Ако извънземните идват, този телескоп е трябвало да го усети. Затова и някои са го определяли като "Телескопа на Апокалипсиса" с идеята, че щом той надуши извънземни, които са на път към Земята, значи краят е близо.
Освен това Аресибо, радиотелескоп, който се намира до едноименна обсерватория в Пуерто Рико, е бил използван в търсенето на следи от извънземен разум.
През ноември 1974-а той изпраща съобщение от около 205 байта до звезден куп извън Слънчевата система. Въпреки че не е толкова подробно, колкото посланието на Карл Сейгън, съобщението съдържа цифрите от 1 до 10, графика на Слънчевата система, графика на самия телескоп и други.
Сега Аресибо - тази удивителна конструкция - е пред демонтаж, а надеждите за спасението му са малки.
Десетилетия наред това е най-големият радиотелескоп в света. Както много подобни на мащаб съоръжения, и той не е създаден по време на Студената война със съвсем мирни цели. Телескопът е трябвало да служи като устройство против балистични ракети, част от арсенала на DARPA - правителствена агенция към Министерството на отбраната на САЩ.
Затова и през 50-те години на миналия век е изградена широката 305 метра чиния и телескопът над нея, а чак през 60-те експертите се сещат, че могат да използват това мащабно съоръжение и за проучване на Земята и Космоса отвъд нея.
Решението се оказва гениално, защото радиотелескопът се доказва като мощен и надежден уред в обследването на звездите. Аресибо успява да постигне редица забележителни открития и почти напълно загърбва първоначалното си предназначение като сигнализатор за военна опасност и заплаха от балистични ракети.
Първото мащабно разкритие, което радиотелескопът прави, е, че годината на планетата Меркурий трае 59 дена. Дотогава се смята, че 365 дена на Земята се равняват на 88 на най-малката планета в Слънчевата система.
Нещо повече, Аресибо предоставя на учените първата по рода си радарна карта на Венера.
Планетата е обвита в облаци, така че постижението е наистина забележително, макар че в следващите години все пак се появяват и далеч по-подробни кадри.
Експертите от обсерваторията са и едни от първите, които съобщават за астероиди, преминаващи твърде близо до Земята. Потенциалните заплахи, които радиотелескопът надушва, допълнително допринасят за прозвището му като вещател на Края на света.
Първите екзопланети, бързите радиоимпулси, които идват от Космоса, ледените полюси на Меркурий са все сред откритията на Аресибо за всички тези години. Затова и почитателите на космическите проучвания започват да виждат в радиотелескопа надежда за придобиване на още повече знания, а защо не и контакт с извънземен разум.
През всички тези години за съоръжението се грижат предимно от американската Национална фондация за наука. Първоначално Белият дом планира да използва Аресибо за собствена сигурност, но впоследствие вижда в него прекрасен инструмент, с който да си служи в космическата надпревара по време на Студената война.
Сега именно от фондацията за наука потвърждават, че радиотелескопът ще бъде унищожен.
Първите тревожни новини долитат на 10 август тази година, когато аксиларен кабел се измъква от гнездото си и поврежда огромната чиния под себе си. Падащият кабел нанася върху чинията белег от над 30 метра, но въпреки това аварията не изглежда фатална. Просто драскотина, нищо повече.
На 6 ноември обаче се къса главен кабел и ситуацията се променя драматично.
Нека само кажем, че платформата, която виси над чинията, е с тегло от 900 тона и се крепи буквално на няколко кабела. Височината, на която е поставена, е 137 метра, така че няколко разхлабени или разпадащи се кабели са достатъчна причина за сериозно притеснение и тревоги.
Експертите с нетърпение очакват новините кога ще започне ремонтът на Аресибо и с чии средства ще бъде извършен той. Все пак интерес от съоръжението няма само Националната фондация за наука на САЩ, а и целият свят.
Вместо това идва тревожната вест за разрушаването на Аресибо.
Радиотелескопът е предвиден да премине през контролирано разглобяване, при което ще бъдат съхранени най-важните му части, сред които LIDAR сензор и различни по вид визьори. В миналото обаче остава софтуер, специално разработен за Аресибо, както и едно мощно оръжие в търсенето на извънземни.
Телескопът е преживял урагани, мощни земетресения и други природни бедствия, но е под въпрос дали ще устои на намеренията да бъде разрушен. Ако структурата над чинията не бъде стабилизирана, тя може да унищожи целия телескоп, дори и преди ценните му части да бъдат изнесени и запазени.
Пред National Geographic Майкъл Нолан, бивш директор в Аресибо, подчертава, че ремонтът на тези два кабела никак не е лесна задача. Само аксилиарният кабел би отнел няколко месеца за поправка, а главният ще изисква още повече време.
Тяхното скъсване от своя страна може да предизвика верижна реакция, при която кабел след кабел излизат от строя, докато накрая платформата се сгромоляса над чинията.
На този фон премахването на радиотелескопа започва да звучи сравнително логично, но екипът му няма намерение да се предава.
Служители на Аресибо заедно с учени и обикновени почитатели вече са изготвили петиция до Белия дом, която настоява за незабавни действия за спасяването на телескопа. Те смятат, че това не е бедствие, а нова възможност за любимото им съоръжение, което да бъде ремонтирано и да придобие нов блясък.
Ако до края на декември подписката събере 100 хил. подписа, Вашингтон ще бъде принуден да разгледа искането за помощ за радиотелескопа, на който до момента гледа като на нещо излишно.
"Ще ги накараме да размислят. Тази история не е приключила", заканват се феновете на астрономията и астрофизиката.
