The Hollywood Reporter оцени "Съдилището"

Филмът на Стефан Командарев "Съдилището" е българският претендент за "Оскар", пише популярното американско издание за кино "The Hollywood Reporter" и коментира, че българският режисьор надали е имал представа доколко актуален ще бъде неговият филм, когато за първи път му е хрумнала идеята.

Вижте целия текст за българския филм, публикуван в The Hollywood Reporter с автор Ник Холдсуърд:

Сюжетът се развива през Студената война - когато отчаяни хора от Източна Европа се опитват да избягат от потисничеството и мрачния безперспективен живот на застойния комунистически режим, като бягат на Запад. "Съдилището" вероятно ще предизвика сравнения със сегашната мащабна бежанска криза в Европа, дължаща се на прилива на хора от Сирия, Афганистан и Близкия Изток.

"Не сме предвиждали, че ще се случи това", казва Командарев. "Но емигрант от Афганистан бе убит на българската граница - точно както емигрант от друго време умира в нашия филм".

Базиран на оригинален сценарий, сюжетът започва да се оформя във въображението на Командарев, когато той работи върху документални филми, заснети в граничната зона между България, Гърция и Турция.

"Азбука на надеждата" (2003 година) проследява живота и възпитанието на деца от етнически турски семейства в България, останали в страната, след като правителствената политика предизвиква масова емиграция към Турция. "Хляб над оградата" (2002-ра) разглежда живота на едно от най-потиснатите религиозни малцинства в България - католиците, разглеждайки живота им наравно с православните християни и мюсюлманите.

След работата си по втория си художествен филм - по-ексцентричния "Светът е голям и спасение дебне навсякъде" (българският претендент за "Оскар" през 2009 година), Командарев се връща към темите на документалните си филми и започва да проучва масовата емиграция от България през Студената война.

"Отправната точка беше, когато осъзнах колко интересно място е тази граница.

През периода на комунизма - преди повече от четвърт век - потенциалните невъзвращенци от комунистическия блок са се опитвали да избягат в Гърция или Турция, пресичайки незаконно тази граница. Сега хиляди емигранти от Сирия също пробват късмета си да пресекат същата тази граница, но в обратната посока - към "обетованата земя" на Европейския съюз".

Въпреки че бежанците, търсещи спасение от войната и неумолимия напредък на ИДИЛ в Сирия и Ирак вече са факт в Европа, когато той снима филма, нещата са далеч от това, което се случва сега:

"Никой от нас не е и очаквал, че емигрантската криза в Европа ще се случи в толкова плашещи мащаби", казва той.

Командарев подчертава, че филмът не е някакъв тип политически коментар за сегашната емигрантска криза.

Учил за детски психиатър - и практикувал пет години тази професия, преди да се заеме с кино - основният му интерес е върху семейните отношения.

"Подобни основни елементи, върху които се крепи личността - като увереност, любов, надежда, вяра - могат да бъдат възприети и научени само в рамките на семейството. Може би снимането на филми е моят начин да се справя със сегашната криза на морала и идентичността, която изпитваме в момента в България. Забравили сме какво е добро и зло, изгубили сме ценностната си система".

Семейните ценности са в основата на "Съдилището".

Историята се концентрира върху отношенията на млад мъж с неговия баща, планински водач, който помага на невъзвращенци да преминат през границата на Запад.

Филмът според Командарев е "много по-реалистичен" от "Светът е голям и спасението дебне отвсякъде":

"Всеки от героите във филма има реален прототип. Всичко, което виждате на екрана, е реално: историите, бедността на хората в региона, бежанците, които пресичат границата ежедневно".

"Съдилището" обаче съдържа и забавни елементи и предлага шанс за спасение на главните си герои.

"В края го приемам като оптимистичен филм, защото вижте как героят Васко - синът, действа, поема отговорност за миналото и бъдещето. Това за мен е начинът, по който и в този филм "спасението дебне отвсякъде".

Може би това прави третия филм на Командарев най-личния за него до този момент.

"Мисля за бъдещето на двете ми деца в моята страна и се притеснявам. Ето защо във филмите си се опитвам да представям истински и автентично ситуацията в съвременна България - и да задавам въпроси. И надеждата ми е това да допринесе за преобразяването на страната ми в по-добро и красиво място".