Референдумът в Македония, който трябваше да потвърди Споразумението с Гърция за името на страната и да я приближи до интеграция в Европейския съюз и НАТО, не успя да събере достатъчно гласоподаватели пред урните.
По данни на македонската Държавна избирателна комисия избирателната активност в изборния ден е била 36,87%, а гласувалите са малко над 660 хиляди македонски граждани. За успех на референдума и конституционни промени беше необходимо в гласуването да участват над 50 процента от всички македонци, имащи право на глас.
Въпросът, на който те трябваше да отговарят, бе:
"Подкрепяте ли членството в Европейския съюз и НАТО с влизането в сила на Договора между Република Македония и Република Гърция?".
За сметка на недостатъчната избирателна активност първичните резултати сочат огромна подкрепа за договора с Гърция, който щеше да доведе и до промяна на името на страната на "Република Северна Македония".
Междинните данни при 98 процента обработени протоколи показват, че 91,48% (605 016 души) са гласували "за".
Недостатъчната избирателна активност ще прати въпроса за гласуване в македонския парламент. Министър-председателят на Зоран Заев вече коментира, че ще свика предсрочни парламентарни изори, ако от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ бойкотират конституционните парламенти в парламента.
Това беше първият коментар на Заев след края на изборния ден в страната, който приключи в 19:00 ч.
Македонският премиер обяви, че проведеният днес референдум е бил "мирен и демократичен". По думите му, ако мнозинството от взелите участие в него граждани са гласували със "за", то тяхната воля трябва да доведе до законови промени.
"Очакваме депутатите от ВМРО-ДПМНЕ да се съобразят с демократично взетото решение, защото в противен случай ще трябва да употребим друго средство, а това означава предсрочни парламентарни избори", каза македонският министър-председател.
Избирателната активност съвпадна с прогнозните данни за около 35%.
От кабинета на Заев вече дадоха заявка, че дори референдумът да не се счете за валиден, това няма да промени политическата воля за членството на Македония в ЕС и НАТО. Резултатът обаче може да доведе до удар по политическата програма на Заев, пренареждане на силите зад управляващото мнозинство и връщане на Македония към изходна позиция след няколко месеца кампания в подкрепа на споразумението с Гърция.
Референдумът трябваше да е следващата стъпка в решаването на дългогодишния конфликт на страната със съседна Гърция, която е против използването на името "Македония". След 27 години неуспешни опити за намиране на консенсус, правителствата на македонския министър-председател Зоран Заев и гръцкия премиер Алексис Ципрас най-накрая успяха да постигнат договорка.
На 12 юни 2018 г. стана ясно, че според споразумението Македония ще приеме името "Република Северна Македония". То обаче трябваше да бъде подкрепено чрез референдум, на който македонските граждани да изразят своята позиция по въпроса.
Премиерът Зоран Заев и управляващата коалиция започнаха онлайн кампания, с която призоваваха населението да гласуват "За" на референдума. Високопоставени лица от Европейският съюз също призоваха македонците да гласуват и да дадат своята подкрепа.
Същевременно опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ се обяви против сделката с Гърция. Същото направи и президентът Георге Иванов. В страната започна й друга кампания - за бойкотиране на референдума вместо гласуване с "Против". Причината е, че при бойкот няма да бъде изпълнено изискването над 50 процента от македонските граждани да вземат участие в него, за да бъде валиден той. Така дори гласовете "За" да са повече, това е без значение.
