Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да играеш срещу родината си, да вкараш победния гол и да излезеш с чест от ситуацията

Бреел Емболо излезе с чест от един от най-тежките си дни във футбола Снимка: Getty Images
Бреел Емболо излезе с чест от един от най-тежките си дни във футбола

На 12 ноември 2015 г. Базел и Грасхопър играеха мач от швейцарското първенство.

Базел губеше с 2:3 4 минути преди края и спечели корнер - една от последните възможности за изравняване на резултата.

Но точно преди ъгловият удар да бъде изпълнен, едно 18-годишно момче се приближи до главния съдия. То си призна, че корнер не бива да има, защото топката го е ударила преди да напусне очертанията.

Това беше Бреел Емболо, а неговият тим Базел загуби онзи мач.

7 години по-късно същият футболист блесна на много по-голяма сцена с друг на пръв поглед дребен, но красив жест.

Емболо не отпразнува гола си срещу камерунския национален отбор, тъй като е родом от Камерун.

Нападателят донесе победата на Швейцария с 1:0 над африканския противник в първия си мач от Мондиал 2022 и прикова вниманието не само към своята лична история, но и към тази на още доста играчи от швейцарския отбор.

Страната преминава през няколко големи имигрантски вълни през последните десетилетия. През 50-те италианци, испанци и португалци пристигат да търсят работа в малката, но богата страна.

През 80-те и 90-те в Швейцария се заселват югославяни, предимно от албански произход, които бягат от войната. През 2000-те - хора от Африка, Азия и от Европейския съюз. Така днес 25% от жителите на Швейцария са чужденци, а в националния отбор преобладават играчите, които не са с швейцарски корени.

Една от най-известните победи на Швейцария - 1:0 над Испания на Мондиал 2010 - беше постигната от децата на турски мигранти като Инлер, Дердьок и Якин. 8 години по-късно Сърбия беше победена от македонеца Джемайли, хърватина Гавранович, босненеца Сеферович и косоварите Бехрами, Джака и Шакири.

Даже се стигна до политически скандал, когато последните двама отбелязаха головете за обрата и ги отпразнуваха с характерния символ на албанския орел.

На сегашното Световно първенство пък Камерун беше победен не само от камерунеца Емболо, но и от потомъка на нигерийци Аканджи и сенегалеца Соу.

Тази интернационалност разделя Швейцария на отделни части с различни езици - на юг се говори италиански, на запад френски, а на север и на изток - немски.

Бреел Емболо говори френски, тъй като е роден в камерунската столица Яунде, живял е в Африка до 5-годишна възраст, а после е заминал с майка си във Франция.

На френска земя тя среща швейцарец и се мести в Швейцария заедно с новия си съпруг и с малкия си син.

"Все още чувствам Камерун много близо до мен. Повечето ми роднини са там. Опитвам да го посещавам веднъж-два пъти годишно, за да не губя връзката си със страната. Важно е за мен да не забравям откъде съм", признава Емболо.

"Когато отида в Камерун, в главата ми изплуват различни спомени. Баща ми продължава да живее в Яунде, така че имам силна връзка с родината".

Още 17-годишен Емболо вече блести и е смятан за суперталант, предрича му се звездно бъдеще. Повикан е и в камерунския национален отбор, но избира Швейцария, което е далеч по-перспективна възможност за кариерата му.

"На тази възраст е толкова трудно да направиш избор, аз отложих решението с няколко месеца", спомня си Бреел. 

Въпреки емоционалната връзка с Камерун, нападателят осъзнава, че вече не е напълно камерунец. Все пак от 20 години живее другаде.

"Най-трудното беше да се адаптирам психологически към Швейцария, но мисля, че успях. Сега съм 60-70% швейцарец, не африканец".

В интервютата си Емболо често споменава селекционера на националния тим Мурат Якин, който му дава шанс още в Базел и се превръща в негов ментор.

"Якин винаги е очаквал много от мен. Продължихме постоянно да контактуваме и той ме съветваше и след като напуснах Базел".

Мурат Якин е бивш национал на Швейцария заедно с брат си Хакан, а и двамата са етнически турци. Тяхната история е типична за много от швейцарските национали и фактът, че бившият защитник стигна до треньорския пост в отбора е показателен за съществуващата приемственост.

Преди мача срещу Камерун, Якин отиде до агитката на Швейцария, за да види феновете на отбора - те никак не бяха много, така че ги поздрави почти един по един.

За съжаление, двубоят не предизвика голям интерес в Катар и на стадиона останаха доста празни места. 

Малцината камерунци създадоха атмосфера с барабани, цветни знамена и облекла, а някои признаха, че са пристигнали изцяло на разноски на президента на местната федерация - легендата Самуел Ето'о.

Скромната бройка зрители се оказа оправдана, тъй като в самия двубой интересни моменти почти нямаше.

През първото полувреме тишината на стадиона се нарушаваше предимно от барабаните на камерунците, пратени от Ето'о. В началото на втората част дойде единственият гол - Емболо се разписа и вдигна извинително ръце. Изглеждаше, че даже съжалява за постъпката си.

Това беше странен момент в един тежък мач за него. Но играчът се държа достойно и показа специалното си отношение към своята родина, същевременно превръщайки се в герой за Швейцария.

След мача Емболо поздрави приятелите си от камерунския отбор и даже се облегна на главата на един от тях, Жан-Пиер Нсаме, сякаш в момент на разкаяние.

"Емболо ми е приятел", обясни после Нсаме. "Историите ни са много сходни. Той е камерунец, който играе за Швейцария, а аз съм отчасти швейцарец и съм прекарал доста време там, но играя за Камерун. И аз не бих празнувал гол в неговата ситуация. Реакцията му показва какъв страхотен човек е".

"Във футбола трябва да покажеш не само физически, но и морални качества", подчерта още Нсаме.

"Познаваме се, той е малкият ми брат", каза за Емболо селекционерът на Камерун Ригоберт Сонг. "Често говорим по телефона и искам да го поздравя. Честно е да го направя. Това, че сме от различни отбори, не означава, че не може да сме братя", коментира треньорът.

А какво каза самият Бреел Емболо? Всъщност той не пожела да говори след мача - емоциите явно бяха твърде силни и твърде разностранни.

Но след като остави зад гърба си един от най-трудните си дни във футбола и излезе с чест от него, нападателят е готов да се завърне по-силен.

И да поведе Швейцария към нещо голямо на това първенство.

   

Най-четените