Изборите приключиха, резултатите са почти напълно преброени и спокойно можем да кажем вече, че суверенът се е изказал. ГЕРБ отново са първа политическа сила, но са изправени пред сериозни трудности за формирането на управляващо мнозинство.
"Продължаваме промяната" загубиха водещата си роля и вече активно комуникират, че ще приемат ролята си на опозиция.
Тепърва ЦИК ще обявяват официалните резултати, разпределението на мандати и кои точно ще са имената на новите 240 депутата. Тепърва ще дойде време и за по-дълбоки и пространни анализи върху това, което предстои в политиката у нас.
Тук ви предлагаме пет основни извода след вчерашния вот на българите.
1. Големият липсващ - избирателите
Обща тема по време на анализите в изборните студиа беше именно ниската избирателна активност, а лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов стигна дотам, че дори оспори легитимността на държавното управление при толкова ниски нива на гласуване.
Все още няма официални данни от ЦИК за това колко точно българи са отишли до урните в неделя. По груби сметки обаче техният брой е под 2,6 млн. души (около 2,592 млн. души с гласувалите с "Не подкрепям никого"). В сравнение с предишния вот от 2,69 млн. души загубата се изчислява на малко на около 90 хил. гласа.
В интерес на истината, това е значително по-висока активност от това, което мнозина очакваха - между 2,4 и 2,5 млн. души, които да гласуват на изборите. Значителна част от спада сред гласуващите можем да отделим и на вота от чужбина, който е спаднал с около 55 хил. гласа - над половината от загубения спрямо предишните избори.
Истината е, че спадът в активността беше повече от очакван. Предвид факта, че това са четвъртите избори за последните 18 месеца, като за това време партиите на промяната така и не успяха да покажат трайна и работеща алтернатива в управленски план (такава, която най-малкото да може да издържи на вот на недоверие), е нормално броят на разочарованите да се покачва.
Това е една все по-стабилна тенденция, която наблюдаваме вече от няколко вота насам. Тя се засилва от усещането за отчаяние, че политическите партии са изпаднали в затворен кръг на конфликти, от които нито може да се излезе, нито да се свърши някаква работа.
И тази тенденция на намаляване на гласуващите ще продължи да се задълбочава, освен ако партиите не направят нещо, за да развалят това порочно убеждение. С други думи - трябва да започнат да работят, а не само да се цакат с различни електорални и процедурни хватки. Избирателите не искат повече предсрочни избори и това е техният начин да го покажат.
2. Няма ясна формула за коалиция
Резултатите от вота на гражданите са такива, че няма ясна оформена група от партии, които да могат да се структурират като коалиция по даден признак. Още преди изборите ГЕРБ заявиха, че смятат да търсят ДПС и "Демократична България" за партньори в управлението, но вероятността градските демократи да се съгласят на подобна формула засега изглежда изключително малка.
Също толкова невъзможна изглежда и коалиция на ГЕРБ, ДПС и "Възраждане", въпреки че в предишния парламент данните от гласуванията показват, че хората на Бойко Борисов и хората на Костадин Костадинов често са гласували по един и същ начин.
Но едно е да гласуваш като опозиция срещу дадени предложения или в подкрепа на други, и съвсем друго да сформираш съвместно управление. Разликите между двете партии са твърде големи, а откровено русофилският профил на "Възраждане" ще има нужда от сериозно обяснение пред европейските партньори на ГЕРБ точно в този момент.
Да не говорим, че самите "Възраждане" изглеждат категорични в намерението си да не влизат в коалиция с никого на този етап. За тях много по-благоприятно изглежда опцията за нови избори, където да се опитат допълнително да увеличат представянето си.
Стефан Янев от "Български възход" вече заяви готовност да работи с ГЕРБ и ДПС за общо управление, но почти по всяка вероятност на тази коалиция ще ѝ липсват няколко гласа в парламента за мнозинство. Дали ще се намери някой за "Златен пръст" все още е спорен въпрос.
Така че на Бойко Борисов и партията му им предстоят няколко наистина напрегнати седмици, ако искат да не се провалят и те с формирането на правителство.
3. Вот за стабилност
Ако на предишните избори "Продължаваме промяната" победиха с обещанието си, че ще формират правителство, което да започне промяната, то на тези избори ГЕРБ спечелиха с обещанието за стабилност. Идеята за "По-силни от хаоса" и "Ред в хаоса" говореше именно за това - Бойко Борисов може да донесе стабилност в условията на политическа криза.
И с този си апел ГЕРБ са спечелили около 38 хил. гласа повече в сравнение с предишните избори - малко, но все пак значимо количество на фона на сериозната загуба на вот за ПП.
Предвид ниската избирателна активност заради разочарованието на избирателите и този вот за ГЕРБ, посланието на избирателите е ясно - основен приоритет в момента трябва да е разрешаването на кризите и гарантирането на стабилност в държавата.
Самата ситуация на продължаваща война, инфлация, високи цени на горивата и цялостна нестабилност на политическо ниво създаде тези очаквания в обществото - че реформите може да почакат, докато ситуацията не се успокои.
Големият въпрос сега остава доколко Борисов и компания ще се възползват от предоставения им шанс и доколко другите партии ще се адаптират към тази ситуация.
4. Влиянието на местните структури
За да спечелиш избори веднъж, не са ти нужни местни структури. И Симеон Сакскобургготски го доказа през 2001 г., а "Има такъв народ" и "Продължаваме промяната" го потвърдиха през 2021 г. Ако искаш обаче да задържиш властта, изграждането на стабилни местни структури е от значение. И именно това е примерът на ГЕРБ.
Партията успя да устои на напора през 2021 г. и при управлението на ПП не заради големия си идеен и политически потенциал, а заради факта, че разполага с широка мрежа от структури и активисти, които да гласуват и да работят по избори.
Дори и да не бяха вдигнали и с един глас резултата си спрямо ноември 2021 г., ГЕРБ щяха да спечелят тези избори отново, просто защото разполагат с този човешки потенциал. И това е въпрос на организация и мениджмънт, а не толкова на политически идеи.
Другата политическа сила със стабилни структури - ДПС, също вдига представянето си в България, при това не с малко. При загубени около 30 хил. гласа от вота в чужбина, партията на Мустафа Карадайъ успява да повиши цялостното си представяне с малко над 3000 гласа.
Заслужава си другите партии да се замислят в тази посока, особено с оглед на идващите догодина избори за местна власт, които ще имат решаващо значение за достъпа на формациите до ресурси и власт.
5. Липсата на компромиси се наказва
Една от най-големите новини покрай изборите тази година - "Има такъв народ" ще изпадне от следващия парламент. Формацията на Слави Трифонов събира под 100 хил. гласа, което е само на крачка от класирането за парламента.
Този резултат обаче показва най-бързият и драстичен упадък на политическа сила, която само преди година беше на първо място по брой депутати и електорално доверие. Бързият възход на ИТН обаче се превърна в бърз провал, когато те така и не успяха да изпълнят дори част от обещанията си.
Ако има обаче фактор, който наистина изтика партията на Слави под чертата за влизане в парламента, то това беше нейната неспособност да преговаря и комуникира политически по нормален начин. Представителите на ИТН се провалиха на няколко пъти да сформират собствено правителство, а след това се превърнаха във водещата причина за провала на кабинета на Кирил Петков.
Въпреки всичките опити на представителите на ИТН да убедят избирателите, че не те са виновни за случилото се, а просто са следвали моралните си принципи, резултатът е показателен.
Но не само "Има такъв народ" бяха наказани - загубените 14 хил. гласа на "Продължаваме промяната" са също следствие на неуспеха им да осигурят стабилно правителство, но също така и на факта, че не приеха общото явяване с "Демократична България", което можеше да им позволи да са първа политическа сила.
Едно е сигурно - след тези избори ни очаква интересна политическа зима, която или ще ни даде едно много странно правителство, или ще ни прати обратно в бурята на нови избори.
