Армии от кинотролове върлуват в ерата на Тръмп

Миналата седмица режисьорът Адам Сакс писа в Twitter, за да оповести Kickstarter кампания за промяна в "От другата страна". Няма значение, че трилърът на Мартин Скорсезе от 2006-а спечели Оскар за най-добър филм и $291 млн. по света.

Сакс твърди, че това е страхотен филм, провален от ужасния си финал, а именно плъхът, който притичва през екрана в последния кадър - шеговито намигване на Скорсезе към човешките "плъхове", населяващи неговата сага за полицаи и престъпници под прикритие.

Сакс казва още, че има нужда от 4000 долара, за да заличи съществуването на въпросния плъх, и до момента той вече е надминал тази сума, като си е гарантирал, че неколцина късметлии в крайна сметка ще притежават пиратско копие на "От другата страна" без гризач накрая.

Междувременно той провокира мащабна реакция в социалните медии и води до разпалени аргументи "за" и против" това сюжетно решение.

Мисията на Сакс, откровено казано, е глупава и ненужна, и в немалка степен - високомерна, не само защото има огромна разлика между това да не харесваш даден филм и това активно да се опитваш да го промениш, но и защото Сакс е почти никой, а Скорсезе е, както се досещате, ш*баният Мартин Скорсезе, за когото е чувал всеки.

Тази случка обаче е и нещо по-лошо: тя е поредният пример в серия от "вирусни" онлайн кампании, целящи да променят, оклеветят или унищожат творби, които по някаква причина са сметнати за "спорни".

Ерата на трол армиите от фенове вече е настъпила.

Тази злокачествена епоха няма официална стартова дата, въпреки че може да бъде проследена чак до 2008 г., когато критиците, които се осмелиха да не харесат "Черния рицар" на Кристофър Нолан, бяха подложени на вълна от (често хомофобски, расистки или незрели) оскърбления от пламенни негови защитници.

И все пак тя набира скорост през последните три години, благодарение на серия от сензации и скандали, разкрили грозната тъмна страна на съвременното кинофилство, в която незрели ентусиасти редовно създават истерии заради всякакви промени или обновявания на техните любими поредици от детинство, в които те са се вкопчили с плам, който би объркал дори най-вманиаченото по детското си одеялце бебе.

И това пролича най-много през 2016-а с "Ловци на духове", режисираната от Пол Фейг изцяло женска версия на блокбъстъра от 1984-а на Айвън Райтман.

Според легиони фенове сексисти, оскърблението, нанесено от Фейг, е, че той е имал дързостта да си представи по нов начин този толкова важен културен фундамент за шантави мъже, борещи се със слузести духове, като съвременна история за шантави жени, борещи се със слузести духове.

Независимо от това какви са чувствата ни към завършения продукт (който си има доста безспорни недостатъци), гневът, с който беше посрещнат филмът на Фейг от предимно мъжка орда, беше поразителен по своята агресивност и кулминира в расистки атаки срещу едната от звездите на филма - Лесли Джоунс, начело на които стоеше циркаджията на "алтернативната десница" Майло Янопулос).

Те за кратко я принудиха да напусне социалните медии. По-лошото е, че изглежда те са успели: има сериозни причини да се смята, че дискусията около филма е станала толкова изпълнена с омраза, че в крайна сметка допринесе за слабите му боксофис резултати ($128 млн. в САЩ).

И сякаш този прецедент не беше достатъчно неприятен, Джейсън Райтман, син на Айвън Райтман, в момента работи върху нов филм за ловците на духове, който съществува в същата епоха като оригинала на баща му от 1984-а, и миналата седмица обеща, че неговата част от поредицата ще "върне филма на феновете."

Това изказване беше чуто от мнозина (включително Джоунс, която беше критична към проекта на Райтман) като скрито послание към противниците на жените "Ловци на духове".

Райтман впоследствие се отказа от твърдението си като похвали версията на Фейг, а Фейг на свой ред защити Райтман, но крайното послание си остана ясно: да се бият теманета на екстремистите, да не би създателите на филма да се изправят пред гнева на шумните нърдове, които прекарват дни и нощи онлайн в оплаквания как "детството им е било съсипано" от продължения и нови версии, променили необратимо неща, които те са обичали като юноши.

Топлите спомени за любими неща от младини са естествена и присъща част от кино-фенщината. Но продълженията не ги променят; винаги можете да се върнете към първоизточника, ако толкова държите на него. Нещо повече, ако светините на детинството ви се крепят на филм за мъже, изстрелващи лазерни лъчи срещу гигантски бонбонен човек, това говори повече за вас, отколкото за някакъв опит за обновяване на киновселени.

И това е очевидна реалност за всеки човек на зряла възраст или дори тийнейджър. Това обаче не променя факта, че творците, осмелили се да скочат във водите на франчайзите, рискуват да се сблъскат с безкрайни нападки, а понякога и разруха, ако не угодят на тези банди от "клавиатурни бойци".

Питайте Райън Джонсън, чийто филм "Последният джедай" продължава да служи като гръмоотвод за фанатици на тема "Междузвездни войни" (и руски ботове!), които възразяват срещу безбройни "престъпления", извършени от сценариста и режисьор, включително подривното му ликвидиране на утвърдени канонични формули и, о, ужас!, решението му да заложи на мултикултурен актьорски състав, включително Кели Мари Тран, която се наложи да напусне Instagram заради насочената към нея омраза.

Всички, които прекарват време в онлайн киновселената, знаят, че подобно поведение вече се смята за практически естествено.

Маниаците на тема DC Comics губят разума си всеки път, в който Marvel филм получи по-добри ктически отзиви от базиран на DC комикс блокбъстър (което води до абсурдно смешни конспиративни теории, че Disney плащат на критиците).

"Черната пантера" беше оспамен с (неефективна) расистка омраза преди премиерата, както и по време на показа му по кината. "Бандитките на Оушън" бяха подложени на отвратително отношение в духа на "Ловци на духове" от "активисти за правата на мъжете", че са направили женска версия на шаблона на "Бандата на Оушън".

Феновете на Лейди Гага организираха кръстоносен поход срещу "Венъм" преди премиерата му на 6 октомври 2018-а, която съвпадаше с тази на "Роди се звезда". И буквално последната седмица, потоп от омраза в Rotten Tomatoes беше насочен срещу "Капитан Марвъл", който дебютира на 8 март и ще е първият филм от кинематографската вселена на Marvel, в който в главната роля е жена.

Някои от тези движения са просто гневни изблици на спрели в развитието си подрастващи, които са набрали смелост заради идеята, че гийк-културата е непобедима и че нейните "класики" са светини - странна позиция за хора, вманиачени по супергерои, научнофантастични и фентъзи заглавия, първоначално създавани и замислени за деца.

В случая със Сакс и "От другата страна", други хора са движени от арогантното убеждение, че феновете разбират по-добре нещата от творците, и нещо повече, заслужават собствени "идеални" версии на филми - такива, които отговарят на техния вкус и идеи - да се превърнат в реалност, независимо от абсурдността на техните желания.

Междувременно, депресиращо голям брой от тези активистки кампании се определят от недоволство срещу жените и малцинствата и от гняв срещу Холивуд, че се опитва да развие отдавна съществуващи франчайзи в по-устойчива посока като засили включването на други групи актьори и зрители.

Независимо от същността си, армиите от фенове са движени от консервативен гняв и от техният стаден манталитет.

По време, когато нетолерантните тълпи изискват правото гласът им да се чува по всякакви социално-политически теми, надали е изненадващо, че кино-феновете са обсадени от най-лошите си представители, чийто сприхав гняв е сравним единствено с нарцистичната им разглезеност.

Ако това описание ви звучи подозрително подобно на поведението, практикувано и нормализирано от MAGA тълпите на Тръмп, има сериозни причини за това: цялата кампания срещу "Ловци на духове" беше задвижена на бесни обороти (чрез шумен видео-отзив) от главното лице на нетолерантността в Америка, рупора на егоцентризма: Доналд Тръмп.

Новините

Най-четените