Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

120 години Хичкок - майстор на съспенса

В средата на август отбелязваме годишнина от рождението на може би най-великия режисьор на всички времена - Алфред Хичкок. По този повод в нашата галерия ви припомняме някои от задължителните му филми: Снимка: iStock / Getty
В средата на август отбелязваме годишнина от рождението на може би най-великия режисьор на всички времена - Алфред Хичкок. По този повод в нашата галерия ви припомняме някои от задължителните му филми:
"Прозорец към двора"

Освен вторият великолепен филм, който дуото Хичкок-Грейс Кели прави, това е един и от най-добрите и напрегнати трилъри на Хичкок. Филмът няколко пъти е бил вдъхновител на повторна адаптация с подобни елементи, но никой друг не се е справял така, както Хич.
Джими Стюърд играе ранен фонограф, който трябва да остане на стол вкъщи за възстановяване. Компания му прави ослепителна блондинка, в ролята Грейс Кели. Всичко върви нормално, докато Стюърд не започва да наблюдава съседите си с бинокъл и не започва да подозира един от тях в убийство. Напрегнат и изключително добре разказан, "Прозорец към двора" е класа и чудесно кино в едно.
"Психо"

И до днес "Психо" се смята за шедьовъра на Хичкок. И това като се вземе предвид, че по времето, когато британецът иска да го заснеме, нито едно студио не иска да го финансира. В крайна сметка Хич прави проекта сам и организира премиерата си сам, като моли зрителите да не закъсняват. Всички влезли в залата биват заключени, за да не може никой да влезе вътре по време на прожекцията и да ги притеснява. Снимка: Paramount Pictures
"Психо"

И до днес "Психо" се смята за шедьовъра на Хичкок. И това като се вземе предвид, че по времето, когато британецът иска да го заснеме, нито едно студио не иска да го финансира. В крайна сметка Хич прави проекта сам и организира премиерата си сам, като моли зрителите да не закъсняват. Всички влезли в залата биват заключени, за да не може никой да влезе вътре по време на прожекцията и да ги притеснява.
Из Холивуд се носят легенди за първите реакции на зрителите от известните сцени в този филм, а те са множество. Като се започне от сцената под душа, тази в спалнята на майката и финалнитедуми на Норман Бейтс, "Психо" е класика, класика, класика... Хичкок прави филма чернобял абсолютно нарочно и изкупува всички копия на книгата на Блох, за да не може зрителите да знаят финала по-рано.
"Въжето"

Базиран на пиеса този великолепен камерен филм на Хичкок се опитва да имитира снимането на филм в един кадър. Фактът, че действието се развива в една стая позволява това... Историята пък разказва за двама приятели, които решават да убият човек, да организират парти и да скрият трупа на видно място в апартамента, само за да разберат дали може да им се размине. Няма да ви издаваме финала, ако не сте гледали филма, но ако познавате стила на Хич може да се досетите как свършва всичко.
"Набери М за убийство"

На английски този филм звучи толкова по-добре – Dial M for Murder! Първи опит за дуото Хич-Грейс Кели, което се получава великолепно и за двамата. Плотът отново е в апартамент - мъж наема човек, който да убие жена му, докато той има бетонирано алиби. Представете си учудването му, когато се прибира и вижда жена си жива, а наемника наръган с ножици.
Оттам насетне интригата се заплита, а Грейс Кели е ослепителна. Ако някой и до днес се чуди защо Хичкок до последно моли именно нея да се върне от Монако, за да снимат още поне един филм заедно, веднага ще разбере, щом я види тук.
"Шемет" ("Световъртеж”)

Филм за обсесия, мъжко его и провокативна блондинка. Три от любимите теми на Хичкок. Джими Стюърд е мъж нает от свой приятел, за да преследна съпругата му, която той подозира в изневяра. Нещата се заплитат, когато персонажът на Стюърд започва да усеща силно влечение към жената и почти става обсебен от нея, а някъде към финала и той, и зрителят разбират, че нищо не е такова, каквото е изглеждало в началото.
"Марни", "Птиците", "Да хванеш крадец"

Разбира се, към тази перлена петорка е хубаво да добавим и заглавия като "Птиците" (на снимката), "Марни" и "Да хванеш крадец". Последният е и финалната колаборация между Грейс Кели и Хичкок. В първите два пък той работи с разкошната Типи Хедрън. След "Марни" двамата никога повече не се срещат, но историите за техните отношения още кънтят из коридорите на Холивуд.

И трите филма са великолепни, а ако искате да научите повече за онова, което може би се е случвало на снимачните площадки по време на снимките на филми на Хичкок, то ви препоръчваме да видите биографичните "Хичкок" с Антъни Хопкинс и "Момичето" с Тоби Джоунс.

Тази година в средата на август светът на киното празнува 120 години от рождението на човекът, който Франсоа Трюфо нарича "най-великият режисьор на всички времена". Човекът, чието второ име е съспенс. Тиранин, гений, почитател на блондинките и кръвта. Визионер и новатор за времето си. Колос на седмото изкуство.

Британец със странно чувство за хумор и великолепно чувство за кино – Алфред Хичкок.

Великият майстор на трилъра и хоръра казва, че идеята да убиеш човек никога не идва трудно, по-ужасно е, когато трябва да се отървеш от трупа и да разчистиш след себе си. "Защото едно убийство никога не е лесно. Това се опитвам да покажа. Убийството е трудна, мръсна и неприятна задача."

Самият Хичкок е човекът, създал едни от най-ярките и уникални трилъри и хоръри в историята на седмото изкуство. До този момент не се е появил режисьор, който да успее да бие неговия подход към разказването на страшни истории и да има нюха, който Хичкок носи по рождение към ужаса.

Най-известният хорър на режисьора "Психо", макар и създаден по книгата на Робърт Блох, в действителност е инспириран от истинската история на Еди Гийн – "Гробокопачът от Плейнфийлд". И това е само един от много случаи, когато истински психопат, служи за вдъхновение на седмото изкуство.

Хичкок режисира повече от петдесет пълнометражни филма в рамките на кариера, продължила близо 60 години. Често е определян като най-великият британски режисьор. Превръща се в една от иконите на популярната култура в средата на XX век.

По време на своята кариера, той си изгражда специфичен и разпознаваем режисьорски стил. Много от филмите му завършват с неочакван обрат и имат напрегнат сюжет с насилие, убийства и престъпления, макар често криминалната загадка да служи само за отвличане на вниманието от психологическото изследване на персонажите. Филмите на Хичкок заемат много теми от психоанализата и съдържат силен сексуален подтекст.

Хичкок не е просто "Кралят на ужаса", това определение се отнася и до Стивън Кинг все пак, при това абсолютно заслужено.

Дори само линията на профила е достатъчна, за да разберете, че на снимката пред вас стои един от най-влиятелните режисьори в киното. Стилът на британеца е един от най-разпознаваемите. Ще го усетите, помиришете, видите и разберете по съспенса, който е във всеки кадър. По красивите жени, с които работи през годините, от Грейс Кели до Ингрид Бергман. Всички те си приличат по едно – всички са блондинки. Хичкок не крие афинитетът си към русите жени и изпитва почти болезнена нужда да наранява, макар и само на екран, голяма част от тях. Те са фатални, измамни и желани...

Образите на мъжете в неговите филми също не правят изключение. Те са алфа мъжкари, облечени в чудесни костюми, които независимо от собствените си потиснати нужди, тайни и желания, успяват да овладеят положението. Кари Грант и Джеймс Стюарт може би са едни най-ярките имена, които може да видите редовно на екран под режисурата на Хичкок. Можем спокойно да добавим и Шон Конъри, който работи с него в един филм, но все пак филмът е чудесният "Марни".

Другото, с което Хичкок е известен, са малките роли на статист в собствените му филми, които дава на себе си. Тези и още редица други отличителни белези правят Хичкок толкова известно и задължително за гледане име в киното.

Една от най-известните фрази на режисьора гласи, че "киното, това е животът без скучните моменти." А друга казва, че "един режисьор винаги трябва да кара публиката да страда колкото е възможно повече."

Заради спецификата на своето творчество, както и поведението си на снимачната площадка, той често е наричан "тиранин" и "егоманиак". Но майстор Хич няма нищо против да поддържа този имидж. На фона на днешните "ужасии" и в киното, и изобщо в ежедневието, неговите филми звучат като детска приказка. И все пак са десет пъти по-майсторски направени от всеки треторазряден трилър, който може да си пуснете в петък вечер.

И за да завършим този текст в стила на режисьора, ще ви цитираме Хич отново, който казва, че: "Да те ударят не е толкова ужасно, само очакването за това е ужасно." Точно като в неговите филми.

По повод 120 години Хичкок на екран и в живота, и защото това наистина е един от най-великите режисьори в седмото изкуство, ние ви препоръчваме няколко негови шедьовъра. Кои са те ще разберете от нашата галерия.

 

Най-четените