Това не е урок по история - това е истинската история на един български офицер, чиято памет незаслужено се губеше в забрава в продължение на десетилетия.
Това е историята на сина на български бежанци, който се завръща в освободената "стара родина", без дори да предполага, че ще участва в един от най-епичните моменти на военната й история.
Човекът, който започва службата си като доброволец в Ученическия легион, се превръща в създател на българската кавалерия, като успява да възпита цяло поколение професионални и достойни офицери от "безформената маса на нашите простодушни селяни".
Той е свидетел на раждането на новата българска държава, но и на първата й национална катастрофа. Реваншът обаче също е негово дело. Само три години след злополучната загуба на Южна Добруджа, той има ключов принос за нейното освобождение.
За добро или за лошо - нашият герой умира твърде млад, за да види как целият триумф от победите и жертвите на българската армия е пропилян.
Не доживява да види братоубийственото Войнишко въстание, не се налага да преглътне огорчението от незаслужения провал, политическия хаос и тоталната демотивация на войската в края на Първата световна война.
Не доживява да види как името му се изличава от учебниците по история на България заради политическата коректност на тоталитарния режим. Остава само смътен спомен за онзи безименен генерал от военните разкази на Йордан Йовков.
Иван Колев е роден през 1863 г. в село Бановка на 25 км от Болград в днешна Украйна. Родното му място е основано от тракийски преселници, избягали от Османската империя още през 18 век. Той е вторият син на Колю Стоянов, няколко пъти избиран за кмет на Бановка, наследник на бежанец от Пловдивската околия.
Колев е на 15 години, когато Руско-турската война приключва с освобождаването на българските земи от Османската империя. Година след като завършва Болградската гимназия, през 1883 г. той решава да замине за новосъздаденото Княжство България и се установява в София като помощник-секретар в окръжния съд.
На 22 години Колев преживява едно от най-ценните постижения на модерната българска държава - Съединението от 6 септември 1885 г., когато Княжество България и Източна Румелия се обединяват въпреки недоволството на руските власти, които дори изтеглят офицерите си от страната.
Предизвикателството не закъснява: само няколко седмици по-късно Сърбия обявява война на България, чиято армия се състои от оцелелите бойци от освободителната война, току-що завърнали се от обучение в Русия нови офицери с капитански чин и групи доброволци.
Дни след битката при Сливница, през ноември 1885 г. Иван Колев се включва в т.нар. Ученически легион, съставен от студенти, гимназисти и учители от цяла България. Тогава, както го описва биографът му майор Петко Пеев, той "разбира, че е попаднал в своята среда, че тук ще намери своето призвание" - въпреки че като легионер дори не успява да влезе в истински бойни действия.
Връщане назад обаче няма: през януари 1886 г. Иван Колев се записва във Военното училище, преминава в Трети конен полк в Пловдив, а през 1892 г. печели конкурс за обучение в италианската военна академия в Торино (той един от десетимата български офицери, завършили престижното училище).
След завръщането си в България Колев е произведен в чин ротмистър и започва да се занимава с подготовката на професионална кавалерия.
"Най-големите му усилия бяха да насочи офицерите си към съвършенство. Той ненавиждаше безделния живот и картоигрането. Немилостиво преследваше разпътството и пиянството. За него офицерът трябваше да бъде образец на честност и трудолюбие", разказват подчинените му, цитирани в биографията от майор Пеев.
По време на Междусъюзническата война от 1913 г. Иван Колев (вече полковник) е назначен за началник щаб на Пета армия под командването на генерал Стефан Тошев. Задачата на армията е да защитава София от сръбските нападения откъм Цариброд и Кюстендил.
Макар Пета армия да остава "непоколебима на мястото си до последния ден", войната приключва с катастрофа за България.
Страната е принудена да се откаже от суверенитета си върху исторически територии в полза на Гърция, Сърбия, и Румъния. Букурещкият договор от 1913 г. задължава България да преотстъпи цялата земя на североизток от линията Тутракан - Екрене, включително градове като Добрич, Силистра, Балчик и др.
Само 3 години по-късно командирът на Колев ген. Тошев ще признае, че "Добруджа нему наполовин дължи свободата си".
Действително Конната дивизия на генерал Колев играе ключова роля в Румънската кампания - не само заради възстановяването на загубените територии, но и заради намесата му в няколко критични битки и спасяването на стотици български войници, срещу които се изправят многочислените обединени сили на руснаци, румънци и сърби.
1916 г. е преломна: за пръв път армиите на България и Русия се изправят една срещу друга в преки бойни действия. "Вечно признателните" и обучени в руски военни академии българи излизат в челен сблъсък срещу "освободителите" си, които този път се връщат да завземат бившите земи на Българското царство.
Самият ген. Иван Колев е признавал, че се възхищава на бойните умения на казашката конница - най-добрата в света за времето си. Но въпреки всичко знае колко висок е залогът. Знае и как да мобилизира подчинените си.
"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи на обединението на България!"
На 6 септември 1916 г. Конната дивизия на ген. Колев спасява войските край Добрич, изправени срещу атаката на по-силната по мощ и численост армия на Антантата.
По-късно Колев съобщава на командира на III българска армия, че казаците се удивявали от факта, че "десет човека атакуват четиридесет" и че вместо българите да свалят оръжие от страхопочитание пред руската армия, се "хвърлят като кучета".
Междувременно руските военноморски сили решават да накажат България, като подлагат Балчик и Каварна на серия от разрушителни атаки. Руската бомбардировка срещу Балчик е повторена и през декември - след като отдавна сухопътните им войски са изтласкани в отстъпление на румънска територия.
Намесата на кавалерията на Колев е от ключово значение и за превземането на Тутраканската крепост на 21 септември, когато българските части са заплашени от разгром и дават тежки жертви. Под негово командване ексадронът контраатакува румънските войски преди подготовката им за финален удар и успява да разпръсне врага.
Генералът се проявява и при разбиването на руско-румънските войски при 10-дневната битка при с. Первелия, както и при превземането на Кюстенджа, Мулчова, Топра Хисар и Тузла.
Офицер - свидетел на събитията разказва удивлението, с което българската армия наблюдава хаоса в противниковите редици, когато "вериги от казаци със саби и камшици биеха румънските бегълци", които се изтеглят панически, притиснати от българите при Мулчова.
"Румъните бягат, казаците ги връщат с бой, но ... нашата артилерия тури край на спора - няколко снаряди паднаха всред група казаци и румъни - обърна в бягство едните и другите и картината стана още по-смешна, тъй като всред тълпата казаците бягаха първи и оставиха румъните свободно да се отдалечат".
Няколко месеца по-късно българските войски, включени в силите на фелдмаршал Август фон Макензен, отново влизат в Букурещ - този път като победители.
Заради отличната си намеса, ген. Иван Колев получава орден "Железен кръст" II степен и лични адмирации от Макензен
"Като сам стар кавалерист, с особен интерес следих действията на българската конна дивизия и винаги бях във възторг от нейните смели и чисто кавалерийски действия. Мога да Ви уверя в едно - че досега се беше сложило убеждението, какво атаката на конница срещу пехота е невъзможно. Вие с няколко блестящи примера го опровергахте. Много висши кавалерийски началници, мои другари, ви завиждат и не мога с писма да ги уверя, че това, което Вие сте направили - е свършен факт", казва германският офицер при връчването на ордена на ген. Колев.
Румънската кампания обаче се оказва последна за Иван Колев. По време на битките в Южна Добруджа генералът се разболява тежко.
Ето как го описва майор Пеев: "Неговите войници бяха в окопите на открито. И той остана на позицията в своя наблюдателен пункт цели осем дни и осем нощи. А там бе открито, дъждът измокряше до костите, вятърът смразяваше. И при тая обстановка, след дневното крайно напрежение, той трябваше дълго време през нощта да проучва плана за следния ден и да дава своите разпореждания. А и през останалите няколко часа на нощта той често прекарваше в безсъние, не можейки да заспи през студените нощи. Това го знаеха всичките му войници.
И затуй нямаше войник, който да не бе готов да даде живота си само по един негов знак".
Преживява зимата на 1916 г., но през май на следващата година се принуждава да замине за спешно лечение във Виена.
Съвременниците му разказват, че ген. Колев е недоумявал как съдбата го е принудила "да живее като болник и да се влачи по санаториумите", а го е спасила от сигурна смърт по време на всекидневния артилерийски обстрел в Добруджа. Терапията в Австрия се оказва твърде закъсняла.
На 29 юли 1917 г. Иван Колев умира, ненавършил 54 години.
"Неговата слава, за гордост на българския народ, ще надхвърли границите на нашата малка България. Неговото дело във военното изкуство ще се изучава и от големите и стари войски. Неговото име ще бъде записано и в страниците на всемирната история", пише биографът му през 1936 г.
Иронията е, че днес в цяла България можете да видите улици, кръстени на негово име - но дори повечето граждани, които живеят на адрес "Генерал Колев", не знаят почти нищо за него.
Дори когато усилията за отдаване на заслужена чест на ген. Иван Колев най-после успяха - вниманието отново беше изместено от неговата фигура към карикатурния му паметник.
Разказахме ви неговата история, защото повечето от вас вероятно никога не са срещали името му в учебниците си. А ген. Колев е един от онези достойни хора, които са заслужили много повече от един ред в конспекта за матурата. Заслужил е да не бъде забравен
Може би "няма да го прочетем в учебниците" но можем да отидем в Добрич да ни попее на уше Шуми Марица да ни понапръцка с народна гордост.
абе, нещо се случва напоследък - гледам разни дечурлига 5-6 клас облекли фланелки на Левски, Хаджи Димитър, Хан Крум.Както казва Дедо Хаджи - "само да не е прекалено късно"...
Да, уважаеми сънародници -фили и -фоби, но няма да стане с взаимни обвинения. Всеки трябва доблестно да признае своята собствена вина...
Всички злини за България след Освобождението са пряко или косвено причинени от Русия. Страна правила се на освободителка, на братска, демонстрира нагледно пред целия сват как се забива нож в гърба. Като започнем още от Берлинския конгрес, където не позволяват България да има представител, обявлението против Съединението и насъскването на сърбите срещу нас, Балканските войни, където отново насъскват всички бивши съюзници срещу нас, първа световна - отнасят се с презрение към условията ни да се присъединим към Антантата, а именно национално обединение, окупират ни втората световна война, като въпреки, че завършваме войната и заплащаме с кръв за съюза с Хитлер, настояват да не сме признати за победители...все пак нещастен и потъпкан народ по-лесно се владее. Това не са интерпретации, а факти и само който не е чел, той не ги знае. Тука има някои особи, които се опитват, едва ли не, да приравнят, че колкото вреда сме имали от Русия, толкова имаме сега от ЕС, НАТО и САЩ. Не съм сигурен дали това се дължи на незнание, на тъпоумие или на нещо друго, но подобно мислене дълго ще ни държи на дъното по всички показатели в ЕС, а бившите соц-републики като Литва, Латвия, Естония, Полша, Чехия и Словакия, Унгария, които отдавна изгониха и се отрекоха от "освободителите" си, вече ще ни изглеждат като Германия и Англия.
37TheRock | 15.09.201620:56 dedo adji | 15.09.201616:48 Терминът "русофоб" е измислен от руснаците и техните мекерета, за да дамгосат българските патриоти, които поставят интересите на България над интересите на Русия. Ето защо българските патриоти винаги ще са "русофоби" за руснаците, когато поставят интереса на България над този на Русия. Ето защо за един българин и патриот е чест да бъде наречен от русофилските дьонмета - русофоб! Не това са си думи със значение. Фил-Съставна част на думи със значение "който обича някого или е предан някому". Фоб-Съставна част на сложни думи със значение "който се страхува" или "враждебно настроен към някого или нещо"(идва от фобия) За един българин и патриот е чест и дълг да брани интересите на страната си! От друга страна повечето се делите и се самоопределяте като фили и фоби и браните интересите на фракциите (изток/запад) към която се самоопределяте.Това е и жалкото в случая,защото в опит да окаляте другите и да изтъкнете тези,на които симпатизирате забравяте кое е добре за България! 50 години комунизма ни мачкаше и понеже не ни стигна това,сега САЩ и Европа продължават .... 20 години ни мачкат,но кога ще спрат не е ясно и няма индикации за това! Латинската фраза Divide and conquer-Разделя и владей е в пълна сила при нас.Успяха да промият мозъците на населението и сега трудно можем да се обединим за общото благо!Трябва да спрем да мразим,но да не забравяме ,какво ни се случи ... да започнем да мислим кое е добре за нас и да започнем час по-скоро!Също така не трябва да имаме пристрастия или ако имаме такива, те да не пречат на реалната ни преценка и да разбираме ,кога едно нещо ни е в полза и добре за нас. Моля престанете,поне в тази статия да мерите пишките на изтока и запада.Този Велик българин не заслужава да му петните паметта заради интересите на други!Политиката е кофти нещо и интересите на останалите никога не съвпадат с нашите!
Първо: Поклон пред ген. Колев! Второ: Вижте паметника, преди да повярвате на авторката, че той е карикатура. Трето: Авторката дори да преписва не умее... интересно ще е да сподели къде точно ген. Колев е обяснявал как 10 наши гонят 40 казаци и т.н. и пр. Няма да успее, защото не са думи на нашия генерал, а на руски офицер. Трето: Авторкатае гъска, без извинение! И съска като гъска в тъпата си дребнава злоба.
Kleptoman | 15.09.201622:41 Никога българите не са се страхували от когото и да било, в частност и от руснаците. Когато един българин види, в нейната цялост, гнусната политика на Русия спрямо България, чувството не е омраза а погнуса и отвращение. А русите са побеждавани на бойното поле и пленени руски бойни знамена красят нашите музеи, български бойни знамена пленени от руснаците НЯМА! Никога не съм казал,че българите се страхуват!Направих дефиниция на думите фил/фоб ,какво означават и от кои думи произлизат. Погнусата не трябва да е само към русите,но и към западняците...Все пак всички сме чели ,какво е казал Чърчил по наш адрес!До ден днешен всички си гледат интересите и изобщо не ги интересува какво ние искаме или от какво се нуждаем! А относно за пленените знамена .....не само от руснаци ,ами ние изобщо нямаме пленено знаме!
Както и да го гледаме, въпрос на имперски интереси и амбиции. Но това, че руските войници и офицери са дали живота си в тази война - за нашето Освобождение- също трябва да се отчете... Което няма никаква връзка с някаква признателност към СССР, нали така?
Дедо Аджи, Факт е, че са дали живота си и за нас. Факт е, че договореностите от Берлин не позволяват на България да остане в широките си, естествени етнически рамки-западните държави се намесват активно с/у клаузите на Санстефанския договор. Лондонското споразумение също е факт. http://istmat.info/node/27183 Факт е,че Русия е знаела за нарушението чрез Санстефанския договор на Райхщадското споразумение с Австро-Унгария да не се допуска създаването на голяма славянска държава по нашите земи. Факт е, че все пак преди това е подписала това тайно споразумение. Шарена картинка. Имперски амбиции и надиграване от всички страни. Но, предполагам, Русия е била изтощена от войни и принудена на отстъпки. В неин интерес би било да има славянска държава на Балканите- под неин контрол, разбира се.
И е факт, че всичко това не ни прави задължително признателни на СССР. По никакъв начин.
>Не знам какво учат децата ти, моето научи от татко си, че трябва винаги да поставя България над всичко. Като европейска държава, надявам се. Защото ние не съществуваме в някакъв времеви или пространствен патриотичен "вакуум".
>Европейска държава сме по принуда Ето, тук вече ме изненадвате. Преди всичко, ние естествено, географски, се намираме на територията на континента Европа. Какво принудително има?
@97 Нали? Но всичко това е добре покрито със захарната глазура на приказки за прогресивни идеали и загубен социален рай... Е, да,трудно се отказва човек от "на баницата мекото", но все някога му се налага да го стори...
Дедо Аджи, Пропукването все по-очевидно е резултат на "активно мероприятие". Не казвам, че сегашният ЕС няма недостатъци, напротив. Но те не са такива, че сами по себе си да водят така бързо до драматични събития като настоящите. Относно равнопоставеността- напълно се съгласявам. НО!- За това трябват подходящи хора, които да го изискат и да демонстрират ниво на равнопоставеност, с личен пример и постоянна работа за създаване на подходящи условия на своя народ, за да демонстрира и той своята равнопоставеност с другите европейски народи. Къде са тези хора? И достатъчно ли са? Ако алчността, насилието и соцтаритаклъкът са доминантни в нашето съзнание и битие- какво признание да изискваме от другите народи?
Живи и здрав, дедо Аджи. Може и така да е. Всъщност, всички на един огън се печем. - Огъня на омразата. В името на какво? И ние не знаем. Дето има една приказка-защо да ни е лесно, като може да ни е трудно? Моите почитания...