Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Български и македонски учени: Спорът за националната идентичност е остаряло разбиране

Учените призовават държавните лидери да не пресират разрешаването на спорните исторически въпроси Снимка: Pixabay
Учените призовават държавните лидери да не пресират разрешаването на спорните исторически въпроси

На фона на продължаващия спор между България и Северна Македония, който може да доведе до налагането на българско вето върху рамката за преговори със Скопие за допускане то членство в ЕС, група български и македонски учени изпратиха отворено писмо до премиерите и външните министри на двете държави.

В писмото си те призовават за решаването на спорните въпроси да не протича под натиск, който да дискредитира постигнатите до момента компромиси и споразумения.

Учените, подписали се под писмото, са на мнение, че вече постигнатата работа на смесената историческа комисия показва, че постигане на съгласие е възможно дори по най-трудните въпроси, но наблягат, че това е дълъг и сложен процес, на който не бива да се поставят нереалистично кратки срокове.

"Съвременните хуманитарни и социални науки разглеждат всички нации като конструирани и дори буквално "изкуствени", а националните истории - като интелектуални построения, като само един от начините, по които може да се осмисля миналото", се казва в писмото на учените.

Това е второто подобно отворено писмо, след като в началото на октомври 30 български учени - историци, историци на културата, политолози и социолози - призоваха българското правителство да преразгледа позицията си относно исканията спрямо Република Северна Македония, за да допуснем страната до преговори за членство в ЕС.

Ето и пълния текст на настоящото писмо:

До:

Бойко Борисов, министър-председател на Република България

Зоран Заев, министър-председател на Република Северна Македония

Никола Димитров, вицепремиер по европейски въпроси на РСМ

Екатерина Захариева, министър на външните работи на РБ

Буяр Османи, министър на външните работи РСМ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от български и македонски учени

Уважаеми Госпожи и Господа,

Ние, представители на хуманитарните и социалните науки от двете държави, се обръщаме към вас в този важен момент, когато на карта е поставено приятелството и добросъседството между нашите две страни и два народа. Опасяваме се, че фокусирането на преговорния процес върху проблемите на миналото поражда нереалистични очаквания и крие огромни рискове.

Проблемът е, че в целия сегашен спор по исторически въпроси се изхожда от остарели и твърде ограничени разбирания за националната идентичност, като нещо извечно и неизменно, а за националната история - като нещо свещено. При така изградената смесена историческа комисия също се възпроизвежда един модел от миналото: представителите на двете национални историографии отбраняват и се опитват да наложат утвърдените в собствената си страна интерпретации.

Съвременните хуманитарни и социални науки обаче разглеждат всички нации като конструирани и дори буквално "изкуствени", а националните истории - като интелектуални построения, като само един от начините, по които може да се осмисля миналото. Притеснително е също така, чрез преговори между две държави да се търси съгласие за само една историческа истина.

Съвременната историография отдавна е приела съществуването на множествени интерпретации, като резултат от различни перспективи. Ние живеем в плуралистични общества и работим в академична среда, която приема плурализма на интерпретациите (включително интерпретациите на миналото) за нещо нормално.

Поради всички тези причини се обръщаме към вас с призив за разбирателство по актуалните проблеми, а що се отнася до споровете и различията по исторически въпроси достатъчно би било създаването на една по-диалогична среда. Досегашната работа на смесената историческа комисия показва, че постигане на съгласие дори по най-трудните за двете ни страни въпроси е възможно, но това е дълъг процес и не бива да се поставят нереалистично кратки срокове.

При това този процес не бива да протича под натиск, който би дискредитирал постигнатите компромиси и споразумения. Всеки разказ за националното минало подлежи на преосмиляне и преоценка, но това трябва да става в свободни академични и обществени дискусии.

Подписали се: 

Катерина Колозова (Скопие)

Александър Везенков (София)

Любчо Петковски (Скопие)

Стефан Дечев (София)

Здравко Савески (Скопие)

Чавдар Маринов (София)

Димитър Бечев (Оксфорд)

Най-четените