Това беше годината на изповедите след провал. Нещата започнаха отрано. Когато абсурдната мелодрама "Фатално затишие" (Serenity) стартира с отчайващи отзиви на критака и слаб боксофис през януари, звездата на филма Ан Хатауей се зае да го защитава в Instagram.
"С Матю научаваме, че нашият филм не е лесно преглъщаем" писа Хатауей, щедър начин да каже, че зрителите бяха объркани от безумния сюжетен обрат в края.
"За мен "Фатално затишие" е вълнуващ, амбициозен, буен, духовен, еротичен, зареден с енергия, мрачен, заклеймяващ, противоречив, влудяващ, пищно интелигентен филм", продължи тя. "Той изисква много от аудиторията. Той съществува извън сухото черно-бяло морализиране, отвъд реалността на "палец нагоре" и "палец надолу", "той не струва", "той беше трепач", и т.н. Той ще има нужда от известен анализ и дискусии впоследствие... надявам се да поискате да ни отделите времето и вниманието си".
Тогава това изявление звучеше много в духа на традиционното поведение на Хатауей - искрено, но леко прекалено подготвено и малко уморително.
Но след като все повече хора в Холивуд започнаха да подражават на този тип засегнати молби, стана очевидно, че това не е толкова единична изява на самата Хатауей, а цялостна културна тенденция.
Почти всеки нашумял провал на 2019 г. беше посрещан с анализи постфактум, тъжни монолози или признания на лична вина от унили звезди и режисьори.
На практика това се превърна в част от съвременните прес-турове на знаменитостите. Не само че известните хора отговарят на безобидни видео-въпроси за Buzzfeed с надеждата да постигнат вирусна популярност, но и вече пишат осъзнати туитове за собствените си провали, когато нещата не вървят както трябва.
Когато нашумялата адаптация на "Щиглецът" (The Goldfinch) се провали епично след премиерата, актьорът Ансел Елгорт видимо демонстрира разочарованието си.
ansel elgort being accepting of all the negative reviews that the goldfinch got from the critics and also being respectful about it got me in some type of feeling. he didn’t say “yeah fuck the critics!” but also didn’t not agreed with them. we don’t deserve ansel elgort pic.twitter.com/EzFH2RF1cF
— becca (@laurieslaurence) September 21, 2019
"Има много добри неща във филма", тъжно заяви той в Instagram Live. "Филмът работи. Хората, които го гледат, го харесват и са затрогнати от него... Той все още е по кината. Заведете майка си." Призивът му обаче остана нечут.
"Всички, които пазят "Зубрачките" (Booksmart) за някой друг път, нека този друг път да е днес", настоя режисьорката Оливия Уайлд пред последователите си в Twitter, след като нейната тийн комедия се справи зле в началния си уикенд през май. "Едрите риби ни прегазват и имаме нужда от вашата подкрепа".
Други, решиха да посрещнат провала, поемайки цялата отговорност, без да хвалят постигнатото.
"Това очевидно е филм, който не намери връзка със зрителите, които не го гледаха, и не постигна достатъчно добра връзка със зрителите, които го гледаха. Вината за това е моя", заяви режисьорът Саймън Кинбърг пред KCRW няколко дни след като "X-Men: Мрачния феникс" (X-Men: Dark Phoenix) се провали тотално и стана най-неуспешния X-Men филм досега.
"Сигурен съм, че бихме могли да напишем книга защо нещата не сработиха", заяви режисьорът Тим Милър, когато "Терминатор: Мрачна съдба" (Terminator: Dark Fate) дебютира само с 29 млн. долара приходи в премиерния си уикенд - при бюджет поне 185 млн. долара. "Все още не съм сигурен и го осмислям, но се гордея много с филма... Дори и ако изгубя битката, чувствам задължението да се боря, защото това би трябвало да прави един режисьор."
Не по-различно беше положението с "Годзила 2" (Godzilla: King of the Monsters) - продължението догодина - "Годзила срещу Конг" - "ще осигури на феновете това, което търсиха", заяви председателят на борда на Warner Bros Тоби Емерих.
Или космическата драма с Натали Портман "Lucy in the Sky", за който режисьорът Ноа Хоули настоя: "Мисля, че историята е пълна с филми, които не са били успешни в очите на критиката, но с времето са се определили като изключително успешни творчески начинания".
Този месец видяхме и Елизабет Банкс да се шегува през сълзи, след като нейната нова версия на "Ангелите на Чарли" - на който тя беше режисьор, сценарист, продуцент и участваше като актьор, се провали в очите на критиката и постигна доста ниски печални. "Е, ако ще се проваляш, увери се, че името ти е в него поне на четири места", написа тя в Twitter тя.
Well, if you’re going to have a flop, make sure your name is on it at least 4x. I’m proud of #CharliesAngels and happy it’s in the world.
— Elizabeth Banks (@ElizabethBanks) November 18, 2019
Впоследствие Банкс направи коментар за австралийския вестник Herald Sun, в който заяви, че филмът й трябва да стане боксофис хит, иначе ще се затвърди стереотипът, че мъжете не отиват да гледат екшън филми с главни герои жени, разпалвайки сериозни коментари и дискусии в социалните мрежи.
Дори относително добрите боксофис резултати на "Миналата коледа" (Last Christmas) не спряха режисьора му Пол Фейг неуспешно да признае колко много не понасят филма критиците. Изправен пред отзив с една звезда от сп. Rolling Stone, Фейг туитна: "Като дългогодишен читател на Rolling Stone, искрено ви благодаря за мнението. Не можем да спечелим всеки, но ще продължаваме да опитваме! Кълна се, че сърцата ни бяха на правилното място. Може ли нашата една звезда поне да е наистина голяма, много голяма звезда?"
Поне в един аспект, този тип емоционално прекалено споделяне не би трябвало да бъде изненада. Независимо от вездесъщите филтри или тайни Instagram акаунти, за които знаят само непосредствените ви приятели, социалните медии винаги са насърчавали поне фасадна искреност и правдивост.
И макар знаменитостите да притежават известна ловкост в пресъздаването на емоции, има известна полза в това прочути хора да изглеждат публично наранени или разочаровани.
Независимо дали е Банкс, която се шегува с провалилия се неин филм, или Елгорт възприема статута си на "sadboi" в Instagram (интернет жаргон за емоционални, псевдо-философски младежи), това е PR позитив - идеята е да те възприемат като човек - искрен и уязвим, а не като студена знаменитост от друг свят.
Но отделено от PR аспекта на нещата, от подобни онлайн реакции обикновените зрителите могат да получат един интересен поглед към климата на Холивуд през 2019 г., когато вече дори рестарта на любима на няколко поколения поредица не може да е гаранция за касов успех.
Тези интимни споделяния в интернет показват една атмосфера на необуздан ужас за това накъде отива филмовата индустрия, като творците са подложени на невероятен натиск да осигурят резултати, независимо че никой реално не знае какво точно искат зрителите да гледат.
Благодарение на интернет, всяка боксофис издънка се регистрира ежедневно в Box Office Mojo; всеки недостатъчно убедителен премиерен уикенд се описва с почти садистично удоволствие в понеделник сутрин. Нищо чудно, че всички са емоционално съсипани.
Ако обаче погледнем назад към 2019 г., има нещо странно трогателно в изблиците на тъга и публично самобичуване по отношение на филми, които бяха масово мразени. Няма спор, никой не искаше тези филми в достатъчна степен, за да плати да ги гледа, но поне е приятно да знаем, че Ан Хатауей е пламенен поддръжник на “Фатално затишие” независимо от резултатите, и че поне един човек наистина се е опитал да спре “Мрачния феникс” от това да се превърне в неовладяна катастрофа. Хората се вълнуват за тези филми, до степен да са склонни да се самоунижават в социалните медии веднага след премиерата им.
Всъщност би трябвало да помислим и за тези, които не спечелиха такива приливи на оплакване.
Къде беше емоционалното хайку на Теса Томпсън за това, че никой не гледа “Мъже в черно: Глобална заплаха”? Или запис от камерафон на Кейт Бланшет за това какво се обърка с нейната адаптация на “Къде си, Бернадет”?
Ако всички тези филми се провалиха в боксофиса и бяха разпънати на кръст от критиката, споменатите по-горе поне получиха някаква защита от създателите си. Останалите... останалите вероятно биха били готови да убиват за многострадалния монолог на Ансел Елгорт.
