Вестникарчето, което "хвана" шпионин през Студената война

Вестникарчето Джими Бозарт знае, че двете учителки, които живеят на 6-ия етаж на Фостър Авеню 3403 в Източен Флатбуш, редовно му дават бакшиш. Всяка седмица плащат 50 цента на момчето за абонамента си към "Brooklyn Eagle", въпреки че цената е 35 цента.

През 1953 г. за едно 13-годишно момче това са много пари, признава г-н Бозарт, който вече е на 75 години. Един от онези седмични бакшиши ще се окаже обект на много важна глава от историята на международния шпионаж, драматичната дипломация по време на Студената война, която зае централно място в първите страници на вестниците преди повече от половин век.

Дори Стивън Спилбърг направи филма "Мостът на шпионите" ("Bridge of Spies"), който разказва за нюйоркски адвокат, който през 1962 г. преговаря със Съветския съюз за освобождаването на заловен пилот от ЦРУ.

В него градската легенда за Джими Бозарт и бакшиша не е разказана, но намира своето заслужено място в бруклинския фолклор. Джими е момче със скромен произход, което по неволя помага за залавянето на шпионин по време на на Студената война. Благодарение на това, Бозарт започва успешен бизнес, свързан със сериозни инвестиции в ресторанти и дискотеки.

Историята започва на 22 юни 1953 г. Джими слиза по стълбите и брои монетите, които учителките са му дали. Изведнъж се препъва, а парите издрънчават върху стъпалата. Момчето намира 45 от всичките 50 цента, но продължава да търси останалите 5.

Джими открива много тънка част от монета с лика на Томас Джеферсън. Някакси задната част е откъсната от предната и се е изтъркулила. Отпред все още личи страничният ръб и в него е сгушена миниатюрна част от черен микрофилм.

Джими се прибира в дома си на ъгъла на 43-та улица. Заедно с баща си, който работи в железницата на Ню Йорк, гледат микрофилма с лампа и лупа. "На него се виждаха колони от осем- или 10-цифрени числа", спомня си Бозарт.

Негова съученичка е дъщеря на детектив в 67-и участък. Джими занася монетата в дома на 8-класничката, но таткото не си е вкъщи. Разбирайки по-късно за странното откритие на Джими, детективът и негови колеги се надпеварват да намерят вестникарчето.

Конфискуват парите на местната църква и тези на бинго зала, където майката на Джими ходи, с идеята, че той може да й е дал монетата. Претърсват и парите на човек, от когото момчето понякога си купува сладолед. Накрая попадат на самия Джими на улицата. "Ти ли си Бозарт? Какво направи с монетата", питат полицаите нетърпеливо.

Момчето я подава в ръцете им и повече не чува нищо за нея. Повече от 4 г. по-късно, през есента на 1957 г., Джими се прибира вкъщи за уикенда. Той е първи семестър студент в политехнически институт. Баща му го посреща на стълбите. В дома им има репортери.

"Имахме много скромен дом, живеехме над един бар," разказва Бозарт. "Никой никога не идваше у нас", допълва той. Оказва се, че монетата с микрофилма съдържала кодирано съобщение, което е разпознато от съветски дезертьор. Така властите стигат до полковник Рудолф Абел - съветски шпионин, арестуван през юни 1957 г. Той е похарчил монетата по грешка години по-рано и така я е пратил на пътешествие, което завършва в ръцете на Джими.

"Мостът на шпионите" - новият филм на Спилбърг, разказва историята на Джеймс Донован (в ролята Том Хенкс) - адвокатът, който защитава Абел. В една от сцените кухият никел бива отворен с бръснач.

Бозарт свидетелства по делото срещу Абел, но монетата не е от съществено значение за доказване на случая.

И все пак, историята за вестникарчето и кухата никелова монета грабва хората. Случаен гражданин купува на Джими кола като награда. Година по-късно Бозарт я продава и с парите купува акции в мина. Там е открито огромно находище на сяра. Едва на 18 г., Джими прави сериозни пари.

През годините се захваща с различни видове бизнес, някои от които много успешни - производство на електроника, вендинг машини, дискотеки, стриптийз клуб в Лонг Айлънд, ресторант в Хамптънс, хотели, курорти и ресторанти във Флорида.

Въпреки успеха си, Бозарт иска още. "Искам монетата", отсича той. Тя обаче отдавна е дадена от ФБР на музей във Вашингтон.

#1 Уточнител 17.01.2018 в 19:57:12

ТОВАЙ НЕ Е единствената издънка на "Абел" (това не истинско име). Той прави цяла серия и накрая се издънва. Процесът се следи по целия свят. По-късно Абел е разменен зя Пауърс. Поради международната гласност, в СССР решават да произведат Абел в герой и пример за новото поколение съветски разузнавачи (доста по-некадърно от предишното)

#2 Уточнител 17.01.2018 в 19:58:29

Изв се, грешка: ТОВА НЕ Е единствената грешка .....

Новините

Най-четените