според позицията на ЕК по темата, България е изпълнила "задоволително" 53 етапни цели, но не е изпълнила 9.
Кои са препъникамъните тук?
Един сложен момент е свързан с либерализацията на енергийния пазар, която изисква да се премахне държавния контрол върху цената за електроенергия за потребителите и допускането на свободна конкуренция на пазара, а това предизвиква опасения от евентуално ударно поскъпване на тока.
БСП са категорични, че искат отлагане на либерализацията на цените на електричеството за бита с още две години, като в едни от първоначалните си разговори с ГЕРБ постигнаха съгласие по темата.
Друг доста спорен момент е приемането на пътната карта за климатична неутралност, която е свързана със затварянето на въглищните централи до 2038 г. Тя предвижда обезщетения и преквалификация на работниците в ТЕЦ-овете, но предизвиква голям отпор сред част от партиите.
За въпросната цел Европейската комисия отпуска на България през ПВУ 479 млн. евро, но страната ни е единствената в ЕС, която не е изпълнила този си ангажимент. Последния път, когато въпросът беше разгледан в парламента, се стигна дотам ИТН и "Възраждане" да окупират парламентарната трибуна и да късат кабелите на озвучителната система в Пленарната зала.
Има още 3 закона, които блокират второто плащане по ПВУ, като те са свързани с подкрепата за върховенството на закона.
Първият от тях е Законът за защита на лицата, подаващи сигнали. Той беше приет още в предния парламент, но ЕК не остана доволна и поиска поправки по него.
Вторият закон засяга личния фалит. България е единствената страна в Европейския съюз без такова законодателство, като от Министерския съвет вече са готови с проект.
Най-големият спор тук се очаква да се разрази около правилата за избора на Комисията за противодействие на корупцията, където ПП-ДБ и ГЕРБ така и не успяха да постигнат съгласие в предните два парламента.
Сега ПП-ДБ дори изрично включиха тези правила в своята Декларация за санитарния кордон около Делян Пеевски, но това пак не гарантира, че за тях ще се събере достатъчно мнозинство.
Още една наложителна промяна по ПВУ е приемането на поправки в закона за спешния телефон 112, които да включат, че на него трябва да могат да се подават и сигнали за заплаха за околната среда.
- Ремонт на Изборния кодекс
Редица парламентарно представени сили вече изразиха желание за поправки по Изборния кодекс с оглед на потенциалните следващи парламентарни избори през пролетта на 2025 г.
"Възраждане" предложиха поредица от мерки, които потенциално да направят вота по-прозрачен и с по-малко възможности за измами. В тях попада връщане на изцяло машинното гласуване и отпадане на тъмната стаичка, в която човек може да си снима бюлетината.
От партията на Костадин Костадинов също така искат да отпаднат номерата върху бюлетините.
"Възраждане" предлагат и промени в самия начин, по който се избират членовете на Централната избирателна комисия. Вместо това да става както сега - на база партийни квоти, Костадинов и компания предлагат органът да стане изцяло професионален и в него да не могат да влизат лица, които в последните три години са заемали политически постове.
От БСП също искат смяна на Централната избирателна комисия, както и пренаписване на Изборния кодекс, като според тях органът трябва да е професионален.
"Има такъв народ" са за изчистване на избирателните списъци от "мъртви души", които според формацията вдигат изкуствено броя на имащите право на глас български граждани.
Първата политическа сила ГЕРБ също изрази желание за ремонт на Избирателния кодекс с цел премахване на политическата нестабилност. Партийният лидер Бойко Борисов предложи въвеждането или на смесена избирателна система с мажоритарен и пропорционален елемент, каквато имаше у нас за изборите през 2009 г. или въвеждане на елемент за награда за победителя, какъвто има в гръцката избирателна система.
По думите му също така друга възможност, която би осигурила повече стабилност, е вдигане на прага от 4% за влизане в парламента, което ще намали фрагментираността на парламента.
Спорно е колко от всички тези идеи биха получили реална подкрепа.
