Масовите протести във Франция прераснаха в тежки безредици в събота. В редица градове се стигна до сблъсъци с полицията, палежи и разграбване на магазини, а по последни данни около 1200 души са арестувани и 150 полицаи са ранени.
Информацията беше съобщена от френския премиер Себастиен Льокорню по време на посещение при полицейски части в Париж късно вечерта, съобщава агенция Франс прес (AFP).
"Чудо е, че равносметката тази вечер не е още по-тежка", заяви Льокорню, като определи случилото се като насилие с изключителна интензивност.
Демонстрациите обхванаха десетки градове, като според властите в тях са участвали около 550 000 души, а организаторите посочват 800 000. По-голямата част от шествията преминаха мирно, но на места се стигна до сериозни разрушения.
Един от най-тежко засегнатите градове е Лимож, където беше подпалено историческото кметство, построено преди повече от 140 години. Огънят нанесе огромни щети, а според местните власти сградата е до голяма степен унищожена.
France: The bell tower of Limoges City Hall has collapsed after a massive fire engulfed the historic building during protests. The landmark, inaugurated in 1883, was more than 140 years old. https://t.co/7F4OO6tIiD
— Clash Report (@clashreport) October 17, 2026
В Париж полицията използва сълзотворен газ и водни оръдия срещу маскирани демонстранти, които хвърляха камъни и пиротехнически средства. Бяха подпалени автомобили, а в Бордо бяха разграбени магазини на луксозните марки.
В Марсилия протестиращи нахлуха в кметството, докато в Лион беше подпален туристически информационен център. Нападения срещу обществени сгради имаше и в други градове.
Особено тежък инцидент е регистриран в Сент Етиен, където един от демонстрантите е загубил ръката си. По случая е започнало разследване на неправомерни действия на силите на реда, съобщава AFP.
Напрежението във Франция се натрупва от седмици, а съботните сблъсъци са поредната ескалация на общественото недоволство.
Протестите започнаха още в края на септември с демонстрации на гимназисти срещу лошите условия в училищата, недостига на учители и препълнените класни стаи. Постепенно към тях се присъединиха синдикати, студенти, земеделци и представители на движението на "жълтите жилетки", недоволни от високите цени, социалното неравенство и състоянието на обществените услуги.
Така ученическите демонстрации се превърнаха в много по-широк протест срещу управлението на президента Еманюел Макрон.
Пред френската телевизия BFMTV вътрешният министър Лоран Нуньес обвини групи от ултралевицата за част от насилието.
"Виждаме съвсем ясна следа от ултралевицата и радикалната крайна левица", заяви той, като уточни, че според властите организирани групи са нападали полицаи, магазини и обществени сгради.
Самият Макрон също осъди случилото се и предупреди, че извършителите на вандалски прояви и грабежи ще бъдат изправени пред правосъдието.
Междувременно вътрешният министър съобщи, че властите разполагат с множество видеозаписи на участници в насилието и през следващите дни се очакват още арести.
Кметовете на Париж, Марсилия и Лион поискаха спешна среща с премиера заради нанесените щети, а полицейските синдикати предупредиха, че силите за борба с безредиците са на предела на възможностите си.
Безредиците засилват натиска върху френското правителство на фона на общественото недоволство и предстоящите президентски избори през 2027 г.
