От Арнолд Шварценегер до Скарлет Йохансон - големите актьори обикновено имат роли, в които почти нямат реплики.
Така че изразът "дела трябват, а не думи" важи в пълна сила за филмите в галерията.
fallback
Става дума все за актьори в главни роли и не става дума за нямо кино... А онова, което е най-втрещяващото е, колко много пари могат да се направят от мълчание.
Но си струва да се отбележи и фактът, че често някои от най-блестящите изпълнения просто не изискват диалог...
Цитат: "... изразът "дела трябват, а не думи" важи в пълна сила за филмите в галерията." Всъщност важи за почти всички филми. Картината е в основата на киното от самото му раждане. От гледна точка на кинематографиста монологът и диалогът са патерица, която трябва да обясни действията на героя - спомнете си обяснителния текст в нямото кино. Той винаги е бил сравнително малко. Да, тогава са прибягвали до хиперболизираните жестове на пантомимата за да изразят вътрешни състояния, но именно тези ограничения довеждат до развитие на киноезика. Говорът всъщност е станал причината за удължаване на филмите. Определението за пълнометражен филм все още е: творба с дължина 40 минути или повече" (тоест 2 ролки). От време оно е така. Но днес рядко виждаме филми под 80 минути. С появата на звука зрителят отдавна е свикнал да възприема киното като неделима смес между картина, музика и говор, но на практика синтезът между тях рядко е хармоничен. Говорът на практика е литература, която има основно място в драматургията на една театрална постановка, където декорът и сцената са ограничени в пространството. Но в киното комбинациите между локации, декори, осветление, планове на камерата и движение на актьорите са неограничен брой. Тоест то разполага с много повече визуални изразни средства. Основното кино майсторство на оператора, и режисьора е да преразкажат сюжета чрез картина. Точно в нея е връзката с изобразителните изкуства. Точно затова фотографията все още не залязва - защото един майсторски статичен кадър може да разкаже много и без думи. Разбира се, говорът дава големи възможности и при правилно ползване може да обогати цялостното възприятие. Но твърде често се използва за да запълни слаби места в сценария или в картината. Не говоря за камерните филми, в които целенасочено се ограничава действието за сметка на диалога, за да се получи по-събран театрален вид. Те са друга бира. Пуснете си един филм без звук и веднага ще видите какво отличава слабото кино от доброто кино! И забележете как кино гилдията оценява филмите! Има награди почти за всичко: сценарий (тоест сюжет и действие), режисура, кинематография, актьори, костюми, монтаж, музика, специални ефекти... Даже за звук са две отделни: за обработка и смесване - но не и за диалог. Според закона ако авторът на диалога е различен от сценариста, то той е отделен носител на авторско право. Но за него награда няма. * * * Цитат: "... големите актьори обикновено имат роли, в които почти нямат реплики." Какво означава "обикновено"? Че повечето им роли са с малко реплики? Или че повечето големи актьори играят само в роли с малко реплики? Ами нито едно от двете не е вярно. Големите актьори най-често дълга кариера през която са участвали в какво ли не. В ранните си филми имат малко реплики просто защото ролята е била малка. Но с главните си роли имат всякакви филми, както в киното, така и в сериали. Да не говорим че много от тях биват канени в театъра, а други направо са дошли от театъра и не късат връзката с него. А отделно имат и филми отиващи в другата крайност. Примерно "Есенна соната", в който две големи актриси почти постоянно говорят. Или "Сънсет Лимитид", в който виждаме единствено двама големи актьори (никаква масовка, никакви епизодици), които пък съвсем не спират да говорят през цялото време. Обобщенията са остър нож, който трябва да се ползва внимателно или изобщо да не се ползва.