Светлина, сякаш светкавиците на хиляди камери светват едновременно. След това - пълен мрак.
Това си спомня Ясужиро Танака от избухването на ядрената бомба над Нагазаки. Тогава той е бил на три години и е един от хората, наречени хибакуша - оцелели по чудо и понякога против всякаква логика от ядрените взривове.
Танака е погребан жив под къщата си, което го спасява донякъде от вълната от радиация. Лицето му обаче е увредено завинаги, а няколко години след бомбардировките тялото му започва да се покрива с мистериозни струпеи.
Танака и другите оцелели от атомните бомби си спомнят за тях всеки август, когато са ударени последователно Хирошима и Нагасаки, съответно на 6 и на 9 август.
Хибакуша не са гневни или изпълнени с желание за отмъщение, те искат да разкажат историите си като предупреждение.
Жертвите на бомбардировките над Хирошима и Нагасаки по официалната статистика на ООН достигат до 200 хиляди и не сме свикнали с мисълта, че от ядрените бомбардировки има и оцелели.
Те от своя страна държат да споделят за преживяното с надеждата атомният ад никога повече да не се повтаря. Много от хибакуша - превеждано буквално като "оцелели от атомната бомба" - са с тежки здравословни проблеми заради дозите радиация, които са поели.
А през 1945 г. ефектите от радиацията дори не са били съвсем обстойно проучени. Когато пада бомбата над Хирошима, майката на Сачико Мацуо е на шест години и е в мазе на малко над километър от епицентъра.
Пред историци от Министерството на външните работи на Япония Сачико разказва, че първоначално майка ѝ е смятала, че не е пострадала сериозно. Впоследствие се оказва, че има сериозни увреждания на слуха и вестибуларния апарат. На 50 вече е диагностицирана с няколко вида рак.
Мацуо уточнява, че от лъчева болест или рак умира цялото ѝ семейство, и заедно с други хибакуша призовава за забрана на ядрените бомби.
Повечето са били деца или в ранна тийнейджърска възраст и са оцелели благодарение на странно стечение на обстоятелствата - отложени уроци в училище или бетонна стена на пътя на взрива. Други обаче са били точно срещу взривната вълна и са запазили живота си.
Освен че са се спасили по чудо, хибакуша стават свидетели на смъртта около себе си и всички гледки, които ядрените бомби са причинили - "отпечатаните" в асфалта фигури на хора, претъпканите с тежко ранени лазарети, обезобразените от радиацията тела и разрушените до основи къщи.
Мацуо споделя, че къщата на семейството ѝ била чисто нова, но след взрива изглеждало така, сякаш се е изпарила - на мястото нямало дори основи или следа от къща.
Мъж на име Танака Цунемацу на свой ред казва своята ужасяваща история - той се оказва до голяма стъклена витрина и от взрива гърбът му е пронизан от стотици стъкълца.
Цунемацу добавя за архивите, че съпругата му успява да премахне само част от стъклата, а последните остатъци са премахнати от медиците чак през 60-те години. Той не крие, че се притеснява изключително много двете му деца да не са наследили здравословни проблеми и малформации.
Някои хибакуша обаче мълчат десетки години наред, преди да се решат да се върнат към дните на ядрените бомбардировки. Въпреки това се осмеляват да говорят на висок глас, за да предупредят за опасностите, които сами можем да си причиним. Всички те имат едно желание - хората да вникнат в думите им и да си извадят поуки.
През 2023 г. японското правителство обявява, че официалният брой на оцелелите от ядрените бомби през август 1945 г. е 113 649 души. Според същите данни за 2022 г. са починали 9350 хибакуша на средна възраст 85 години.
"Не знам колко още ще мога да говоря, но ще споделям за Хирошима и Нагасаки, докато съм жив", категоричен е Цунемацу.
