Абе т'ва мляко живо ли е...

Телепатия направо ;) Тъкмо си качих в микроблога снимка от кофичка с "био" кисело мляко от "биологични" краварници (няма майтап така пише на кофичката). Както и да е, според мен проблема е много по-комплексен. Неизбежно е големите градове да нямат добър достъп до "био" продукти (извинете ме за модния лаф но ми се лепна на езика), но въпросът е проблем на икономика въобще. Например допускането на прекалено разпространение на молове прави невъзможна широката търговия с натурални продукти. Самия начин на производство изисква дребни производители, а едрите вериги не биха могли дори теоретично да се справят с такъв логистичен проблем. Самите молове засягат още много други аспекти на търговията, погледнете на нещата от друг ъгъл - бакалията докарва ежедневно необходимите стоки до ъгъла, молът остава част от транспортните разходи за вас, бакалията може да се приспособи към клиентелата си, молът не може заради самия принцип, който го прави икономически ефективен... Дълга е историята, но наборът от продукти на едно място и някои (само някои) по-ниски (поне привидно) цени всъщност ни карат грешно да се лишим от част от услугите и част от качеството, които сме получавали вече векове. Разбира се това е комплексно явление - причините за жизнеността на моловете идва и от начина на живот в момента и от още много фактори, но като цяло погледнато от страни е деградация на пазара. Малцина си дават сметка за вторичните ефекти от моловизацията на пазара на дребно, това че малкия бизнес страда от това е очевидно, но това че разнообразието от предлагани продукти също намалява не е така очевидно като се изправиш пред пълните дълги рафтове. Все пак мисля, че за всеки е очевидно, че унификацията значи по-малко разнообразие, а молът е точно това икномически изгодно начинание точно благодарение на спестяване на разходи чрес унификация на всичко от набор стоки до логистика. Това са добри ефекти, ако говорим за снабдяване на армия по време на война, но когато става въпрос за пазар, перфектната логистика може да бъде убийствена, като премества фокуса от качествата на продукта (от гледна точка на крайния клиент) към качествата на производителя от гледна точка на мола - т.е. комбинация от съвместима търговска нагласа и лош продукт могат да спечелят пред много по-добър продукт и т.н. Държавите доста недалновидно спонсорират развитието на уедряването във всяка сфера, без да отчитат даже макроефекта от "повече яйца в по-малко кошници" и още по-малко добре известната истина, че свободния пазар има нужда от определено число играчи от всеки размер, за да остане свободен. Каквото и регулации да измисляш - малък брой играчи винаги изтиква пазарните принципи настрани. Въпросът очевидно е - има ли и какви са механизмите на толериране на големите вериги. Аз няма да кажа какви са, само ще намекна, че малко и добре известни лица/играчи са по-удобни за чиновника, за счетоводителя, за държавника - създават впечатление за контрол и яснота. Заради това и заради още доста фактори, честен, нечестен, корумпиран или не чиновника при всички положения има причини да предпочита поне инстинктивно големите играчи и това, което се опитвам да ви кажа е, че това е проблем на нашия wiring - нещо, което автоматично ни вкарва в задънена улица и чиято корекция е свързана с фундаментални разбирания за това какво трябва да представлява обществото ни и държавата ни - всичко е свързано казват и точно там е проблема, либералният поглед се сблъсква с желанието "някой да оправи нещата", а някой винаги педпочита нещата, които може да изброи пред тези, които не може дори да проследи (освен ако не става реч за парите в джоба му де).

Ъъъ не съм казал точно регулация, но щом това ти е на ума ... Всъщност регулацията щеше да е далеч по-малко вредно явление, ако регулиращите гледаха повече навън, отколкото навътре - имам пред вид в себе си. Явлението всеки си говори, аз чувам каквото аз си мисля може направо да се класифицира като национална кухня и с правителство като сегашното и премиер на въображаемия свят направо ударихме родното в десятката. А че свободен пазар няма и няма да има е самата същност на свободния пазар - контрола върху пазара също е стока, номера е да не е преобладаващата. Върви ли обаче да говоря по този начин? Нали има и бабички, които мерят света в проценти масленост - редно е човек да подраска малко по-образно пък дори и да го намразят останалите ...

За да тръгне българската икономика по един по добър път и трябват две неща: 1.Да се инвестира в селското стопанство,за да има работа там и хората,които избягаха да работят в града да се върнат на село и да бачкат,така и за хората в градовете ще има повече работа и доходите ще им се вдигнат... 2.Да се разреши на дребните производители с по една две кравички да продават сиренето,маслото,млякото си на определени за това пазарчета...

Благодаря за оценката, но дай да не задълбаваме в темата за регулацията на пазара, че от кисело мляко ще подквасим всичко ;). Ще си позволя само да зачекна темата: Непрактичните теории обикновено са рожба на зле избрана база - постулати, аксиоми и т.н. Ако човек започне да обсъжда регулацията, без да се спре и посвети сериозно внимание на въпросите "Кой регулира какво?" и "Кой е тоя "Кой"?" рискува да постулира като потенциални обекти на разсъждението си елементите на нашето общество такива каквито са в момента и най-вече такива, каквито сме навикнали да ги виждаме. Забележете ограничението на възгледа, че държавата може да бъде единствения възможен "външен" регулатор. Ако задълбаем в проблема, ще трябва да се върнем назад и да анализираме еволюцията на това, което днес наричаме държава, да проверим дали приемствеността с древните й форми е по-важна от по-новите процеси, коита са я преоформяли - такива като възникването и развитието на финансовите инструменти, проникването на финансовите механизми сред широките слоеве на населението, развитието на банковото дело и т.н. Един непредубеден поглед към това неизбежно те кара да се питаш дали пък съвремените държави и най-вече демокрациите не са най-вече резултат формиран от един вид "обществен договор", който е получил широко разпространение. И като казвам "обществен договор" нямам пред вид онзи, с който ни надуваха главите преди време, а концепцията за търговия по принцип и приемането (от всички) на идеята, че може и дори е нужно да се използват общи еталони за измерване/остойностяване на отношенията между хората и техните организации. Рядко си даваме сметка, как това толкова естествено нещо е всъщност новост, която се е родила заедно с Ренесанса. Нито в античността, нито по-късно е имало подобен "договор" и съгласие, които да обвързват всички или поне почти всички. Днес ние базираме на това идеята си за богатство, негодуванието си от "крадци" и "престъпници", идеите си за това "как трябва да бъде" (т.е. това включва и желанията за регулация), но поради това, че го приемаме за даденост често забравяме колко ново явление е това и колко от страстите ни се коренят в разбирания от други времена. В този смисъл командването на пазара в каквато и да е форма е нарушение на "обществения договор" и ако трябва да се прави то следва да бъде крайна дори аварийна мярка, а не практика. Въпреки омразата на мнозина финансовата система с нейните институции и механизми е мното по-добър кандидат за "трето лице". В крайна сметка, ако приемете казаното по-горе поне отчасти за вярно то и съвремената държава, идеята за демокрация и персонална свобода могат да съществуват само благодарение на брокерите на обществения договор, които очевидно имат за най-изтъкнати представители финансовите институции (най-видими: банки и борси, но не единствени). Т.е. от тази гледна точка съвремента република/демокрация е до голяма степен апендикс, на който по традиционни причини се придава по-голяма важност, отколкото се полага. Докато една банка (например) въздейства върху пазара чрез въздействие върху оценката, държавата го прави със средства, които забраняват или налагат измислени правила за "договаряне" в определена сфера. Един от бичовете на надценената държава е необятната законова система, която няма шанс да се прилага според декларираните принципи - всъщност това е типично решаване на проблеми чрез кръпки... Но да приключа с това - ние еволюираме като съзнание, ако преди 20 години имаше достатъчно наивници за елементарни "измами" използващи неразбирането на принципите на "договаряне", днес те са значително по-малко и онези, които търсят глобални "удари" се налага да се обръщат към все по-необразована и изостанала част от населението - погледнете балоните от последните 2 десетилетия и забележете как всеки следващ се ориентира все повече към по-бедните и по-неуспелите. Днешната криза (в света) има много по-дълбок характер от която и да е предишна и вероятно ще доведе за няколко десетилетия до много по-дълбоки промени в обществото, отколкото сме склонни да допуснем сега. Може би най-важният ефект ще е концентирането на вниманието на болшинството не върху върха на айсберга (държавата), а върху механизмите и субектите, които наистина определят развитието ни и като следствие оформяне на баланс, който сега е невъзможен заради оставането в сянка. Световна конспирация? Глупости, организирането на финансов удар, бил той и със световен ефект трудно може да се впише в апокалиптичните идеи за скрити общества, дори и те са подвластни на еволюцията ни като разумен вид и са по-скоро ефект, а не причина. Мисля, че това подсказва причините за скептицизма ми по отношение на Европа - една чиновническа утопия, която освен всичко друго се опитва да елиминира механизмите, които не й се отдава да контролира добре, без да отчита факта, че самото й съществуване, самото богатство на континента е родено от тях. Така, че кой да контролира какво? Може ли да се разчита на мъдрост и далновидност от чиновник или избираем политик? И въобще ние готови ли сме да я разпознаем и уважим, ако се прояви или ще предпочетем простичките обещания за справяне с този или онзи проблем по неизвестно какъв начин? Ние българите сме индивидуалисти и мръсни инати, псуваме се един друг с огромно удоволствие стига да не е в очите и току се самообвиняваме, че сме мърди и мърша точно заради това, но пък дали не е практично да използваме това като капитал. Ако не друго при нас всичко "криво" изплува наяве доста по-бързо отколкто където и да било другаде, стига да намерим решимост да не се стряскаме от необичайното бихме могли да прескочим няколко урока напред, но за целта ще се наложи да се откажем не от този или онзи политик, от едно или друго убеждение, а от самата идея, че в съвремения свят "добър стопанин на общото" е въобще възможен. Знам, че това прилича на анархизъм, но анархизъм ли е да погледнеш нещата в очите вместо да продължаваш илюзията за ред чрез средства, които ежат клона, на който седиш?

Ако грешиш в преценката си за мене, което мога да те уверя (не съм брокер, нито банкер, нито се каня да ставам), може би грешиш и за друго? Не го приемай за нападка, а провери защо реагираш така. Още един интересен въпрос - колко време/пъти (което е приложимо) е нужно да бъдеш "облъчван" с дадена дефиниция, за да я използваш. Ако е много времето/пътите дали процеса ти на работа с хипотези/работни дефиниции и допускания не е обърнат наопаки? Пак моля да не го приемаш за нападка, а да пробваш да си зададеш въпроси, които може да те убедят, че нещо не се вързва в общоприетото. Жаждата за печалба не е срещу обществения договор, а част от него, част която се случва по много причини и "жаждата" е едва второстепена. Договорът от друга страна, не е договор подписан на хартия от страни, които го разбират еднакво добре а е просто название за начин на възприятие на връзката между хората - той е факт, а не договорка, думата договор пасва заради част от ролята му - размяна основана на декларирано или подразбиращо се съгласие. Ако банките са ограбили някгого, то е станало с неговото съгласие и дори настояване - как мислиш в имотния балон се получваха заеми и тук и в US - жаждата за добиване на по-престижен и може би удобен живот сега и веднага е също толкова съществена като видиш хората тълпящи се в банката да молят за ипотечен кредит, радващи се когато го получат и псуващи ако ги отхвърлят. Постави под въпрос, както разбирането си за добро и зло, така и въобще нуждата да делиш нещата на добри и зли и може би ще видиш света в друга светлина - като механизъм, в който разбирането за добро и зло, за истина и лъжа не служи за друго освен да определя функциите, които може да изпълнява онази част която изповядва разбиране за добро и зло по съответния си специфичен начин. Ако такава гледна точка е цинична, тогава не е ли двойно по цинично да обявяваш за "добри" с лека ръка онези, които доброволно се превръщат в жертви? Погледни го като казино - кой е виновния за трагедията на вманиячения комарджия - казиното или той самия? За да има баланс трябва някой да го иска и да иска неща, които имат връзка с действителността, а не неща рожба на вкостенено възпитание и традиция. Усилията за балансиране от " ... държава, борси, банки, производители и потребители ...- всички те са равни участници" казано по тоя начин е израз на широкоприето и напълно несъстоятелно разбиране за разделяне на ролите в екосистемата на човешката икономика, според което следва и следното - ако има вълци и агнета, пазенето на баланса задължава вълците да регулират популацията балъци. Това не е мое мнение, а свещено мнение на "агнетата", моето мнение е, че сме достатъчно умни да живеем като хора, а не като граждани на гората, само че това няма как да се случи като убедиш вълка да бъде агне. Така, че невинен ли е пристрастения към предразсъдъците си затова, че те го правят жертва, с какво е това по-различно от пристрастяването на комарджията? Аз виждам само една разлика - масовост, но това че "всички" мислят така не е извинение да приемеш глупост за догма, а стаден инстинкт. След като говоря всичко това най-лесно е да се намери повод да ме постави човек в определена "добре позната" група и с това да приеме, че си е отговорил на всички въпроси. Само че има и друг подход - да потърски логика и разбиране, с което да ме обори, да се съгласи с мен, да ме поправи, а продължи нататък и т.н. (според каквото мисълта покаже). От гледна точка на работната хипотеза, която съм избрал, държавата в макроплан днес е илюзия и комплемент на други процеси, които всъщност имат на порядък по-голямо значение от векове и дори илюзорната съвремена държава е най-вече техен продукт. Да й делегираш власт да оганичава процесите, които я правят обект на надеждите ти е просто оксиморон. В крайна сметка всичко е въпрос на избор - да мислиш и да се учиш да забелязваш и преборваш предразсъдъците си или да викаш заедно с тъплата думите, които набиват диктори от различни страни. Кое има шанс да те направи по-мъдър - индивидуалното мислене или търсенето на сигурност и дори престиж в това да си като "другите"?

Yordane, да и не в същото време. Склонността към единствена истина е преоргатив на хуманитарното мислене, в условните построения абсолютната истина е такава само условно - това за да-то и не-то. Бичкия, ми иди на пъб тогава, или си пушач и не искаш да те изкушавам с неопъбима мечта ;). Шотландския псевдоним име две роли и темата за банките ги слива идеално - едната персонаж изграден по прототип на Менкен, другата на финансовите хитреци, които противно на общоприетото мнение са предимно необрязани, с католически корен и планинци - темата го изисква - говорим за колко умен се мисли човек, който мери мъдростта по това първо дали "рецепторите му за интересност" реагират на нея и второ дали се вписва в рамките на прозорчето от мястото, където е седнал, а другото е какво се вижда през прозорчето от един метър, от два метра от три и т.н. Eventually it is not about being smart, but about being mobile, don't you think?