Ако съветската "Жужалка" е озадачаваща, то "Шведската рапсодия" е дори още по-плашеща. И двете принадлежат към списъка с радиостанции, които наглед не излъчват нищо, освен монотонно жужене, бръмчене и равноделно пиукане.
Само че в изненадващи моменти звуците се прекъсват от човешки глас, изричащ уж несвързани цифри, думи и имена.
При "Шведската рапсодия" гласът е детски, което прави станцията по-зловеща.
Всъщност тя не е шведска, а полска и започва да излъчва някъде през 50-те години на миналия век. По-внимателните слушатели разпознават "Рапсодия номер 1" на шведския композитор Хюго Алфвен или поне ноти от нея, които се чуват почти постоянно в ефира, преди да бъдат прекъснати от детския глас.
Гласът говори на немски и обикновено започва диктовките си с призив "Внимание!".
Следват поредица от числа или морзови кодове. Понякога числата се повтарят настоятелно, друг път - не. За разлика от "Жужалката", при която и до днес жуженето се прекъсва в съвсем случайни часове и минути, при "Шведската рапсодия" излъчването на кодираните съобщения винаги започва на кръгъл час.
С времето радиолюбителите забелязват, че полското тайно радио има сложен, но внимателно подреден график, който следва неотлъчно.
През 1998 г. Полша официално признава, че "Шведската рапсодия" е била част от арсенала на полското разузнаване.
Разсекретени документи сочат, че числата са били кодове, изпращани към източни шпиони, внедрени в Западна Европа.
Музиката и гласът не са възпроизведени от човек, а от машина, разработена специално за тази цел още от националната сигурност в Източна Германия.
Данните разкриват, че всички произнесени комбинации от цифри са равни на позивния номер на конкретен агент, след което морзовите кодове са съобщенията, предназначени за него.
По-голямата част от позивните са петцифрени. Самите агенти са обучени отрано да разпознават позивните си и да настройват радиото на точната честота.
По сходен начин функционира не само "Жужалката" на СССР, а и редица други съветски станции, които излъчват криптирани съобщения. Разликата е, че "Шведската рапсодия" работи далеч по-подредено и добре организирано. Или поне така изглежда.
По всички правила тя би трябвало да е прекратила дейността си още след разпада на Съветския съюз.
Само че станцията продължава да се хваща и да излъчва съобщения.
Гласът е същият, напомнящ глас на малко момиче, само че съобщенията вече са на английски. Отново се чуват петцифрени комбинации, които се повтарят от два до пет пъти. По документи честотите са заети от обикновена цивилна радиостанция, само че при фино настройване се долавя "Шведската рапсодия".
Единственото обяснение е, че в момента тя се използва от западното разузнаване за агенти на НАТО.
Никой обаче няма твърди доказателства за това или за каквато и да било друга цел на радиото.
