Динозаврите на развода

"Нашите се развеждат" - казва русолявият Грей, докато с брат му пътуват с футуристичната теснолинейка над царството на динозаврите в Исла Нублар. "Едва ли, те винаги са били така" - отвръща пуберът Зак, който вече проявява по-голям интерес към девойките, отколкото към праисторическите гиганти.

"Срещат се с адвокати. Проверих ги в Google - бракоразводни са..." - продължава по-малкият и докато батко му го успокоява, че всичките му приятели са деца на разделени двойки, Индоминус Рех вече е избягала от клетката си и вършее из острова.

Епизодът изглежда незначителен на фона на цялата юрска вакханалия, която ще последва, но за пореден път доказва, че франчайзът не Спилбърг съвсем не опира да раптори, тиранозаври и прочее съживени влечуги, а до разпада на семейните отношения.

Всяка от сериите на Jurassic park е притча за развода и нещата, които децата изживяват покрай родителите си.

Динозавърът е абсолютната детска мечта - обитател едновременно на почти приказна атмосфера, но и реалност, пълна с истински зоологически факти за научаване.

Затова и стаята на Грей в началото на филма е затрупана с пластмасови модели, макар че увеселителният парк вече съществува и формално подобен ерзац е архаизъм за дете, чиято леля ръководи цялата институция.

Неслучайно обаче мястото е определено като "семеейно забавление" и е раят за хлапета.

Любопитното е, че модели на динозаври се виждат и на още една ключова позиция - работното бюро на човек, пряко отговорен за сигурността.

Представен ни е като непораснало момче, което досажда с истории за втория си баща на по-зрялата си колежка.

Обяснението за наличието на пластмасовите фигурки е запазване на екоситсемата. Не на праисторическата (той все пак работи в нея), а очевидно на семейната - в която от памтивека всеки член има своя роля и тя би могла да съществува в хармония, макар и обречена.

Невъзможността за тази хармония е водещият мотив във всеки от филмите.

Мястото с живите динозаври бързо се превръща в хаос, където властва безпорядъка, причинен от елементарни грешки. Децата в оригиналния филм от 1993-та (Лекс и Тим) са оставени на отглеждане на дядо си и по-малкото, точно както и Грей сега, е специалист по динозаври в търсене на силна бащинска фигура в лицето на палеонтолог (човекът, който най-много разбира от изчезнали светове и прави всичко възможно да ги преоткрие).

Във втората серия - Изгубения свят - същите тези деца вече официално живеят с дядо си, за родителите им и дума не се отваря.

Любопитното е, че този филм започва с атака на миниатюрни динозаври именно срещу дете, на фона на пълната незаинтересованост на богатите му отегчени родители към него.

Но тук има и друг детски персонаж - тъмнокожата дъщеря на д-р Малкълм (Джеф Голдблум), която идва с него въпреки колебанието му.

"Аз съм ти дъщеря, не можеш да ме оставяш при всеки възможен случай" - аргументира желанието си тя.

"Това ме засегна, майка ти ли те научи да го казваш?" пита ученият, ясно илюстрирайки отношенията с другия родител.

И в третият епизод началото е с дете в беда.

Това е Ерик, който едва не загива, летейки с парапланер край бреговете на друг населен от динозаври остров. Обърнете внимание - в компанията е на приятеля на майка му.

В следващия кадър след драматичната сцена д-р Грант (специалистът по изгубени светове Сам Нийл) обяснява на пеленаче за системата на отношения. Детето е на д-р Сетлър (Лора Дърн), която е щастливо женена и го предупреждава, че е твърде рано за малкия да навлиза в тези (динозавърски) подробности.

Наличието на деца във всеки един момент от поредицата не е случайно.

И то само привидно се дължи на стремежа на авторите да ангажират невръстната аудитория. Всъщност Спилбърг и компания винаги разказват историята на разваления брак през погледа на детето, което има нужда от приятел или подкрепа. Дали ще е извънземното под леглото (Е.Т.) или фантазия по динозаврите е все едно.

Семейството, под формата, под която го познаваме от векове, очевидно е загиващ вид в настоящите условия.

Възрастните знаят това и полагат грижи за възстановяването му, пък макар и често пъти изкуствено; децата обаче го приемат като естествена част, едновременно приказна и реална.

Катаклизмът между родителите винаги е предаден като бедствие в рамките на семейния парк, създаден като оптималното удоволствие.

Битката в края на Jurassic world между женския Индоминус рекс и мъжкия Т-рекс (появил се като dinosaurus ex machina) е съвършената алюзия за борбата между мама и тате, в която на практика никой не печели, а има само серия от разрушения.

Ето как, ако имате колебания дали новия Jurassic world е подходящ да заведете децата си, не се притеснявайте от зъбите и ноктите на зверовете, а мислете единствено доколко трябва да разбират, пък макар и интуитивно, истината за развода.

Защото нищо повече не може да се каже за него от разрушения парк на динозаврите.