Трябва ли спортните филми да разчитат основно на динамиката и зрелищните сцени, а сценарият да е писан като по шаблон от 1986 г.? Спор по този въпрос се разгоря между мен и двама от колегите покрай новия филм на Брад Пит "F1: Филмът".
Ако не сте разбрали, филмът не ми хареса основно заради плоския сценарий и изтърканите диалози, които отказвам да приема като неразделна част от спортното кино.
На мнение съм, че спортните филми не са само епични сцени и шумни състезания. Зад много от тях стои изкусна режисьорска работа, майсторска актьорска игра и завладяващи човешки истории.
И не само го мисля, но и съм събрала 10 филма, които доказват горенаписаното.
Подбраните заглавия са получили високи оценки от зрителите и от критиката, а някои от тях са и носители на най-престижната награда в киното.
Разгледайте галерията горе, преди отново да кажете, че стабилният сценарий и спортните филми не вървят ръка за ръка.
P.S. Знам, че галерията включва множество драми и биографични филми, за които въпросните колеги - Антон Биров и Венцислав Божев - дебело ми подчертаха, че не слагат под един знаменател с "F1: Филмът", но не оставям място за вратички. За мен има добри и лоши примери в киното.
••• Ревюто ми за "F1: Филмът" прочетете тук:
