Ако нямате конкретни планове за 18 ноември 2115 г., може да си отбележите една определено интересна кинопрожекция, която ще се състои на този ден.
Тогава е насрочена премиерата на филма на Джон Малкович и Робърт Родригес, който ще бъде скрит от публиката в следващите 100 години. Това, както авторите му отбелязват, означава, че никой от нас няма да може да го гледа.
Лентата със заглавие „100 години: Филмът, който никога няма да гледате" всъщност е част от рекламна кампания за коняка „Луи XIII", изключително луксозна напитка, отлежаваща в продължение на 100 години.
Холивудските знаменитости Малкович и Родригес са наети да направят филмов проект, отразяващ именно тази философия, но в областта на изкуството: създаването на нещо, на което никой от твоето време няма да може да се наслади.
Робърт Родригес е режисьор на филма, а Джон Малкович е в ролята на сценарист и главен актьор. Филмът им е заключен в специален сейф, който автоматично ще се отвори на 18 ноември 2115 г. и тогава предварително подбрана аудитория ще може веднага да го изгледа.
Билети за събитието вече са раздадени на 1000 „влиятелни личности" с покана за техните наследници.
Разпространените три тийзъра на филма дават известна представа за „100 години: Филмът, който никога няма да гледате", макар че кадри от тях не са използвани във финалния монтаж.
Кратките клипове представят три варианта на възможно бъдеще, в което филмът най-сетне ще бъде отключен: в първия светът е „завладян" от природата, във втория извънземни са кацнали и са направили живота още по-технологичен, а в третия контрола над земята са поели „хуманоидни роботи".
Но за какво става въпрос в самия филм?
Подробности за сюжета липсват и е ясно само, че Малкович е изучавал как футуризмът и научната фантастика отпреди 100 години са си представяли днешния ден. „Някои от прогнозите са необичайно точни, но естествено повечето неща са невъобразими. И мисля, че точно такова е бъдещето за повечето от нас", казва той.
Макар целият проект да е един огромен маркетингов трик, той представлява и интригуваща концепция, която повдига някои въпроси за смисъла на изкуството и за стойността на киното.
И най-вероятно ще успее да събуди интереса на онези, които могат да си позволят бутилка коняк за 3000 долара.
Интересно на какъв носител е запаметен филмът и дали ще има технологична възможност да се разчете след 100 години...