Историята на това чудо е по-интересна дори и от вида му. То е част от съветските усилия да се създаде така нареченото "летящо крило" - летателен апарат с монолитен корпус, който в случая трябва да може да каца върху специални огромни въздушни възглавници.
Това би дало неимоверно предимство на самолета, защото възглавницата се надува върху твърда земя, лед, сняг или вода, и върху нея каца машината.
Името ѝ също е любопитно - СССР я кръщава ЕКИП, съкратено от Екология и Прогрес.
На проекта бързо са лепнати няколко други прякора, сред които "летящият тиган" и "летящата чиния". Идеята и първоначалните чертежи са на професор Лев Щукиин, който участва активно и с космическата програма "Аполо-Съюз", проведена съвместно със САЩ през 70-те години на миналия век.
Технопарк СССР (неизданное) - новый вид транспорта, для обеспечения населения доступностью просторов СССР, "ЭКИП" был разработан в 1988 году. Его особенность: работа на газе, наличие воздушной подушки обеспечивало посадку на грунт или воду. Галоши были двусредные. pic.twitter.com/kZFTmgRyQW
— Красный листок ☭ (@bolshoiuuxx) April 23, 2020
Да, макар че между Изтока и Запада ледовете вече се топят, Съветският съюз не губи апетита си за свръхмодерни технологии, с които да изуми враговете.
Пред изданието "Централна Евразия: Оръжия, политика, разговори" Щукин не крие, че е заимствал идеята от американските Stealth и техния аеродинамичен вид. Професорът предлага да има два варианта - с 20 седалки и с две "палуби" с по 20 седалки в зависимост от необходимостта.
Трябвало да има и още две разлики - дали ЕКИП ще е безпилотен и ще се управлява дистанционно, или ще има място за пилот.
Лев Щукин смята, че голямата площ на "летящия тиган" предоставя повече безопасност от тази на самолетите със стандартен фюзелаж.
Странностите не спират дотук.
Вътре в ЕКИП седалките за пасажерите, за пилота и складовете за багаж са събрани в центъра. По периферията са резервоарите и пожарогасителите. Там са разположени и двигателите, които трябва да създадат достатъчно въздушна струя и тяга и самолетът да се оттласне от земята.
Технопарк СССР - революционный аппарат ЭКИП, способный летать на сжиженном газе, осуществлять посадку на воду и грунтовые аэродромы. Галоши уже были похожи на НЛО. pic.twitter.com/OOMB4COP2S
— Красный листок ☭ (@bolshoiuuxx) August 4, 2021
На изобретението се възлагат толкова надежди, че то даже оцелява разпадането на СССР.
През 1992 г. московчани виждат негов прототип на Московското моторно шоу, а през 1993 г. същият е и на Авиационното шоу на Париж. По това време из руски и западни медии вече се говори за огромни "летящи тигани", които могат да превозват до 400 пътници и 40 тона това. Едновременно.
Северносибирският борд по развитието, компания за транспортиране на храна, обявява, че иска поне 1500 самолета ЕКИП.
Междувременно текат усилени тестове на прототипите, някои от които се провалят, но други изглеждат обещаващо.
Москва не пести средства и щедро отпуска 1,2 млрд. рубли за сглобяване на машините в завода в Саратов. Там в крайна сметка са произведени два напълно завършени образеца, само че в средата на 90-те Русия е ударена от мощна хиперинфлация и производството рязко спира.
До края на живота си Лев Щукин се опитва да го поднови със собствени средства, докато не умира от инфаркт през 2001 г.
Единственият оцелял прототип се съхранява в музей до Москва и до днес смайва с дизайна си на извънземен кораб. Може и да не промени авиацията, но пък изглежда интересно и носи със себе си още по-интересна история и хрумвания.
