Само разностранен и ексцентричен актьор като Райън Гослинг може да приеме едновременно ролите на сладникавия Кен от игралния филм за "Барби" и чудовищния човек-вълк от едноименната хорър класика. Два от предстоящите проекти на звезда, които потвърждават репутацията му на експериментатор с фетиш към риска на голям екран.
Но вероятно това е следствието от разностранна кариера, подскачала между "Дисни", романтични драми, комедии, sci-fi продукции и независими филми, както и от вкус към филмите, формирал се от анимации като "Дъмбо" и класическите екшън касапници на 80-те.
Ако обаче трябва да посочи герой, който до известна степен стимулира мечтите му за холивудска кариера, за Гослинг без съмнение това е Рамбо. Изненадващ отговор от звезда, в която индустрията първоначално вижда наследника на Брад Пит и която става популярна с ролята на Ноа Калхун от романтичния "Тетрадката".
През 80-те обаче Гослинг не се различава от децата, обсебени от екшън героите на екраните. Може би единствената разлика идва от факта, че Райън е с по-неконтролируемо въображение от връстниците си.
В интервю за GQ актьорът си спомня, че е само на 7 години, когато гледа за първи път "Рамбо: Първа кръв", а историята му въздейства толкова, че решава да се превърне в екшън звездата на собственото си училище, използвайки техниките от екрана на Силвестър Сталоун.
Гослинг разказва, че в училището му е имало група хулигани, на които искал да се опълчи точно като Джон Рамбо. Райън опаковал комплекта за рязане на пържоли от дома си и в междучасието ги хвърлял срещу побойниците от детската площадка.
Както може да се предположи тази сцена не се разминала с безобидна забележка и още на следващия ден Гослинг е временно изключен от училище.
"Бях много малък. Не успявах да разделя реалността от фантазия. Не обвинявам филма. Той беше част от това да си дете през 80-те. Тогава не се редяхме на опашки, за да ходим на кино. Взимахме си видеокасети под наем и ги гледахме на дивана в хола, докато заспим", споделя той.
Отгледан от мормони в Онтарио, Канада и с родители, които поддържат традиция на работа в местната хартиена фабрика, незнайно откъде Райън носи гена на безграничното въображение, който в училището му се разчитал като разсеяност и непоследователност. Все сигнали, които давали знак на учителите му, че трябва да го преместят в групите на деца със специални образователни потребности.
"Трябваше да играя шах с противник, който се опитваше да дъвче царицата си", казва актьорът.
Ето защо не приема особено тежко временното си отстраняване от часовете. Дори изключването му става причина да се замисли дали изобщо иска да посещава училище за в бъдеще.
"Понеже пеех и танцувах, един от учителите си правеше шеги с мен пред целия клас. Тогава майка ми каза: "Ако чувстваш, че не си уважаван, винаги може да си тръгнеш". И точно това направих, казах ѝ, че искам да напусна", споделя Гослинг.
Майката на Райън - Дона, е единственият човек, който подкрепя артистичните му страсти. Склонява да го отпише от училище и да го обучава у дома, като му позволява гледа филми на воля и да рисува, щом това му помага по-лесно да запамети уроците си.
Не е точно съветът, който ѝ дават за възпитание на дете, за което границите на измислица и реалност са размити, но пък това дава стабилна основа за разцъфтяване на таланта му.
Гослинг е известен с това, че не просто интерпретира историята на филмите, а изцяло се потапя в ролята си. Понякога толкова добре, че колегите му забравят, че са просто актьори на снимачната площадка.
Това се случва и с Харисън Форд, докато снимат "Блейд Рънър 2049" и в една от сцените Форд се вживява дотам, че удря с юмрук лицето Райън Гослинг.
"Имахме бойна сцена, която малко излезе от контрол, но после добре се посмяхме. Режисьорът ми каза - погледни го от тази страна, току-що те удари Индиана Джоунс", разказва Райън.
Той добавя и че още същата вечер, докато лицето му все още е подуто, Харисън Форд идва с бутилка скоч, за да му се извини. "Сипа ми една чаша, а след това все бутилката със себе си. Явно не е съжалявал достатъчно, за да ми остави целия скоч", шегува се актьорът.
За човек, който обича сценарият да оживява максимално, един удар повече или по-малко в името на автентична роля не е проблем, така че не му коства нищо да прости Форд.
Години след като е освободен от училище заради изобретателното си въображение, Гослинг все още държи да пренася фантазиите в реалността до краен предел.
"Като актьор за мен не е достатъчно да изживея само един живот и да се огранича само със собствения си характер. Смятам, че това е идентификацията за истински талант в нашата професия. Инстинктивното желание да се изгубиш в чужд живот, докато напълно забравиш кой си", споделя той.
