Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как (и защо) се "гони" посланик

Правителството на Кирил Петков е в неудобна ситуация с руския посланик Снимка: БГНЕС
Правителството на Кирил Петков е в неудобна ситуация с руския посланик

Живеем в странни времена.

Посланик на чужда държава, в случая Русия, определя в интервюта какво подкрепя и не подкрепя българския народ*. Премиерът на България и посланикът си комуникират през медиите, а понякога и чрез Facebook. От посолството на Русия индиректно определят лица на най-висши длъжности в изпълнителната власт в страната ни като "чиновници".

Под публикациите на руското посолство също във Facebook, в които често налице е поучителен, на места дори обиден тон, се стига до притеснителни прояви - като това профили с български имена да зоват "Путин да намине" и през България, да ни "освободи", "като приключите с Украйна, елате и при нас" и други подобни.

В тази ситуация не е изненада, че се чуват призиви, включително от обществени фигури, посланикът на Руската федерация в България - н.пр. Елеонора Митрофанова, да бъде "изгонена", т.е. както е по-правилно, да бъде обявена за persona non grata.

Знаем ли обаче как точно се "гони" посланик? Защо се прави това и какво постига? Какви са последствията? Прави ли се често? На тези въпроси ще се опитаме да отговорим възможно най-кратко и ясно по-надолу.

Защото в политиката - и особено в дипломацията - нещата рядко са черно-бели, колкото и ние, като граждани, да ги виждаме така (макар за едни черното на другия да е бяло и обратното). А във времена на онлайн пропаганда и налагане на мнения - без осигуряване на необходимата информация и контекст - има нужда от обективни разяснения.

Имаме ли право да "изгоним" посланик?

Естествено. Посочено е в член 9 на същата тази Виенска конвенция за дипломатическите отношения**, която самото руско посолство цитира в коментара си към премиера Петков. В конвенцията пише следното:

"Приемащата държава може във всяко време, без да е длъжна да мотивира своето решение, да уведоми изпращащата държава, че началникът на представителството или кой да е от членовете на дипломатическия персонал на представителството е Persona non grata или че кой да е друг член от персонала на представителството е неприемлив."

С други думи, дори не е нужно да се дава обяснение защо дадена личност вече не е желана в дипломатическата мисия на своята държава у нас.

Ако се приеме подобно действие спрямо Митрофанова, изпращащата държава - Русия - има два варианта според Виенската конвенция. Първият е да отзове въпросното лице, а другият - да прекрати неговите функции в представителството си в България.

Но какво става ако изпращащата страна откаже?

Виенската конвенция посочва, че ако изпращащата държава откаже да изпълни или не изпълни в "разумен срок" отзоваването на лицето, обявено за persona non grata, или не прекрати неговите функции в представителството, то приемащата държава - в случая България - "може да откаже да признава въпросното лице като сътрудник на представителството".

Т.е. дипломатът остава, но от гледна точка на нашето правителство вече не е дипломат.

Има ли България основание да обяви Митрофанова за persona non grata?

Нека отново подчертаем едно нещо - според Виенската конвенция основание изобщо не е нужно на българското правителство.

Също в конвенцията, член 41, пише, че дипломатите са длъжни да уважават законите и правилниците на приемащата държава и - не по-малко важното - "да не се месят във вътрешните работи".

Оттук нататък дали руският посланик (или който и да е друг) се е "месил във вътрешните работи" е въпрос на интерпретация от страна на правителството ни. Но за пореден път - основание дори не е необходимо.

Същевременно решението не е така лесно, както може би изглежда отстрани - то може да има своите последствия за двустранните отношения. Ето защо кабинетът на Кирил Петков е поставен в трудна ситуация с оглед на войната в Украйна, изказванията на Митрофанова и разделението в собственото ни общество.

Често ли се гонят посланици в световната практика?

Не е ежедневие, но се случва. Понякога само заплахата е достатъчна, за да даде желания резултат за приемащата страна (т.е. тази, която се чуди дали да "гони" дипломат на друга).

Пример е турският президент Реджеп Таип Ердоган, който през октомври 2021 г. заплаши с изгонване посланиците на 10 западни държави заради това, че са изразили подкрепа за арестувания активист Осман Кавала.

Два дни след тази заплаха Ердоган я оттегли, след като държавите - сред които САЩ, Франция и Германия - разпространиха становища, че уважават Виенската конвенция и това, че дипломати не трябва да се местят във вътрешните работи на приемащата държава.

При случая с отравянето на бившия руски шпионин Сергей Скрипал във Великобритания, когато всички погледи бяха насочени към Русия, британското правителство обяви за persona non grata не руския посланик, а редица по-нисшестоящи дипломати.

Това е често срещана практика, особено когато налице са съмнения за шпионаж. Дори в България и Полша имаше подобна реакция към членове на руските мисии в страните.

Разбира се, историята помни случаи на изгонени посланици. Често като причина се изтъква именно намеса във вътрешните работи на страната. Понякога дори коментари на политически лидер на една държава за случващото се в друга може да доведе до гонене на дипломат. Така например през 2013 г. изказване на Ердоган за събития в Египет води до обявяване на турския посланик там за persona non grata.

Нидерландия и Франция през 2012 г. обявиха за personae non gratae посланиците на Сирия заради клането в Хула.

Черна гора през ноември 2020 г. обяви посланика на Сърбия за persona non grata заради предполагаема намеса във вътрешните дела на държавата и направени "неприемливи за дипломат" изказвания. Като реципрочен ход Сърбия "изгони" посланика на Черна гора, но решението беше отменено още на следващия ден.

Еквадор изгониха американския посланик през 2011 г., след изтичане на нейна кореспонденция в WikiLeaks. От своя страна САЩ реагираха реципрочно и изгониха посланика на Еквадор. Двете страни все пак запазват дипломатическите си отношения и до днес, макар и с нови посланици.

От началото на войната в Украйна нито една държава не е обявявала руски посланик за persona non grata, включително и държави като САЩ, чиито отношения с Русия са доста по-изострени. Същевременно всеки случай трябва да се разглежда сам за себе си, защото тук от значение е и поведението на конкретния посланик в конкретната държава.

Какво се случва след обявяване на посланик за persona non grata?

Посланикът има заместници, които временно могат да поемат задълженията му в мисията в дадена държава.

Има възможност изгонването на посланик да доведе до реципрочна реакция от изпратилата го страна - така ако България обяви Митрофанова за persona non grata, Русия може да направи същото по отношение на нашият посланик там (за справка: горните примери със САЩ и Еквадор или със Сърбия и Черна гора).

Обикновено с акредитационни писма бива изпратен нов посланик.

В най-най-добрия вариант с нов ръководител на руската мисия реториката от посолството може да бъде смекчена и търканията с правителството ни да спрат. Но за някои неща може би трябва да бъдем реалисти...

Има обаче и вариант "изгонването" на посланика да се отрази зле дългосрочно на дипломатическите отношения между двете държави. Обявяването на дипломат за persona non grata не е същото като скъсване на дипломатическите отношения, но не е изключено и да доведе до такова.

---

* Цитат на Митрофанова от интервюто ѝ за телевизия "Россия 24" (по субтитрите във видеото, публикувано в страницата на руското посолство във Facebook): "Понеже хората в България все пак не подкрепят нито реториката, нито действията на правителството си спрямо специалната операция в Украйна."

** Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. може да бъде прочетена тук.

   

Най-четените