След повече от година в опозиция сега ГЕРБ предстои да се завърне в новия парламент като първа политическа сила.
Основният въпрос сега е дали партията на Бойко Борисов ще успее да сформира правителство и да удължи живота на 48-ото Народно събрание повече, отколкото техните опоненти от "Продължаваме промяната" (ПП) успяха в предишния парламент.
Макар само преди година и половина настроенията спрямо ГЕРБ да бяха като към токсична партия, която трябва да бъде "изчегъртана" от властта, победата на вота в неделя беше очаквана.
За това време страната мина от глобална ковид криза през война на няколкостотин километра от границата на страната ни, та до сериозна инфлация и криза с цените на горивата. Междувременно "партиите на промяната" успяха да се изпокарат помежду си, провалиха се в сформирането на правителство в два парламента, а в третото кабинетът издържа около седем месеца, сривайки се на първия успешен вот на недоверие в историята на Народното събрание след 1989 г.
Парламентарният дебат удари нови дъна, а правителството на Кирил Петков често правеше погрешни ходове в комуникацията си към гражданите.
За целта помагаха и самите ГЕРБ, които като опозиция приеха не толкова ролята на коректив за действията на кабинета, колкото на саботьори, които да раздуват всяка грешка на властта, да я обстрелват с критики, но не и с алтернативни решения, да измислят прякори на премиера и на министрите и да вадят недоказани скандали за личния живот на представители на управляващите.
В крайна сметка обаче за този период се загнезди сериозно усещането за хаос, за кризисно положение и липса на достатъчно управленчески потенциал. Нещо, което работеше добре в наратива, който ГЕРБ лансираха - че страната минава през труден период заради лошо управление. И единственият лек за това лошо управление е добрият пример на лидера им Бойко Борисов.
Ако можем да съберем цялата предизборна кампания на ГЕРБ в едно изречение, то това ще бъде: "При Бойко нямаше такива проблеми."
Партията фокусира цялата си комуникация да сравнява управлението на "Продължаваме промяната" и коалиционните ѝ партньори с предишните кабинети на Борисов, акцентирайки върху това, че ако има някой, който да се справи с "хаоса" в държавата, това е той.
И това послание беше възприето от някои хора, които в крайна сметка избраха да гласуват за ГЕРБ.
Както вече посочих в анализа с основните изводи от вота, ключовият момент за партията и победата ѝ на тези избори се оказаха структурите ѝ. Те осигуриха стабилност - формацията успя да не загуби вот, докато основният ѝ конкурент - ПП, загуби над 167 хил. гласа.
Сегашният резултат, макар да връща Борисов и хората му в позицията на силата, ги поставя и в сложна ситуация. След като прекараха повече от година да критикуват опонентите си, че не са способни да сформират кабинет, сега те самите ще трябва да намерят работеща формула, която да им осигури достъпа до властта.
Поне към момента това изглежда особено трудно.
Засега от ГЕРБ са избрали интересен подход към ситуацията. Още в дните преди вота Бойко Борисов заговори за това, че ще търси ДПС и "Демократична България" (ДБ) за съставяне на евентуално правителство.
И ако ДПС изглеждат логични на фона на близките позиции, които имат с ГЕРБ през последните години, то изборът на ДБ е ключовият ход в случая.
По този начин ГЕРБ може да се опита да прехвърли отговорността за съставянето на правителството върху градските демократи, измивайки си ръцете с това, че са направили всичко възможно за сформирането на кабинет, но решението на ДБ да не съдейства е провалило шанса за стабилно управление.
За самите демократи да се съгласят на подобна коалиция ще е политическо харакири. Дори само работата с ГЕРБ, срещу които ДБ се борят още от самото си обединение, е достатъчно тежък компромис за голяма част от избирателите на формацията. А когато към уравнението се добави и ДПС на Ахмед Доган и Делян Пеевски това прави компромисът невъзможен за демократите, поне не и ако искат да имат каквато и да е политическа кариера след това.
Това не пречи идеята за "евроатлантическата коалиция" да бъде подета от редица анализатори и близки до ГЕРБ коментатори като единствена разумна опция за управление. Подобно нещо ще окаже натиск върху ДБ, но едва ли оттам ще се поддадат.
Поне към момента невъзможно изглежда и друго подобно компромисно решение - коалиция между ГЕРБ, ПП и ДБ.
Асен Василев и Кирил Петков се постараха категорично да отхвърлят подобна възможност, заявявайки че ще приемат ролята на опозиция. Оттам изтъкват сериозните си разлики с ГЕРБ (а и с ДП) в областта на икономическата политика, но също така и липсата на каквато и да е промяна в ГЕРБ.
От ДБ също посочиха пропуснатата възможност партията на Борисов да се "изчисти", докато беше в опозиция. Според съпредседателя на обединението Христо Иванов ГЕРБ не демонстрират желание да покажат, че са готови да се борят за истинска съдебна реформа и за борба с корупцията.
Тук евентуалното оттегляне на самия Борисов би било значим ход в търсене на диалог по тази линия, но поне към момента в ГЕРБ не изглежда да имат каквито и да е намерения за нещо подобно. Нещо повече, партията фокусира цялата си кампания в това да се конфронтира с ПП, а сега търсене на общо управление с тях би било ход срещу всичко, което са говорили само допреди няколко дни.
Така че и такава коалиция засега остава само в областта на спекулациите и не изглежда да има вариант скоро да излезе оттам.
Междувременно Стефан Янев вече изрази готовност да работи с ГЕРБ и ДПС за общо управление. Новият политик, който се позиционира в патриотично-консервативния спектър, обаче не разполага с достатъчно депутати, за да може да се постигне необходимият минимум от 121 депутати в подкрепа на правителството.
Вариант в случая е да се търси "златен пръст" - нещо, което бившият премиер Кирил Петков вече намекна, говорейки за възможностите на ГЕРБ да съставят правителството. Според него тази роля може да бъде заета от "Възраждане", но това към момента изглежда малко вероятно.
Едва ли има друг политик, който да търси нови избори в началото на следващата година по-силно, отколкото Костадин Костадинов. За него новият вот ще означава още по-голям резултат и още по-голяма значимост в общата схема.
Не е за подценяване възможността ГЕРБ да възприемат тактиката на ПП от предишния парламент и да се опитат да си набавят нужните гласове от останалите формации в парламента, особено от самите ПП.
Партията на Кирил Петков и Асен Василев все още е доста млада и не е преминала през сериозно изпитание, което да отсее онези, които вярват наистина, от онези, за които участието в партията е само възможност за капитализиране. Така че двамата лидери трябва да внимават доста с депутатите си през следващите няколко седмици.
Какъвто и път да избере Бойко Борисов за събиране на мнозинство в 48-ото Народно събрание, той трябва наистина да се постарае за постигането на тази задача.
Алтернативата - провал и на този парламент, не просто ще подкопае още повече доверието на българите в представителната демокрация като цяло, но също така ще даде оръжие в ръцете на противниците на ГЕРБ.
От ПП вече започнаха да идват първите критики и хапливи коментари, а с напредване на времето това само ще се обостря, като тепърва ще чуваме коментари, че може би, в крайна сметка хаосът се е оказал по-силен от ГЕРБ.
Ситуацията, в която партията на Борисов се намира сега, определено е сложна, а за обещанията и заявките, направени по време на кампанията и цялото предишно управление, ще бъде потърсена сметка.
И пред ГЕРБ стои въпроса дали ще могат да доставят отговори, дали ще дадат решения, или ще започнат да търсят извинения. Тежко е да си първа сила и Борисов и компания тепърва ще има да си припомнят това.
