Международният валутен фонд отказа да даде на Гърция поисканата отсрочка за предстоящата вноска по спасителния заем през май. Атина трябва да плати около 1 милиард долара. По същото време германският финансов министър Волфганг Шойбле препоръча на Гърция да търси други източници на финансова помощ - основно Русия, САЩ или Китай.
Според директора на МВФ Кристин Лагард няма развита икономика, която да не може да си плаща заемите. "Съветът на директорите на МВФ в продължение на 30 години не е взимал решение за отсрочка на плащания", коментира тя.
Атина има остра нужда от финансово подпомагане, затова от седмици се опитва да убеди европейските си партньори да й отпуснат замразените 7 милиарда евро, с които да покрие предстоящата вноска по международния заем, както и редица социални плащания.
Гърция не може да подпише съществуващото споразумение за дълга й, защото това няма да реши икономическите проблеми на страната. Това заяви финансовият министър Янис Варуфакис във Вашингтон, където участва в пролетната сесия на Международния валутен фонд /МВФ/ и Световната банка.
Радикалното ляво правителство на СИРИЗА се опитва да договори по-безболезнени реформи в замяна на парите, макар че обещаваше в предизборната кампания да отърве Гърция от „унизителния и заробващ" договор с кредиторите.
Варуфакис увери, че страната ще остане в еврозоната, но поиска по-леки условия, които да не бъдат налагани със сила. „Няма да приемем поставени цели, за които знаем, че икономиката ни не може да изпълни", каза най-популярният политик в Гърция.
Междувременно заместникът му Димитрис Мардас обяви пакет от мерки за свиване на разходите на държавната администрация с около 300 милиарда евро. Отделно, СИРИЗА започна борба с контрабандата и укриването на данъци.
Заради подновената сага с възможен фалит на Гърция, рейтингова агенция "Стандард енд Пуърс" понижи кредитния й рейтинг още по-надолу до категория "боклук" ("junk").
Европейската централна банка пусна машините за печатане на пари на бързи обороти и е проява единствено на неясни стандарти политиката на ограничаване на Гърция от евтините пари. Парите печатани от ЕЦБ не представляват актив, тъй като нито материализират право на вземане срещу Централните банки ( въпреки, че в процесуален и формално-юридически смисъл в преобладаващата част от европейските законодателства се съдържат условни правила за това), нито изразяват някакво съотношение на съществуващи в реалността материални активи, с които тези хартии да бъдат заместени; в случай че същите погинат или заличат голяма част от стойността си. Рисковете от погиването на парите или унищожаването на тяхната стойност не се покриват от ЕЦБ, а от притежателите на въпросната хартия - европейските данъкоплатци,т.е на гражданите на всички държави разплащащи в евро. Цената на т.нар. Количествени облекчения за последната година унищожиха 12% от стойността на единната европейска валута,т.е 12% от покупателната стойност на притежателите на единна европейска валута, а гърците са в същото качество като всички останали държави от еврозоната а именно -на притежатели на такава валута, засегнати от политиката на ЕЦБ ; респективно с право да се радват на ползите от тази политика - евтините кредити.