Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ядреното разоръжаване: Мисия все по-невъзможна

"Хирошима и Нагасаки са единствените градове, които ще оцелеят след ядрена бомба" Снимка: Getty Images
"Хирошима и Нагасаки са единствените градове, които ще оцелеят след ядрена бомба"

Темата за ядреното разоръжаване отново се нажежава до червено.

Войната в Украйна е в разгара си, а мнението на Путин около използването на ядрено оръжие на запад се мени през седмица. Владетелят на Кремъл заплашваше, че ако е необходимо, ще защитава с атомни бомби суверенитета на Русия, но на 1 август изненадващо каза, че ядрените бойни глави не са опция.

В същото време наближава и годишнината от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки и кметът на втория град - Хидеико Юзаки - вече заяви, че атомните бомби са заплаха за цялото бъдеще на човечеството.

"Хирошима и Нагасаки са единствените градове, които ще оцелеят след ядрена бомба", подчерта Юзаки, намеквайки, че подобно чудо няма да се повтори.

Снимка: Getty Images

На фона на всичко това конференция на ООН, която продължи повече от месец, повдигна въпроса за ядреното разоръжаване и колко необходимо е то точно в настоящата ситуация. Да, Обединените нации искат разоръжаването да започне възможно най-скоро, както стана ясно от събитието, състояло се в Ню Йорк.

Унищожаването на атомните бойни глави буксува не редица места по света и Русия далеч не е единствената държава, която иска да разполага с ядрен арсенал. Северна Корея под ръководството на Ким Чен Ун не спира с изпитанията на ракети, които могат да пренасят и ядрени бомби.

Иран не се отказва от ядрената си програма, която е възможно да създаде и съответните оръжия. Китай също продължава с атомното си въоръжаване.

"Искаме свят, в който не съществуват атомни оръжия", заявяват на свой ред от ООН, подкрепени от големите имена в организацията като Германия, Швеция и Финландия, както и от редица от "зелените" партии в Европа. Надеждата е, че инициативата за разоръжаване ще дойде именно от световните ядрени сили.

Ядреното разоръжаване обаче изглежда по-невъзможно от всякога, както и диалогът около него, който тепърва ще трябва да се води с Москва, Пекин, Техеран и други.

Снимка: Getty Images

"Западните дипломати не се отказват от идеята за унищожение на атомните арсенали, но мисията става все по-трудна", признава пред "Дойче Веле" Рафаел Лос, специалист по ядрената политика към Европейския съвет. Той допълва, че след 2015 г. е станало особено лесно една държава да произведе собствени атомни оръжия.

Лос определя например Северна Корея като "ядрен ад", който може да се изсипе на главите ни прекалено лесно.

На прага на приемането си в НАТО жителите на Швеция също настояват за дебат, преди да започнат унищожаването на ядрените си бойни глави. От средата на 90-те насам Швеция поддържа тезата, че би използвала атомни бомби при нужда, без да се съобразява с международните регулации в областта.

И вместо на драго сърце да се откаже от ядрените си оръжия, Стокхолм заявява, че ще ги предостави в полза на Алианса и дори би посрещнал нова партида атомни бомби, с които да защитава НАТО.

Все по-малко релевантна започва да изглежда и така наречената "Теория на ядреното възпиране", според която атомните бойни глави по света са гаранция, че от страх никой няма да натисне червеното копче.

Снимка: Getty Images

От изданието Vox посочват, че в момента тази теория е по-скоро опасно и измамно успокоение, отколкото доказан факт. Първо и най-важно, подчертават от Vox, в тази хипотеза се включва подразбирането, че всички лидери на ядрени сили са разумни и рационални и се ръководят изцяло от хуманитарни доводи.

Подобно твърдение не може да се приложи върху много от световните лидери, начело с Владимир Путин и Ким Чен Ун, които ръководят крайно нечовешки режими.

И второ, тази теория е била измислена по време на Студената война, когато употребата на ядрени оръжия е била равносилна на атомен Армагедон, описан например в романа "На брега" на Невил Шут. В момента обаче има държави, включително и Русия и Китай, които разполагат с по-малки бойни глави.

Те ще нанесат кошмарни поражения върху засегнатите от тях региони, но със сигурност няма да доведат до ядрена зима и унищожение на цялото човечество.

Освен Китай, Русия и КНДР, с ядрени бойни глави разполагат и САЩ, Франция, Пакистан, Индия, Израел и Великобритания - факт, който силно безпокои държавите без атомни бомби.

Последният форум в подкрепа на ядреното разоръжаване преди този на ООН от тази година се състои през 2015 г. и не успява да постигне консенсус какви да са мерките, с които да се постигне разоръжаване, особено в Близкия изток.

Призивите за масово унищожение на ядрените бойни глави се засилва отново не само заради войната в Украйна, но и заради разрива в дипломатическите отношения между двете най-големи ядрени сили - САЩ и Русия. Опасенията растат и заради изказвания като това на Путин от март месец тази година, което гласи: "Защо ни е свят, в който я няма Русия?".

Затова тази година действията по Договора за неразпространението на ядрени оръжия (ДНЯО) ще са от критично значение, най-малкото защото ако неуспехите в областта продължават, това подкопава фундаментите на договора.

"Ясно е, че ядрените държави очевидно не успяха да изпълнят своите отговорности за разоръжаване", пише бившият генерален секретар на ООН - Бан Ки-мун - в мнение за Foreign Policy от миналата седмица.

"Ядрените оръжия ще стават все по-разпространени, ако международната общност продължава да пренебрегва ДНЯО", заявява още той.

ООН продължава да се надява, че ще задвижи Договора си за забрана на ядрените оръжия, съставен още през 2021 г., който е подписан от общо 86 държави, сред които обаче не са големите ядрени сили на света.

Този договор от мнозина се разглежда като по-сигурен път към ядреното разоръжаване, само че опасенията доколко ще се спазва остават.

Снимка: Getty Images

В Хирошима на 6 август ще бият оцелялата от бомбардировките камбана и ще поднесат цветя на огъня, който ще гори, докато и последната ядрена бомба не бъде унищожена. Междувременно Япония бие и камбаната в преносния смисъл, като не спира да предупреждава от опасността от ядрените арсенали.

Именно в Хирошима ще се състои и срещата на Г-7 през 2023 г., когато се очаква унищожаването на ядрените бойни глави да е основна тема на дискусиите

   

Най-четените