"Който спечели Истанбул, печели Турция"

Истанбул не може да заспи въпреки късния час. По улиците на града се чуват звуците на недоволството - звън от непрекъснати удари по тигани и тенджери, специфичният турски стил на протест.

Клипове, споделени в социалните мрежи, показват подобни сцени в няколко райони на града, след като Върховният избирателен съвет взе извънредното решение да анулира кметските избори в Истанбул, проведени на 31 март.

Изключително оспорваният вот беше спечелен с малка преднина (13 хиляди гласа от 11-милионен град) от кандидата на опозицията Екрем Имамоглу. Умереният бивш районен кмет успя да привлече широка маса симпатизанти отвъд ядрото на секуларистката Републиканска народна партия, като привлече гласоподавателите, недоволни от икономическата криза в Турция.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) обвини опозицията в нечестна игра и масови злоупотреби, като настоя за повторно провеждане на вота.

"Който спечели Истанбул, печели Турция", често казва президентът Реджеп Тайип Ердоган.

Сигурно беше, че турският държавен глава няма да допусне опозицията да придобие контрол върху родния му град без тежка битка. Все пак първата му важна управленска позиция в турската политика е мандатът му като кмет на Истанбул през 90-те години. Този пост проправя пътя му към националната власт.

AKP се жалва, че много от наблюдателите в избирателните секции не са имали официално разрешение. Оспорването на вота обаче засяга само кметския избор, а не този на избраните районните съветници, мнозинството от които са кандидатите на AKP. За тях управляващите не са подали протест.

Ердоган приветства решението на Върховния избирателен съвет да касира изборите за кмет на Истанбул, като го определи като "най-добрата стъпка" срещу "грабителите, които откраднаха народната воля".

"Гледаме на това решение като на най-добрия ход, който ще засили волята ни да решим проблемите в рамките на демокрацията и закона", каза президентът на среща с депутатите на AKP. "Документите, които представихме, са доста солидни и се основават на конкретни доказателства, които не могат да бъдат оспорени. Искрено вярваме, че има данни за организирана корупция и нередности".

Още преди дни Ердоган си позволи да наклони везните преди решението на независимата институция, след като намекна, че "коригирането на тези корумпирани избори ще снеме подозренията от Върховния съвет и ще успокои душата на турския народ".

Оспорването на изборните резултати е конституционно право, а и почти всички политически партии в Турция са задействали този механизъм, когато забележат злоупотреби при гласуването или броенето на бюлетините.

Предвид малката разлика между двамата претенденти за кметското място, най-напред AKP и Националистическото движение на Турция поискаха повторно преброяване на невалидните гласове в цялата област Истанбул, както и на всички подадени гласове в определени избирателни райони. След това партиите внесоха извънредното искане за анулиране на вота.

Републиканската партия реагира с критики срещу опонентите си в "злоупотреба с правото и налагане на натиск върху независимата институция".

Въпреки призивите за опозиционен бойкот обаче Републиканската партия реши да участва в новите избори, насрочени на 23 юни.

Екрем Имамоглу се ангажира "да си възвърне правата с усмивка на лицето". В неговия оптимистичен образ се концентрират надеждите на опозицията. Когато Имамоглу обяви, че "всичко ще бъде наред", изказването му влезе в световната класация на Twitter за най-обсъждани теми.

Повторното провеждане на изборите в Истанбул е високо рискова стратегия за президента Ердоган. Икономическият удар се усети незабавно. Турската лира се срина допълнително, след като през 2018 г. изгуби повече от 30 процента от стойността си. Националната икономика се намира в състояние на рецесия. Инфлацията достига до близо 20%, а страната не може да си позволи допълнителна нестабилност.

Самата AKP на Реджеп Тайип Ердоган е разделена по проблема Истанбул.

Бившият президент на Турция Абдула Гюл, който е сред основателите на управляващата партия, се готви да я напусне и да основе нова политическа сила заедно с бившия финансов министър Али Бабаджан. Скандалът около загубата на изборите в Истанбул е една от точките на раздор между AKP и Гюл, който не е съгласен с оспорването на вота.

Бившият министър-председател Ахмет Давутоглу, който беше принуден да подаде оставка под натиска на Ердоган, също се очаква да формира своя партия. Наскоро Давутоглу коментира, че вътрешният кръг от доверени лица на президента "гледа на себе си като на група, която стои над комисиите на нашата партия и се опитва да я управлява като паралелна структура".

Решението за "преиграване" на изборите в Истанбул може да ускори процесите на разцепление около Реджеп Тайип Ердоган.

"Ако имахме свободна и честна избирателна система, шансовете на Екрем Имамоглу на 23 юни щяха да са огромни. Но вече не разполагаме с това, нито с работеща демокрация. казва Ерсин Калайджъоглу, професор по политически науки в университета Сабанджъ.

Трудно е да се прогнозира изхода от повторното гласуване - безпрецедентна ситуация в историята на турската многопартийна система.

"Ако AKP успее да всее страх сред своите гласоподаватели, може и да спечели. Но ако по-малките партии отстъпят и се обединят около Имамоглу, този ход ще му помогне", казва още турският политолог.

Водещите фигури от Партията на справедливостта и развитието не проявяват твърде голяма загриженост за реакцията на Запада или за негативното влияние от политическия трус върху икономиката.

"Готови са да спечелят на всяка цена. На Истанбул се гледа като на по-важен град от всичко останало".

Изборите на 31 март бяха първият политически тест след прехода на Турция към президентска република през лятото на миналата година. И без друго страната е подложена на яростни критики от вътрешни и международни кръгове заради нарушения принцип на разделението на властите. Но отмяната на резултата от загубения вот в Истанбул ще повдигне още повече въпроси около новия управленски модел, пише Серкан Демирташ в "Хюриет".

Недоволството от страна на Европа, разбира се, не закъсня.

Германският външен министър Хайко Маас обяви, че решението "не е нито прозрачно, нито разбираемо". Белгийският евродепутат-либерал Ги Верхофстад написа в Twitter, че "Турция се отклонява към диктатурата", което прави невъзможно продължаването на преговорите за приемането на страната в ЕС.

Това няма да помогне за съживяването на националната икономика, която не получава почти никакви преки чуждестранни инвестиции в условията на непрестанна политическа нестабилност.

В продължение на 16 години Ердоган - най-властният президент на Турция след основателя на модерната държава Кемал Ататюрк - винаги вървеше една крачка пред своите опоненти. Сега обаче може да се окаже, че самоувереността му е изиграла лоша шега.

Новините

Най-четените