„Люлин“ потегли към Марс

Българска апаратура - дозиметричният апарат "Люлин-МО" - е монтирана на спътник, който ще изследва радиация и следи от минала или настояща биологична активност на Марс. Руската ракета-носител „Протон-М" успешно излетя от космодрума Байконур. В състава на руско-европейската мисия "ЕкзоМарс - 2016" влизат орбиталният апарат Trace Gas Orbiter (TGO) и демонстрационният спускаем модул "Скиапарели".

Ракетата ще изведе космическия апарат на правилна траектория за 10 часа. Наземният контрол на полета в Дармщат, Германия, очаква да получи сигнал от спътника малко след като се отдели от ракетата към 21.30 ч. по Гринуич.

Проф. Йорданка Семкова от екипа на БАН, разработил българската апаратура, обясни, че приборът ще се използва за радиационен мониторинг.

Дозиметричният апарат "Люлин"-МО ще провежда радиационни изследвания по пътя към Червената планета, в орбитата, както и на повърхността на Марс.

"Измерванията са важни, защото ще ни дадат по-ясна представа за радиационния риск за екипажите на бъдещи мисии", обясни тя. „Очакваме да получим по-детайлни данни за дозите космическа радиация от галактичните космични лъчи, от слънчевите космични лъчи и от вторичното излъчване от повърхността на Марс", допълни Семкова на пресконференция в БАН.

Апаратурата е разработена и финансирана по договор на ИКИТ-БАН с Института за космически изследвания на Руската академия на науките (РАН). Тя е част от руски неутронен спектрометър FREND на орбиталния спътник TGO, който ще изследва съдържанието на газове в атмосферата на Марс, които биха могли да имат биологичен произход, както и ще картографира подпочвения лед.

Мисията "ЕкзоМарс" първа ще търси следи от живот на Червената планета.

Нито една мисия на Марс досега не е имала за задача да търси следи от биологична активност, а само за наличието на вода. Пътуването на модулите до Марс ще продължи седем месеца.

Цената на мисията "ЕкзоМарс" заедно с роувъра възлиза на около 1.3 милиарда евро, без участието на руската страна. "Роскосмос" осигурява ракетата, както и два от четирите инструмента на орбиталния апарат.

Орбиталният модул TGO е предназначен преди всичко да търси следи от газ, като метан, който е доказателство за биологична активност.

Малкият спускаем апарат "Скиапарели" ще изпробва технологиите за кацане за бъдещия роувър "ЕкзоМарс", който се очаква да бъде изстрелян през 2018 г. "Скиапарели" трябва да кацне на повърхността на Червената планета на 19 октомври.

Европа тръгва към Марс за втори път, след като пред 2003-та г. Европейската космическа агенция изстреля мисията "Марс експрес", която изпълни научните си задачи. Малкият спускаем апарат "Бигъл 2" към нея обаче не даде никакъв признак за живот от повърхността на Червената планета. Той беше забелязан частично разгънал се чак след 11 години.

България от 2015 г. е със статут на кооперирана страна към Европейската космическа агенция, което дава по-широки възможности за участие по международни проекти.

Ето как изглежда "Люлин"-МО (Снимка: БАН)

Новините

Най-четените