По време на Първата световна война, както по време на всяка друга война, смъртта дебне отвсякъде.
И ако войниците не бъдат улучени от вражески куршум, артилерийски снаряд или боен газ, в мръсотията на окопите ги очакват инфекциозни заболявания, разнасяни от гризачите.
Влагата, калта, прахолякът и кръвта създават благоприятна за размножаването на плъхове среда.
Отначало американските войници опитвали с капани за мишки, но залагането и поддържането им се оказват невъзможни във военна обстановка.
Така в окопите, редом до армията, се оказват и котките.
Ship's cat on HMAS Encounter during World War I#warships #navy pic.twitter.com/pERzRrjRNs
— Hidden History (@HiddenHistoryYT) January 23, 2024
По оценка на Военноморския институт на САЩ само през окопите по време на Първата световна война преминават около 500 хил. котки.
Американските военни взимат пример от Древен Египет, където няма кораб без поне една котка, която да лови мишките и плъховете, а и да прави компания на моряците. През ПСВ пък се получава интересна симбиоза - котките ловят гризачи и се радват на храна и внимание, а войниците ги приемат като талисмани.
С течение на времето четириногите доказват и друга своя полза на бойното поле, като демонстрират умения в надушването на бойните газове, преди да са стигнали до окопите.
Котешкото обоняние е далеч по-силно от човешкото и затова писаните усещали газовите атаки почти мигновено. Тревожността и реакциите им пък на свой ред предупреждавали войниците какво се задава.
В останалото време котките повдигали духа на армията, като военните си играели с тях и им давали от дажбите си.
***REMEMBER OF THE CATS***
— Iris Schneider (@IrisEllen0355) January 28, 2024
Thousands of cats were sent into the trenches during World War I to keep rodent numbers down and serve as early warning detectors of mustard gas. So many brought great comfort to the troops as companions and mascots. How many cats survived will we ... pic.twitter.com/lzgVZAXtLI
По тази причина има и десетки снимки на войници от Първата световна война с техните котки. Според изследване на автора Лий Тамс от Смитсоновия институт котките даже са били използвани като тихи и пъргави преносители на важни съобщения.
Най-яркият пример, който Тамс открива, е от Коледното примирие от 1914 г.
Тогава именно чрез котарак на име Феликс военните от двете страни си изпращат бележки и успяват да спрат огъня по време на празника. Животното обикаля няколко пъти напред и назад през фронтовете със съобщения, затъкнати в нашийника му.
За съжаление един френски генерал се усъмнява в добрите намерения за временно примирие и Феликс е застрелян по обвинение за предателство.
Британският поет Хийткоут Уилямс пише цяла поема, посветена на котарака, като го нарича "котка на мира".
Друг котарак, останал в историята, е Том - осиновен от британската армия през 1914 г. и получил орден "Син кръст" заради смелостта си. Животното също служи като вестоносец и разнася писма по фронта и затова получава медала си.
Имената на котки от войната има и изписани на гробовете на някои военни.
Сред котките, запомнени като талисмани, са и Таби от канадските военни сили и Блеки от британските военноморски сили. Не е пресилено, че войниците приемат четириногите като герои, защото те са ги следвали по петите навсякъде, независимо от тежките условия и опасностите.
Няма статистика колко котки успяват да оцелеят в окопите. Но онези, които все пак доживяват края на Първата световна война, след това заживяват в мир като обожавани домашни любимци на своите ветерани.
