Съветският съюз не е обичал да прави нещата по фин и деликатен начин.
Затова не е учудващо, че когато решава да развива собствена мрежа от радиолокационни станции, залага на колосални структури от стомана, които се виждат с просто око от километри. СССР дава на трите обекта името "Дуга", а западният свят ги нарича "Руския кълвач".
Необичайният прякор идва от острия, повтарящ се звук, който се чува, когато "Дуга" бъде засечена.
Той смущава авиационни контролни кули, телевизионни и радиопредаватели. Станциите са част от мащабна идея на Съветския съюз за създаване на система за ранно предупреждение. Планът започва да се разработва в началото на 70-те години на XX-ти век. Въпреки че Кубинската криза е преминала, Студената война все още е в разгара си и СССР държи да е крачка напред пред западните си опоненти.
Затова Русия започва да работи по създаването "Дуга" - масивни радиолокационни обекти, които биха могли да засекат изстрелване на балистични ракети от друг континент. До огромна степен станциите са символ на това на какъв тънък косъм се е крепял световният мир по онова време. Един засечен от "Кълвача" сигнал за изстрелване може да е бил достатъчен някой някъде из Русия да натисне големия червен бутон.
Въпреки грандиозния замисъл, Съветският съюз успява да изгради само три такива обекта - един до село Болшая Картел в Хабаровския край, един край град Николаев, днешна Украйна, и един - близо до Припят и АЕЦ "Чернобил". Първите две станции вече са напълно демонтирани, но чернобилската "Дуга" до ден-днешен е почти непокътната и все още изглежда впечатляващо.
Руснаците правят бегли опити да оставят в тайна наличието на съоръжението - на картите на мястото на "Дуга" е отбелязано, че има детски ваканционен лагер.
"Детската площадка" обаче е чудовищно стоманено съоръжение с дължина 500 метра и височина - 146 метра. С тези размери е малко чудно как тази голяма "катерушка" е останала скрита зад Желязната завеса. Още повече, че Кълвачът излъчва с честота от 10 херца и е можел да бъде чут по цялото земно кълбо.
За първи път неговите сигнали са уловени от радио-ентусиасти през 1976-а. Всъщност указ за построяването на съоръжението е издаден от Съветския съюз още през 1974-а като строежът започва почти веднага.
При проследяването на странните натрапчиви почуквания, които улавят десетки души по света, единственото, което е ясно, е, че те идват някъде далеч иззад Желязната завеса. Европейските радиа са особено засегнати от прекъсванията на Кълвача, а сигналът се хваща и по честотите, използвани от военно-въздушните сили.
Построена на 11 км от град Припят, "Дуга" е била видима отдалеч, но все пак за чужденците тя си е оставала тайна. Местонахождението й точно до АЕЦ "Чернобил" не е случайно - радиолокационната станция има нужда от чудовищни количества електроенергия, за да функционира. На местните се казва, че това е обикновен радиопредавател, в който няма нищо специално или мистериозно.
Само че дори приближаването до оградата и вратите, зад които е площадката на Кълвача, са можели да донесат много сериозни неприятности.
Отблизо обектът също е впечатляващ. Структурата по никакъв начин не може да бъде наречена красива, но трябва да се отдаде признание на инженерната мисъл, която стои зад нея. "Дуга" се състои от множество метални клетки, свързани с кабели помежду си. Конструкцията се държи от масивни стоманени пилони.
Екипът, който отговарял за работата и поддръжката на "Дуга", се помещавал в сграда на няколко метра от съоръжението. Той е включвал общо 1500 учени, военни и семействата им, които са живеели под пълната протекция на Съветския съюз с всички привилегии, произтичащи от това. В базата са им били осигурени жилища и дори детска градина.
Разбира се, аварията в Чернобил слага края не само на живота в региона, но до голяма степен и на радиолокационната станция.
Инцидентът привлича вниманието на специалисти от целия свят, чиято основна задача е да минимизират щетите от взрива в атомната електроцентрала. Така е разкрита мистерията на "Дуга" - източникът на странните шумове, които допреди 1986-а са били с неизяснен произход.
Съоръжението е изоставено непосредствено след аварията след заповед за евакуация - поредното доказателство за специалното отношение, с което са се ползвали работещите около Кълвача.
Докато властите обмислят как да постъпят с Припят и околните градове, екипът на "Дуга" вече е изтеглен от опасната зона. Обектът е щателно почистен и консервиран с идеята скоро отново да влезе в експлоатация, но след оценка през 1987-а се оказва, че това е напълно невъзможно. През 1989-а година долавяните от Кълвача сигнали спират окончателно.
Заради колосалния вид на "Дуга" и заради опитите на съветските власти да запазят в тайна за какво точно служи, покрай нея има и доста конспиративни теории. Най-популярната от тях гласи, че тази купчина стомана всъщност е мощно психотропно оръжие за контрол над човешкото съзнание.
Други смятат, че е служила като средство за влияние върху климата, далеч преди да се заговори за HAARP.
До крайност в налудничавите теории стига режисьорът на документалния филм "Руският кълвач" - Фьодор Александрович, който е на мнение, че аварията в АЕЦ "Чернобил" е предизвикана нарочно, за да се скрие истинското предназначение на Кълвача.
Вярно е обаче, че дори и напълно изоставено и отчасти демонтирано, съоръжението изглежда респектиращо и служи за доказателство докъде е бил готов да стигне и колко средства може да жертва Съветският съюз в надпреварата си със Запада.
