Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бойко няма да си ходи. А може би трябва

Оттеглянето на Борисов може да се превърне в необходимия компромис за нормализиране на политическия диалог Снимка: БГНЕС
Оттеглянето на Борисов може да се превърне в необходимия компромис за нормализиране на политическия диалог

Бойко Борисов няма да напуска ГЕРБ като лидер, независимо от приказките на бившия президент Росен Плевнелиев за евентуалното пенсиониране на Борисов и от партийния живот.

В социалните медии лица на партията от всичките ѝ нива използваха случая да засвидетелстват почит към председателя си и да гарантират, че не биха допуснали той да ги остави под натиска на "Продължаваме промяната".

"Категорично избори", категоричен беше самият Борисов, задавайки ясна посока за това накъде ще върви политиката, ако зависи от ГЕРБ.

Честно казано, изказването на бившия премиер не е особено голяма изненада. Далеч по-голяма щеше да бъде, ако той действително беше потвърдил думите на Плевнелиев, че обмисля оттегляне от партията си. Въпросът обаче е следният - няма ли и за ГЕРБ, и за политиката като цяло да е по-добре Борисов наистина да направи крачка назад от активната политическа дейност.

Още след края на третия си мандат като премиер той се дръпна от парламента, официално с идеята да не дразнел опозицията. Сега неговите депутати продължават да повтарят мантрата, че с този си ход Борисов достатъчно се е откъснал от политиката и повече няма нужда.

Спорно е обаче доколко вярно е това твърдение.

В момента ГЕРБ разчитат на вероятността да дойдат нови избори. В сегашното Народно събрание те просто нямат удобен ход, който да може да ги върне на власт - те са втора политическа сила, имат 59 депутати, а възможностите им да лавират между партньори са силно ограничени.

Едно ново "раздаване на картите" на предсрочни парламентарни избори през есента има потенциала да върне партията като първа политическа сила, да изкара потенциално 1-2 други партии и да размести подредбата на силите в парламента. Оттам вече хората на Борисов биха могли да преговарят за партньорства в много по-изгодни за тях условия, отколкото сега.

Затова и би било наистина странно точно сега Борисов да подаде оставката си като лидер и да се отдръпне, та дори и в позиция, подобна на тази на Ахмед Доган в ДПС. Напротив, той ще е нужен на партията си да помага в кампанията, да събира вот с името и присъствието си и да печели гласоподаватели.

Проблемът за ГЕРБ идва след вота. Дори и да са първа сила, вероятността ГЕРБ да могат да сключат коалиция за осигуряване на мнозинство и управление с нов мандат на Бойко Борисов е малка.

Причината е, че от края на управлението си през април-май 2021 г. те се намират в позицията на изолация в парламента. Дори и останалите опозиционни сили предпочитат да се дистанцират от бившите управляващи. Колкото до коалицията, която все още е на власт, макар и в оставка, тя беше изградена именно като щит срещу това ГЕРБ да се върнат на власт.

Могат ли да разчитат хората на Борисов, че в едно следващо НС ще са повишили позициите си достатъчно, че да си намерят "лесен" коалиционен партньор? Макар че шансове за подобно нещо винаги има, те не са кой знае колко големи.

Да погледнем към играчите, които са на полето в момента - "Продължаваме промяната", ДПС, БСП, "Демократична България", "Възраждане" и "Има такъв народ". А извън парламента (но с някаква потенциална възможност да влязат вътре) - "Български възход" на Стефан Янев, "Изправи се, България" на Мая Манолова и ВМРО.

От всички тези партии само ВМРО сякаш не показва особени предразсъдъци към явна работа с ГЕРБ - двете партии все пак бяха в коалиция допреди година и малко. При това към момента шансовете на войводите да влязат в следващ парламент изглеждат доста малки.

Колкото до останалите формации, мнозинството от тях са декларирали, че с ГЕРБ няма да работят заедно.

Приказките за обща коалиция между хората на Борисов, ДПС и "Възраждане" изглеждат по-скоро като опит за останалите политически сили да мобилизират своите електорати пред заплахата от едно такова управление, отколкото като жизнен сценарий за възможно управление.

Най-малкото едва ли има националистическа партия, която да преглътне обща коалиция с ДПС - подобно нещо би било самоубийство. Като цяло за повечето политически сили у нас коалицията с ДПС се смята за ритуално харакири.

Съвсем друг пък е въпросът какво биха обяснявали евроатлантиците от ГЕРБ (важна черта, на която от партията сериозно наблягат) пред западните си партньори, ако коалиционният им партньор има толкова силни проруски позиции, колкото имат от "Възраждане".

На практика нито едната от тези две политически сили не изглежда като достатъчно подходящ партньор за ГЕРБ, ако оттам искат да се доберат до мнозинство, камо ли до стабилно такова.

Затова остават онези партии, които достатъчно дълго време се заричаха, че ще "чегъртат" Модела Борисов от управлението на България.

Спорно е доколко чегъртането успя, но анти-ГЕРБ настройката на нито една от тези формации не изглежда да е променена, дори и при "Има такъв народ", които заявиха официално, че нямат никакво намерение за коалиция с Борисов и компания.

Може би влизането на нови играчи в НС ще промени нещата, но както Стефан Янев, така и Мая Манолова са обявили силните си анти-ГЕРБ позиции. Да не говорим, че шансовете им за влизане в парламента да са спорни.

Накъдето и да се обърнат за партньорство, ГЕРБ ще трябва да правят много компромиси, ако искат действително да се сдобият с трайни партньори. За целта ще трябва да бъдат направени и някои жертви, за да се покаже, че партията се променя, а не е "още от същото, но с друга глазура".

Партията на Борисов многократно вече прави подмени в състава на депутатите си, изтиквайки на преден план нови лица и махайки стари - повтаряне на този сюжет едва ли ще свърши работа. Затова и оттеглянето на самия Борисов като партиен лидер може да е ходът, който при достатъчно отчаяна политическа ситуация да убеди другите партии да потърсят ГЕРБ за разговори.

Уви, тепърва изглежда като да имаме възможност да виждаме достатъчно отчаяни политически ситуации у нас. Редица анализатори прогнозират, че изборите наесен няма да решат нищо и ще доведат след себе си само следващи предсрочни парламентарни избори - през зимата или най-много през пролетта.

Потенциалното изтегляне на Борисов от партията след първия или евентуално след втория вот може да се превърне в решаващ фактор за готовността на останалите играчи да се коалират с ГЕРБ.

Междувременно самата партия ще може да открие дали е достатъчно силна и без лидера си. Дали от типична лидерска формация ще успее да се превърне в истинска партия, където лидерът не е по-голям от цялата организация.

Никой не си прави илюзиите, че едно "пенсиониране" на Борисов ще го извади от ГЕРБ наистина. 

Но поне официалното му оттегляне може да се превърне в малка крачка към това да се опитаме да възстановим нормалния диалог в политиката - нещо, което в момента сме на път да загубим тотално, ако продължаваме по същия начин.

   

Най-четените